ВАЗОВ
в
редицата на Фибоначи
"Аз знаех
- но всеки би трябвало да го съзре, очарован от спокойното дихание на Махалото,
- че периодът му е управляван от отношението между квадратния корен на дължината
на въжето и онова число Пи, което макар и нелогично за обикновения човек, по
божествена логика задължително свързва обиколката и диаметъра на всички
възможни окръжности, така че времето, за което сферата изминава разстоянието от
единия до другия полюс, е резултат от тайното съзаклятничество между
най-безвременните сред мерките: единичността на точката на окачване,
двойствеността на едно абстрактно измерение, тройната природа на числото Пи,
загадъчния четириъгълник на корена и съвършенството на кръга."
Умберто
Еко, "Махалото на Фуко", Изд. "Народна култура", 1992 г.,
С.
Иван Вазов казвал за
жените:
- Красивите жени често
приличат на големите градове, които леко се превземат, но мъчно се запазват.
"Анекдоти за велики личности", Пенка Визирева, 1982 г., С.
Първо
действие
Дворецът в Халикарнас, 352
г. пр. н. е. Царска зала в дорийски стил. Колони. В дъното стена от
полупрозрачна копринена материя, отвъд която се вижда разкошна градина и изглед
към пристанището. Върху стената изобразени високи прозорци - полюляващи се
мачти и маслинови клони.
От двата края влизат царят
Мавзол и жена му - Артемизия II. Почти голи, облечени в прозрачни одежди, само
короните и дискретно обшитите наметала, загатват сана им.
А: - Ооо, Мавзол (протяга ръка, гали го), мой брат и
цар! Светиш като жертвеник отвътре, недокоснат както в детството...
М: - Артемизия, отдавна не съм твой брат. И онези прекрасни
неща, които правехме под портокаловите сенки като деца, сега са само в
музиката, изпълнила тези зали. Устните, учудените ти очи, стоновете нощем
наподобяват великолепния звук от присъствието на нашата майка. Всеки път те
искам като непозната, но така прозрачна...
А: - Царю, устойчив меч сред елини и перси, тетива
победоносна, звъни отвътре мойта същност докосна ли те с очи. Помня
петнадесетгодишен оратор, овациите бе спечелил, оня кладенец. Ръката ти бе
мракът, нахлул под моята хламида. И аз полепнах в лабиринтите на Афродита. Тя
ни разбра, защото между Хефес и Арес е разпъната. Освен това с Персефона Адонис
си поделят. Тя ме разбра веднага и ни взе под свое покровителство. Единственото
ни проклятие е Атина...
М: - Какво й влиза на богинята
съжителството ни. Тя има своята война свещена и аз съм добросъвестен със моя
меч. Какво гневя любовта? Неясно...
А: - Напук на Атина - подобно водопад
с теб живея. Всеки път те искам отначало. Случва ми се сякаш върху неизписан
със стило папирус. Искам те отново!
Сгъстява се полумрак. Пълен
мрак. Прожектор осветява живо лице, набъбнало върху копринената стена, което
мрънка неразбрано.
ЛИЦЕТО ОТ СТЕНАТА: - Къде съм?
Кои са тези смешни хора? В операта ли съм? Тия меки китки ли са? Кръвосмешение!
Полумрак.
Музика. Хореографски етюд - танц на съвъкуплението. Върху земята, край ложето.
Едновременен оргазъм. Мавзол надава предсмъртен крясък на екстаз и умира. Писък
на Артемизия, разкъсва дрехите си, припада.
ЛИЦЕТО ОТ СТЕНАТА: - Сигурно съм
в постановка на открито!Това е смърт като на дядо Вазов връз корема на Евгения.
Само че в обратен вариант. Т. е? Май се обърках...
Сцената светва, същата зала месеци по-късно. Артемизия върху трона в пълна царска одежда. Другият й брат - Хидрей, и скулпторът Скопас.
А: - Нещо боговете ме замайват. Кънтят
в главата ми безсмислици и странни звукосъчетания. Вазов?
С: - Вази казвам трябва да се сложат в
Мавзолея. Нека после поговорим, защото брат ви с притеснения напира.
Х: - Царице, не можете да изкльопате
така целия наш брат, извинете, съпруг и повелител, като очистително! Къде се е
чуло и видяло, слънцето, върхът на царското съсловие, царицата на делоските
градове... дето накълца родоските морски гарги сред площада на Халикарнас, а
после със собствените им кораби опустоши самия Родос - да яде смлените кокали
на нашия брат величествен... Простете, вашия съпруг.
ЛИЦЕТО ОТ СТЕНАТА: - Леле,
некрофили! Не са постмодернисти, а наивни авангардисти.Така е ! Прав съм! Това
е вече друго! Истински кеф! Колко съм си мечтал да оправя Айседора Дънкън! Или
Дженис Джоплин! Или оная лелка на 60 от нашия вход! Ама от вчера не ми става.
Скапал ме е изпитът за Вазов... Вазов...
А: - Пак вази ми кънтят в главата.
Гласове отглеждам в нея. Атина разбърква образите и ги прави на пихтия...
Скопас! Трябва ми ораторско изящество на най-добрите словоблудци, които швъкат
из Елада и из Персия. Скопас... Ааа Хидрей, не се втрещявай! Изгорих Мавзол и
го поглъщам заедно с храната, защото аз съм истинският саркофаг на неговото
тяло.
Скопас! От изток ще направиш релефите на битката с амазонките! Касапница
да бъде и всички до една да носят облика на Атина. Какви са тия вази с очи и
глас, които ми кънтят в главата. О, Хидрей, богините ми сочат звънтящи
отпечатъци от стъпалата на съпруга ми! И аз ги следвам...
Х: - Сестро! Царице! За трона аз ще се
погрижа. Но докато тъгувате не може ли ръката ми да се докосне до алабастърния
крак, който ме влудява. Атина да хапе гривата на шлема си! Друга грива бих
захапал аз...
Пада мрак. Сцена - стая от
музея на Иван Вазов. София, 2000 г. Месец май, цъфтят липите. Красимир -
студент българска филология, проснат на пода. Наоколо витрини с експонат сърцето
на Вазов в стъкленица. Разкопана стена, виждат се тръби, кабел от инсталацията
и захвърлен водопроводен ключ, разпилени инструменти. Петър, негов помощник в
работата, като водопроводчик следва архитектура. Паникьосан, удря шамари на
приятеля си, прави му изкуствено дишане, вайка се. Жени - специалист по
история, ги гледа съсредоточено. Минижуп, дълги крака.
П: - Краси, моля те... да не вземеш да
умреш. Не можеш да хвърлиш топа от някакви си 220 волта на тая гола жица.
Свестявай се вече, мамка му! С кого ще гоним мадамите! Госпожице, донесете
вода.
Ж: (Носи вода.) - Приятелят ви май е спец само по мацките! Ако не
разбира от водопроводи, защо се хваща на работа, а? Гръмна инсталацията на
музея.
П: - Заради кинтите! Що му трябваше!
Жените винаги причиняват липсата им. Плюс това - семестър да плаща.
Ж: - Не обиждай жените!
П: - Нямах предвид това...
Ж: - Значи все пак ме харесваш?
П (Вместо отговор, прави му изкуствено дишане.)
Ж: - Не го целувай толкова силно! Ще
го убиеш!
П: - Бре, колко нежна уста! Никога не
съм имал такова гадже! Дали всъщност не съм обратен? Горещината ме обзема... А
на Краси краката са все така студени и изпънати...
Ж: - За краката не знам, ама това дето
му се опъва, май е между тях. Тоя и умрял му става. Да не е маниак?
П: - Това е от електричеството! Пък и
доколкото знам, когато умре човек, така му става. Може и да е дядо на сто
години - пак му се вдига!
Ж: - Като пукнат да не ги черпят с
виагра! Щото тука много са зле!
К (събужда се): Главата ми думти! Знаеш ли къде бях?
На площада пред БНБ? Или в Халикарнас? Обърках се...
П: - К'ва е тая кръчма? Слава богу, с
виагра или без, изглеждаш почти жив!
Ж: - Древен град! Първият мавзолей!
Простак!
К (седнал на земята): - Да бе! Времето преди Христа,
шестото чудо на света. Влачиха камък по камък, докато струпат първия мавзолей.
Страхотно! Царицата е перверзница, да знаеш! Изяде царя. (Замаян се обръща
към Жени) Стой! Главата ми още не е в ред! Това е същата - Артемизия!
Ж: - Мерси за комплимента!
П: - Жени е, уредничката, дето ни даде
ключовете от музея. Не помниш ли?
Ж (към Краси): - Не си ли
виждал гол крак? Какво си зяпнал като изтърбушен?
К: - Казвам ти, тая ще ни изплюска -
скълцан или цял, въобще няма да й стигнеш. Цепи ме главата! Да имаше една
биричка поне.
П: - Давай да копаме, че Жени все още
не ни е поканила да нощуваме тука. Мръква.
Ж: - Да бе, преди да ви изям, ще
трябва да ви сготвя. Групово в казана.
К: - Братя и сестри... Тука още такъв клуб по роднински еротични
интереси нямаме. Да го разкажа в "Хъшове", дали ще изкрънкам
хонорарче? Трябва ми преди да ме спукат на изпита... Все пак е утешаващо... (Копае.) Айде, хлътна ми секача. Дупка някаква. Глей, глей,
хартии, жилави парчета (вади
свитък ръкописи).
Ж: - Внимателно! Може да е нещо от
Вазов (смее се). Много старо е...
К: - Глупости! Ей тука и бутилка. Оня
със сърцето в стъкленица, бил е пиянде! Червено е!
Ж: - Кръв?
К: - Или мензис?
П (чете): -
"...майка ми Съба наследи, опази страница от Екзарха, Йоана... житейски
избавления... еликсирът на тъмно... преобразява облика, според която мисъл те е
обладала... за мен над всичко беше... прах от крило на прилеп... пръст от
зелена жаба... яд от... око на алкион... пепел от..." Какви са тия
гнусотии! Тоя литератор ли е бил или шаман.
Ж: - Виж тая жълта страница на черква
ми мирише. Буквите...
К (чете, превежда) : - "За боголюбците, които не отстъпват в мислите
от Бога... ще получат пера като орли... течливостта, дето заимствах от
безпътния разум - магия черна от Черна страна... тайнствения еликсир за
философски камък и дългожитие... крило на прилеп..."
Изброени са същите гнусотии, дето преди малко Пешето издрънка. Слушай,
това е идиотщина някаква! Вазов е алкохолик - готов съм си за изпита!
П: - Пише: алхимична смес. Не пипай!
Да го предадем да го изследват!
К: - Да я харижем на научните
работници! Бутилка отлежал "Мавруд", осемдесегодишен! Изпила ти е
чавка мозъка! Да я опитаме...
(отваря я, пие)
Вкусно...
(Светка отново, гасне осветлението. Суматоха. Свещ, докато оправят бушоните. Пешо се обръща и вижда, че на мястото на Краси мучи нещо нечленоразделно. Главата като фасети на огромно членестоного. Надолу джинси, от които шават много крачка на стоножка.)
Ж (пищи).
П: Кво е това говедо! Тоя идиот къде
отиде? Слушай, стига шеги... (Стоят
с Жени като заковани в земята) Не идвай! (Животното ги наближава) Не ме докосвай! Ох! Това ме пипа...
Ж: - Трябваше да купя
"Райд". Привиждат ми се мишки и хлебарки. Мама казваше: да ги
изтребим, докато са малко... Тая смрад! Не се допирай, ще ми скъсаш блузката. (Пищи. Животното я хваща и я изнася от стаята с ритащи
крака и вдигната пола като я пляска по дупето.)
П: - Спокойно, спокойно, без паника.
Цял съм! Той е другаде! На идиотската хартишка какво пишеше? (Вдига я и чете) "...преобразява облика, според
която мисъл те е обладала... за мен всичко беше..." Глупости! Откъснато е!
За Вазов е било... какво по дяволите най-важното в главата му? Русия?
Славянството? Държаната... К'ва е тая, хлебарка... хлебарка се получи от тая
идиотщина! Боже! Ако е богомолка, тя е месоядна... От Жени са останали само
кокалите. Дали Коцето в тоя си образ съвсем я изяде...
Нахлува Тина, бивша жена на
Краси: - Къде е тоя идиот?
П: - Ааа, Тинке, тука се забърка
една... (Оттатък писъците са
стихнали. Чува се любовно пъшкане. Стихва и то...) Много е невероятно за обяснение...
Т: - Не на мене тия. Пак ли е с жена?
На колко джоинта сте вече? В крайна сметка не ми пука. Нали се разведохме. Ама
това дете с какво да го издържам. С неговите сексуални подвизи ли?
П: - Айде, айде, знаем се. По-скоро с
твойте! Деца, заченати в дискотека, музика им е издръжката.
Т: - Инструментите (оглежда наоколо) му по анатомия са оттатък. Ще отида
да ги нагледам. Коя изпъшка? И в парламента да го пратиш, все необясними неща
му се случват. То и там с крака гласуват. Пари не му се случват. Красимире! (Отваря съседната врата.) По дяволите! Каква е тази гадория?
Целият под е в хлебарки. Ох, гъдел ме е! Ха... ха... ха... (Истерично се смее. Постепенно смехът отслабва и
изчезва.)
П: - Опала! И тая с кискане се изпари!
Идиотщина! И ключът е в таз червена течност? Какво е мислил Вазов над екстракта
и защо такъв зверилник ме заобикаля? Пиянде! Я да му налеем мъничко...
(Взема стъкленицата със сърцето на Вазов и му налива. Внезапно се стъмва. Вазов - / В: /се появява. В дрипи, мърляв, с пръст по лицето, в кал. Сякаш става от гроба. Героите си запушват носа от вонята.)
В: - Ти що щеш тука! Неразумен юрод ли
си или бананова каша? Идвай с мене... Ей тука има една тръба зад вратцата. Нов
свят те чака! Възраждане!
П: - Не може да бъде! Краси кви ги
надроби! Ти да не си Айнщайн, бе? Най-обикновен Вазов. Ще ме плаши. Доброволец съм! (Излизат.)
Второ
действие
Зала с конструкция на
обърната стъпаловидна пирамида. Нишите на стълбата са ковчези, които имат
външен вид на луксозни томове книги. В дъното на сцената елипсовиден отвор,
който има вида на рога на изобилието. Като пързалка от него се изхлузват един
по един героите. Подът се събира в един център с орнаментиран капак, върху
който е изписана формулата на Айнщайн. Залата представлява подземната част на
Мавзолея.
Герои:
Пешо и Краси.
Жени (Евгения Марс) , която
съжителства с духа на Артемизия . Две души в едно тяло. - Е.М.
(Тина) Атина - А.
Иван Вазов - В.
Чехов-Менгеле - Ч.М. - разполовен черно-бял, военна
униформа и интелектуалец, със слушалка
по-късно се включват:
(Мавзол) поп Кръстьо. - М.п.К.
В.: Пак се натресох на Атина! Нищо не
й оставих в завещанието. За да оцелея, би трябвало да съм въоръжен...
П: - Най-после попаднах на хора...
Като вапцан съм!
В: - Во стаичката бръсне автомат...
К.: Дядо Вазов, дядо Вазов, дойдохме
тук заради философския камък.
В: - Приятно ми е, Дядото.
Е.М: - Обладана съм от духа на
Артемизия! Усещам се разполовена! Какво му е на моя? (на себе си) Пак тараши нещо!
А: - Квото му е било винаги! Отвътре
нещо го е напълзяло!
Е.М.: - Ти да мълчиш и ако можеш не
цапай, където седнеш. Олимпийско канапе няма тука! Ни капитени! Сополанка!
И.В. (разчувствано): - Тия сълзи и течове са за мен...
Ч.М. (изтърсва се през шахтата): - Ох, натъртих се. Бе т'ва да не е
шахтата на Медицинска академия? Ааа, не, тука опити не съм правил. Пък и
стъклария подредена нема... Май не сте клонинги, близнаци поне?
П: - Ааа, не... (имитира го) Лъв съм. Ей го! И Дядо Иван.
Ч.М.: - ...Менгеле.
В: - Не съм оня Дядо, дето търсеше има
ли почва. Събирам отпадъчна хартия и от нея създавам народ, държава, дух.
А: - "Дух! Дух!" (имитира го) Аз бях богиня, а от мене направи пачавра. Откакто
майка ти ме изгони, все по капитени си падам! Не получавам оргазъм! А тоя
държава ще прави...
Е.М.: - Аз пък получавам. И от брат ми
царя, и от патриарси на литературата. Т'ва ще е от възрастта, да знаеш!
А: - Т'ва ще е, щото изкльопа Мавзол,
а не от друго.
Е.М.: - Но после заспах на гърнето. Кофти
разстройство. Но г-н Чехов, какво правите? И в този вид!
Ч.М.: - Имате предвид този изверг! (удря си шамар) Тази престъпна мутра! (нацелва се с юмрук) Това копеле, изрод! (бие се в бъбреците)
Е.М.: - Но какво правите?
Ч.М.: - Подреждам собствените си
същности, малките неща. Където и да попадна, виждам света по нов начин. Морално
и хирургически. Ще сглобим всичко в един идеален организъм. Нравствен. Прав
сте, Вазович! Дух! Държава! Бог! Къде сме всъщност?
П: - Мавзолеят на Георги. Светеца Джагъра. Димитров му викаха и т'ва
патаклама беше, докато го разповият. В крематориума горя цел ден като кандило.
Ч.М. - Крематориум! Мавзолей! Идеално
място за държава. Палеолабиринтът, геометричните фигури на Духа!
К.: - К'ва държава бе, чиче! Отиваме
към федерация! Европейски съюз - това чувал ли си го?
Ч.М.: - Бех санитар на Райха! Ти на мене
големи идеи искай! Правач съм аз! Правач!
В.: - Да бъдеш или не, туй е въпросът! Не ме надцаквай. Изобретих бронирания
гардероб. Ключалката му е с оптичен мерник. Цел живот зяпах сърбите през нея.
Лигите ми изтекоха. Албанците подучих. От тия мебели продадох два макета в
Косово. С плексигласова манивела.
Ч.М.:- Да бъдеш… Туй е проблемата. Е това не могат
да разберат сополанковците днеска. Но има лек! Скалпелът! (Реже един портрет на Левски. Щом го изрязва, отвътре
изскача поп Кръстьо с образа на Мавзол)
М.п.К.: - Опалааа, ти да не си Дякона?
Ч.М.: - Не, ама и аз като него съм
тръгнал да оправям света! Катетър имам, бичкийка също! Бързичко ще стане.
П: - Абе, пенсии, то
"Стелт"-чета не ви оправят, та катетри! Съвсем сте изкукали.
М.п.К.: - Опалааа, продадох единия с
вървите и цървулите. Търговийка ще врътнем тука. Дека си, Мазхар паша? Аферим!
Най-си падам по комити (Избелва
очи. Транс) Я-а-а, Артемизио, що щеш тука? И ти си сред тях! Желая те както в
самото начало. Ай да си ходим ей до оня том. Мекичък, удобен!
Е.М.: - Не ща кръвосмешения! Дядова съм.
Чиста, Вазова изгора! Вътрешният глас! По старци си падам! По-модно е. По
патрави, патриоти и пикаенето в секса. Специализация с брюкселско зеле!
Вълнуващо е!
К: - Ебати лигата!
В: - Ама аз като патриарх трябва да ви
изповядам. Мавзолеят на литературата също има нужда от светии! Ти бре, що си ем
Чехов, ем немеца?
М. и К.: - Тука аз изповядвам!
Ч.М. (Разтреперан. Патетично): - Свръхсветлото прави свръхтъмното.
Просто не трябваше да ставам лекар, да записвам медицина. Друг съм, вече не съм
същият. Започнаха да идват едни дворяни, едни бедни дечица. Чувствителен човек
съм аз, господа - на онзи пункция, на този клизма. Сахалин, Сахалин...
В: - И аз съм за захарин. А там имаше
ли жени?
(Ч.М. се навежда и му казва
нещо на ухото. Вазов се засмива високо.
Прави се на дисидент. Тина се преструва, че му вярва.)
Ч.М.: - Пич си, Вазович!
В: - Аз вече не съм стареца Вазов!
Измислих Русиян, не помниш ли...
П: - Тия двамата се сдушиха. Тинче...
пардон, Атина, мани и Краси, и дедото, ела да се кефим! И на Олимп не си
сънувала такова нещо...
А: - Не маскари Вазова. Като се
запознахме, бяхме още деца, той имаше тежко детство. Да кажа ли...
Глас: - Кажи го!
В: - За това трябва добра разказвачка.
Е.М.: - Най-вече талантлива, да може да
се подпира по дуварите. По две униформи да подпира...
А: - А така, ядосай ме, да го кажа!
Когато моя бил на 13...
Ч.М. (към Вазов): - Бяха ли ви правили всички имунизации?
В: - Нали бяхме на "ти"?
Нещо отмалявам...
А: - ...та ви казвам, заварил баба
Съба с Марко съседа. В сеното. Тейко му бил на дюкяна...
В: - К'ви ги хортуваш? Бех в
гардероба, та ме втресе...
Ч.М.: - Било е кофти, ама пък си
прописал. Тъй стават тия работи...
В: - Немаш на представа. Марко я
насили, дотогава бе само симпатия. Заедно ходеха на извора, миеха си краката...
К: - То почти библейски сюжет бе (имитира го), "миеха си краката...". Пеше, тия двамата са
от Канарските острови. Не чуваш ли що канарчета им чуруликат в главата! (Сочи М.поп Кръстьо и Чехов- Менгеле). Предлагам да
ги предадем на Интерпол.
П: - По Интернет (въодушевено)
Ч.М.: - Аз отдавна съм мъртъв за света!
М.п.К: - А мене все се мъчат да ме
забравят, ама не могат. Жив съм!
А: - Ханчев! В училище ме насилиха!
П: - И мен ! ( радостно )
Ч.М.: - Така се оправдаваха и в
Баденвайлер накрая. Мама ме водеше там на бани...
В: - Свещена скръб, свещена скръб...
А: - А пък на мен майка ти ми беше
симпатична! Като разгонена амазонка.
В: - Ма нали тя те изгони...
А: - И ти веднага пипна срамна болест.
К: - Чел съм... То и по поручиците е
вървяло тогава. Леле, леле, Тинке, че нали спеше и с мене, ма... Да не си ми
натресла нещо!
А: - Ти к'во мислиш, дрънкало. Всеки
Господ се износва. Само Зевс от всички ни имаше право да прихване божествена
болест. Така си се скапва, а няма да умре. Никога. Ще се превърне в купчина
хлебарки, глисти, лайна, но после пак шава и се събира отново. Като при
Прометейчо, като при Тантала - всичко си почва отначало. Ама като се усети
спинозен, прати Исус. Лебед, непорочна работа... Тъй почва спина - божествено
е!
К: - Не ща да ставам поет! Тоя дядо, и
той ли пипна от божествения Спин!?
Е.М.: - Той е проклет поет.
Ч.М.: - Като Маяковски.
В: - Ще се оттегля с мойта скръбна
лира. Да влезе техното, порното, Интернет! Пандора е отворена. Това, дето беха
божествени работи, днеска е достъпна перверзия за всекиго. Ай, сиктир, бе!
Водопроводчик ще ми реди стихове...
К: - Не го вземай навътре, старче! Тоя
път не уцелих с конспекта - падна ми се Вапцаров, и ме скъсаха. Не тоа,
македонеца, а оня, дето БКП-то го излъгало...
В: - Серсеми
А: - Чакай сега, тоя ли го убиха
фашистите?
Е.М.: - Да, ама и на Луков му светиха
маслото...
В: -
Това е криворазбраната цивилизация.
Ч.М.:
- И мене ме преследват. Нравствеността ще спаси света. И другарството
Е.М.
(подсказва): - Красотата, красотата.
П:
- Абе голем бардак е там горе. Червени фенери... а аз се чудя, защо това са
часовете за самоубийците. Залезите...
Ч.М.:
- "Красотата, красотата..." Който не издържа на нагона, ще го
кастрирам. Ще го регистрираме в рая на земята. Ще направим федерация на
раевете... Ама ще изчакаме работата със стандарта. И тоя Дунав мост - втория.
Ще си измият и краката, и срамотиите там. Само да не изтровим рибата, а...
(Чува се силен взрив, от тавана падат парчета тухли, мазилка.)
К: - Ние сме в долната част на Мавзолея.
Тия ще ни изтрепят! Ще ни затрупа!
М.п.К.: Нема страшно! Това е виртуално
пространство. Мавзолеят е безсмъртен. Колко отвън, толко вътре в нази си. Върха
му е най-отдоле. Никой нема да ни намери, само дето левичарчето Димитров
отнесоха. Беше се окъркал по това време. На върха отдоле има каляска. С моята
Евгения-Артемизия и коне. Бели коне.
Е.М.: - Що ли го изядох навремето. Мавзол,
Мавзол, отърване нема! Като татуировка...
Ч.М. (към
Вазов): - Такива са женските.
Ако ще правим нова държава, да правим! Нема усукване! Имаш опит, помагай! Ще
режем, ще наставяме. Ей на тая кракът й я какъв е бял. Арийска работа.
В: - Какъв опит? Аз зидах духа на
България!
Ч.М.: - Тъй де,
Мавзолея! За да излезе нещо, на върха трябва да сложим философския камък.
П: - Стой! Нищо не
слиза до върха без парламентарен избор. Що сме тука все сме парламент! Ще
гласуваме!
К: - Ама първо да
отрежем главата на тоя предател (сочи
М. поп Кръстьо)
А: - Ама на мене
ми дай малката, за абажурче! Ще ми напомня щастливите дни. Докато светът беше
млад, това все още беше перверзийка. Сега вече не е! "Не дълбай с длетото
дебело..."
Ч.М. и В. (едновременно): - Сакън!
В: - Предателят е
най-ценният човек за правенето на държава! Най-важният чарк е! Без него не
мавзолей, компютърна фирма не става.
Ч.М.: - Няма вяра
без него, няма герои, няма инструмент! Ще го клонираме в масов тираж.
А: - Но за
идеална държава трябва нещо нелечимо в колесницата. божествения вирус. Истински
СПИН в тая мухлясала гробница няма. Без него държава не става. Зевс го хариза
на американците...
К: - Шансът е в
младите учителки. Не се вълнувайте, г-н Вазов, по-бурните ученички ви четат, но
най-вече учителките. Като дрога сте. Продават ви и под щанда. По-гот е от
хероин.
Ч.М.: - Като бях
млад, една гимназистка се влюби в мене. Ама фина, тънка, интелигентна. Умря
щастлива...
В: - Не им е
лесно сега на младите. Цигарите забранени, бегат в чужбина. Спасението им е да
ме четат. Аз на тяхната възраст всяко утро се събуждах в Банкя.
Е.М.: - ...и в
Чамкория.
В: - Е, тогава
бях по-стар и спях по-малко...
А: - Стана нещо
много задушевно.
В (към нея): - Не те ща. Опропасти ми младините.
А: - Всичко на
тоя свят се връща.
П: - Краси, тия
са изперкали, ние как ще се измъкнем оттука? Тия са си изтървани идиоти като от
Достоевски. Или патриарха ще ни направи Мунчовци. Да се омитаме!
К: - Що бе, на мен
ми е интересно. Яко сме се надрусали, оная алхимия на Йоан Екзарх е върхът.
Никой няма да ни повярва, ако излезем оттук. Скийш Жени що е назомбена по
дядото. Аз тая перверзия със стари баби - не ми става...
Е.М.: - Ей, младежи,
дръжте се пристойно!
К: - Ай сиктир,
ма. Опъна ли тая екскурзоводка. Вчера в музея цял час ми се лигави на секс
телефона, а сега: "Младежи", "пионерчета".
Ч.М.: - Не се
тревожете, вас първи ще ви нарежем...
П: - Пенсиите,
айде по-кротко. Ще се преглеждаме друг път. Засега само книги ще четем. Я колко
са нахвърляни тука.
Ч.М.: - С антични
сюжети замисъла ни не става! Да вземем например "Три сестри"...
А: - Я, и какво
се получи?
Ч.М.: - Ами стана
малко по-интересно. Две от тях умряха... Ти защо мислиш станах гинеколог?
Изродих ги, а по-късно се усетих, че по-интересно беше да са сиамски близнаци!
Пардон тризнаци! Заших ги като троица. А сега едната стана адвокат. И носи
другите две на гърба си...
А: - Гнусен
женомразец! Експлоатираш женската омекналост. Да омекнеш дано! Жени, дай да се
отделим връз оня ковчег, да си направим едно феминистко общество легнали!
Казват Карима всяка нощ допълзявала до "Спартакус". Що да не й шитнем
и стареца. Сещаш ли се за оная туршия на баба Съба, дето три седмици втасваше.
Е.М. (загрижено): - Мани ще си види витошкия камък и ще издивее.
В: - Ще се накефя!
Ч.М.: - На вашата
възраст такива вълнения...
В: - Пуста женска
злоба, пак се вкиснаха...
П: - Краси, в
оная драскулица на оня дядо с "Шестоднева" какво пишеше за
философския камък. Нищо не пишеше за СПИН! Дай да го потърсим в тия ковчези
тука. Може да има шанс да се измъкнем.
К: - Ощипи ме!
Дрогирани сме! Тоя път излезе много силна. В тия ковчези най-много нечии кокали
да има. Не сме канибали, не сме кучета. (Мърморейки, отваря една от книгите. Отвътре се надига
мълчаливо статуята на Стамболов.) Тоя ще му сцепят главата! Не ни трябва!
П: - Глей,
по-интересно е... (отваря се ковчег, излиза
Ботев!)
К: - Недей, тоя е
непредсказуем! Ще ни завлече, да ни изкълват по върховете!
П: (Пипа го по непредпазливост и той оживява):- Втасахме я,
може пък да ни отведе на ски в Пампорово...
(Чува се звън на звънчета. Идва Буратино с вълшебното ключе, пее песничка и го завърта в ключалката на орнаментирания капак с формулата на Айнщайн. Всички замръзват по местата си. Завеса.)
Трето
действие
Сцената отново е подземието на Мавзолея. В единия край голям ковчег-книга, чийто капак е инкрустиран с националния герб и от него стърчи манивела. Край него - Чехов-Менгеле и Иван Вазов. В средата на сцената гумен басейн, пълен с вода, а в другия край - гардероб (разрязан така че да се вижда кой стои в него и наднича през ключалката), пълен с хартии и орехова шума. В дъното на сцената нещо като строително скеле - гимнастически уред. Освен познатите ни герои участват и Мунчо - същество от подземието с вид на съвременен Квазимодо. Ще се появи Ивона Бургундска / Ив.Б.: /- сестра на Иван Вазов, близначка, възраст - на 17 години, красиво тяло, мъжествени черти на лицето, напомнящи Вазов, но с бяла коса, напудрена, излязла сякаш от романите на Евгени Сю.
Ч.М.: - Казахме, че
ще ги нарежем тия момчета и ги настъргахме! (
Става дума за двамата студенти.)
В: - Влязохме в
класиката! От сегашно правим минало!
Ч.М.: - Вървим право
напред. Зорът ще е, докато завъртим... (Въртят манивелата. Отваря се капака на ковчега и
излиза баба Съба - / С: / )
В: - Мама!
С
(Не чува нищо.): - О, соле мио!
Ч.М.: - Съюзнически
фолклор? Сега кого да изхвърлим?
В: - Трябва ни
нещо възвишено и чисто. Един идиот! Без такива няма да е възможна свободата. (Въртят манивелата и двамата. Излиза Мунчо.)
М: - Русссиян шъ
тъ зъколли...
Ч.М.: - Бинго! Тоя
удари джакпота!
М: - Бабо, пусни
една пара ма!
С: - Немам, искаш
ли бонбонче? (Мунчо го гълта
звучно цялото, примлясквайки. Оцъкля очи.)
В (към Чехов-Менгеле): - Смуче ли се "Орбит"? (Чува се звучно джвакане.)
Ч.М.: - Ти си
следващият. (Върти с мъка
манивелата. Излиза Евгения Марс.)
В: - "Еврика!
В нея вложих си сърцето." (Сaмоцитира
се патетично.)
"Не повянвай, цвете красно,
не губи си живостта,
ах, говоря ти напразно,
кат те мокря със уста..."
Ч.М.: - Стига се
подмокря, това да не ти е Виринея Вихра... "А там преди играехме
деца..."
С: - ...пиленце
любаво, ела да те изкъпя!
Е.М.: - Чувствам се
тъй чиста!
М.: (Мучи нечленоразделно. Баба Съба взема един чук:
тряс! по главата) ъъъ... Зюскинд! Парфюмът! (Ухилва се.) Вече ми става.
С: - Ми не си
малък! Моя син на твоите години цапаше "Под игото"!
Ч.М. (към Вазов): - Жълта литература! Изтръскай нещо от "Скитника
евреин"! На Европа да замирише, не само люляци.
В (върти манивелата): - Опала, ти мене ли клонира? Та това
е сиамският ми близнак! (Излиза Ивона
Бургундска)
Ч.М.: - Да, ама е с
цици!
В: - Сус бре,
мискинин! Превръщаш свободата в свободия! (Върти по-бавно.)
Ч.М.: - Текат
неумолими исторически процеси!
В: - А кой ще ги
обслужва? Изкарай един пролетариат! За дядо на село!
Ч.М. (Върти до изпотяване дълго. Героите на сцената пеят
тихичко стари градски песни.): - Принтнахме ли я тая маца. Зор! "Детенце
хубаво, пиленце любаво... Ама и тебе си те бива! (Уригва се.
Излиза от ковчега слугинчето.)
Слугинчето (Сл):
- Кой ма бараше в ковчега? Живнах!
С: - Тъй, тъй… И днес, когато виждам, овчарче малко аз, не
знам защо завиждам и охкам си без глас…
Е.М.: - Пригладнях, прималях…
(Всички вкупом: “И ние! И ние!…”)
В: - Докторе,
хората гладуват! К'ва е тая държава. Трябва им занаят. По Влашко по-много
заработват. Да ги пратим по гурбет?
Ч.М.: - Не бе,
трябва ни износ! Нови технологии...
В: - Късно е! Оня
Джон, сина на Танаса ги оправи...
Ч.М.: - Мани го ти
Танасовия, те с потенцията са зле. Се у екрана се зверят по нощите и по
Интернет се пипат. Трябва им нещо по-ръчно.
В: - Иширетите от
турски са ни капиталот, ще подпрем рейтинга... Айде сеира да гледаме, ще падне
лебец. (Скриват се в гардероба с Ч.М.)
(Сцената
е затъмнена. Прожектор осветява само Ивона и Мунчо. Другото е в сянка. Фигурите
са замръзнали.)
М: - ...Русиан
шъ... ру... ру... ру... Сион... сиам...
В.: (Трясва го с чука по главата.)
М.: - Vous etes
tres charmantes! (фр.)
Ив.Б.: - Тоя можем да го пуснем на Френското
посолство. Все ще издърпа някоя виза! Je suis l'idiot (фр.). Я да го тествам!
(Заголва бедро.
Мунчо сякаш изведнъж се сепва, събужда се зверското у него. Започва танц под
звуците на Менделсон, темпото се учестява - ритуал по изнасилване, чуват се
само откъслечни думи от него: "Mеrde!" а от нея: "Fuck!"
Взаимен писък на удоволствие и ужас. Настъпва мрак. Те са проснати в единия край на сцената. Прожекторът
осветява баба Съба.)
С: - Мирише на
"Под игото"! Мирише кат Марийка в Мелницата! Турски мурафети. Съща
Мадона! Да им речем на ония как се правят хубави дяца! Ами не като моя Ивана,
дето кат манечок се умокряше. Топя го в орехова шума. Бива я срещу
бездетство... (Отваря един масивен
том на "Под игото" и мирише страниците.) Още ми мирише на Ивана! Детско е!
Детско е! (Дере страниците и
се обръща към Ивона.) Брат ти ма, брат ти...
Ей на - в 19-а страница още е юноша. Бъбрече! Все пристаяше към Сивушка,
у вимето се държеше. Талантлив беше, мама радваше.
А я тука на 112-а (размахва
страницата), тука щипна Атина, та го ожени. Шаваше у нощите тя, шаваше. С капитени
"Марица" пееха. Навреме я натирих!
М: (Мучи като Сивушка.)
С: - К'во мучиш?
На 213 страница вече туркинче прилъга. На Мазхар паша щерката. Отворена беше!
Вампир същи, научи масажите! Специализира мачкането в Брюксел. Магистърче
стана. Изтощи Ивана, насита нема...
(Вазов в гардероба -
гледа през ключалката. Стене: "Ох, ох люляка ми се вмириса..."
Потича петно пред гардероба. Шумолене на хартии и орехова шума. Лъч осветява
слугинчето.)
Сл: - Петното!
Петното!
(То се увеличава,
става все по-голямо. Тя го бърше трескаво. Равномерен ритъм, който става все
по-бърз. Водата приижда. Чува се шума от пълненето на басейна. Осветлението се
сменя в различни цветове. От гардероба се чува увеличено, все по-тържественото
дишане на класика Вазов. Водата става много, не може да се бърше, басейнът се
пълни - потоп.)
М: - Петното на
Горбачов! Петното на Горбачов!
Викове: - Ужас! Ужас!
С: - Спасявайте
се! Да скачаме във водата! Рейнска е! Целебна!
(Съблича
горната си дреха: тяло - хубаво, трико с надпис "Мис България", но
главата й е старешка. Слугинята - също в басейна - мокра със съблазнително
полепнали дрехи. Плискат се.)
Сл: - И аз искам в
"Плейбой".
Е.М. (Появява се с облекло от ХIХ век, шапка с периферия,
бяла, чадър.Обръща се към Ивона): - Не гали го, ма! Ей, Муньо... Не деля го! Ще те
подредя с омбрелата, като Марков в Албиона... тъй да знаеш!
Ив.Б.: - По жени си
падам, тъй да знаеш! Европа сега цяла нази гледа! (Грабва я. Под звуците на Summer time, гласът на
Армстронг, танцуват, допрели глави и плавно влизат в гумения басейн.)
Атина Болярска (чука на прозореца): - И аз искам виза! И аз искам виза!
И пътните ще заработя! Кучко естетска, къде е таз Лолита! Мина й модата! (Чупи прозореца и се бухва сред тях. Баба Съба почва
да командва): "Ахтунг, бейби! Раз-два, три-четири... (Правят мокри в басейна утринна гимнастика.)
В: - Излязоха от
контрол! Спасявай положението!
Чехов-Менгеле протяга ръце и започва като Кашпировски да хипнотизира. Гимнастиката става все по-бавна. Ивона Боргундска избелва очи, протяга ръце и излиза като лунатичка. Облечена в бяло, зелено, червено, с опълченски калпак. Тихо, фонът е "Шуми Марица...". Качва се по металните конструкции, чекне се като акробат и прави стриптийз, като хвърля бялото, зеленото и червеното върху замръзналата група долу. Музиката се сменя с "Ах този джаз". Вазов излиза от гардероба, в едната си ръка държи пясъчен часовник, а в другата - стъкленицата със собственото си сърце. Ритъмът се сгъстява, той също танцува. Ивона се чекне все по-високо. Пее:
"Бедни ми, бедни Македонски, защо не умря на Гредетин..."
Обръща се на скелето отвисоко
с главата надолу. Чадъра в уста.
Хорът подхваща бавно
да трака с налъми, а Ивона къса и хвърля като прокламации страници от "Под
игото". Надава 15-минутен писък. В дъното на екрана на сцената се появява
силуетът на мавзолея в Халикарнас със светлинни контури. Пада мрак.
Нова сцена,
светлина. Осветяват издигната пресечена пирамида, върху чиято горна площадка са
събрани всички герои. Малко по-високо стърчи Мавзол - поп Кръстьо и командва
всички. Те държат портрети на видни личности - Георги Димитров, Ботев, Левски,
Стамболийски, цар Борис III, Кемал Ататюрк и Че Гевара. Мавзол
поп Кръстьо държи Йоан Екзарх и "Шестоднева". Крещи:
"Аз съм
байрактара! Аз нося философския камък! Аз съм благоденствието. Пазете крепостта
да не падне. Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан!"
В подножието
атакуват войници с английски униформи, моряци на Колумб, самият
Колумб. Викове:
"Нова земя! Индия е в краката ни! Сезам, отвори се!"
Тържествено се носи
Марсилезата. Атина Болярска се обръща и си заголва задните части. Посрещат я
викове
"Елдорадо! Наше е златото!".
Нашите пеят:
"...има едно име, що вечно живей
и в нашата история кат легенда грей,
едно име ново, голямо, антично
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът
и на клеветата страшна строшава зъбът."
Хор на атакуващите:
О, Шипка... Мамка му!
КРАЙ