| |
HERO OF THE WORKING CLASS
На Милен
Тодоров
Един пич се беше родил без представа какво ще
прави в живота. Има и такива хора, и те не са никак малко. Не че беше тъп тоя
пич, ни най-малко не беше тъп. Просто беше твърде правилен човек. Правилните
хора не се срещат често, а тъпаците, които са болшинство, считат тая дума за
клише. За мен тя не е клише, а и да е, пет пари не давам в случая. Просто нашият
пич бе правилен човек. И това качество, правилността, бе причината да кривне
от правия път. Правият път обикновено е пътя на тъпаците. Които са болшинство
и които искат да плюскат, да се сношават с порцеланови кукли и да властват всред
ежедневната скука на живота.
Нашият пич бе известен с прякора Чочката. "Чоче,
това, Чоче онова", така се обръщаха истинските приятели към него. На свой ред
той също им отвръщаше с едно "Чоче".
Та Чочката значи завършва Втора Английска гимназия.
Завършва я с отличен успех. Не, че е бил зубър, просто си беше будно момче.
После влиза да следва в ХТИ-то, но бързо разбра, че това не го интересува. И
се отказва от висшето образование. Тъй като за едната тапия пребиваването сред
образованите олигофрени му се струва тъпо. Такъв си беше. Правилен човек. Хвана
се да бачка обикновена, хамалска работа, като товаро-разтоварач по складовете,
а също така и като общак по строежите. Това му допадаше, и той, къде с ирония,
къде на сериозно, определяше себе си в числото на работническата класа.
По принцип Чочката бе твърде чувствителен вътрешно
човек, и затова трудно завързваше познанства с жени. Нещо го караше да се притеснява,
нарочно казвам така - нещо го караше... Той разделяше секса от любовта, и в
присъствието на момичета трудно намираше правилен подход. Просто си беше джентълмен
по душа. И затова ходеше по курви, а истинска връзка така и не успя да завърже.
Тука трябва да споменем за голямата му любов.
Съществуваше такава, и естествено, като всяка истинска голяма любов, тя си остана
неосъществена. Защото голямата любов не може да бъде консумирана, всичките тинтири-минтири
в защита на противното са само буржоазнобозави глупости. Та Чочката го знаеше
това, знаеше го интуитивно. Дамата на неговото сърце бе имала гимназиално увлечение
по него, но след това животът така я завъртя, че тя почти го забрави. Е, не
го забрави напълно. Но той бе попаднал в списъка на гостите, които мацката кани
на празниците си и нищо повече.
Чочката започна да се друса. Съжалявам, че това
го съобщавам след като съм говорил за голямата му любов. Някой, събирателния
образ на буржоазния средностатистически дебил, ще си помисли, че Чочката се
е продрусал заради несподелена любов. Ама, че глупост. Чочката се продруса,
защото, чисто и просто, всичко наоколо беше гадно. Хората не живееха правилен
живот. Хората живееха в духовна и всякаква мръсотия. Хората живееха в омраза
и тъпота, хората се мразеха взаимно и мразеха самите себе си. Всичко не беше
такова, каквото трябва да бъде. А пичовете, които се раждат с едничкото скромно
желание да живеят, ги смачква това, направо ги унищожава.
Чочката битуваше в "Люлин". "ЛЮЛЯН, бате", обичаше
да казва той за себе си. Майтапеше се със своята персона, беше великодушен и
сърцат човек, като всички готини пичове. Беше откърмен с правдата на своите
родители. Те са чудесни хора. Живеят в "Надежда". И не притежават неврозите
и скритите патологии на буржоазната еснафщина.
Чочката почина в един Надеждански парк. Времето
беше ясно и мразовито, така че никой не е минал покрай самотната му пейка. Намерили
го на другия ден. Клюмнал, с някакъв багаж до себе си, който майка му дала да
занесе в "Люлин".
Е, това е положението. Починал в "Надежда". Живял
в "Люлин". Погребан в "Бакърена фабрика".
"ЛЮЛЯН, бате".
Веднъж ми беше казал, че в "ЛЮЛЯН" нямало какво
да прави човек, освен да пие и да се друса. Потискаше го номиналността на съществуването,
затвореността на живота в схемите на панелената клетка.
Ти разчупи тая панелена клетка, приятелю. Но защо
избърза, нима не можеше да стане това и по друг начин?
Готините пичове умират рано. Поетите също. Не
говоря за професионалните стихолъскачи. Говоря за поетите на живота. Чочката
беше един от тях. На 25 години и вече във Вечността. Не е лесно, нали?
Но пък не всички отиват там...
Димитър Матакиев
Мухозоли 2003
