В. “24 часа”, 9 март 1999 г., автор Димитър Стайков

На първа страница: “Рокгрупа събори Вазов и Блага”, отдолу: “За поетите екстремисти”

На 25 страница “Авангард”

“Рамбо 13”:

Съборихме Вазов и Блага Димитрова*

Поетите от радикалната група ще пренапишат българската литература

Скандал избухна заради текста “Сърцата на петимата”, публикуван в сп. “Театър”. Четирима млади автори срутват всички идоли в българската литература. Правят го със сочен фриволен език без да им пука от авторитети и благоприличие. Добринка Корчева мина през “Нощен Труд” и издаде две стихосбирки. Лъчезар Лозанов е работил десетина години във в. “Българска армия” (тук авторът Д.С. е поизлъгал – само 8 до тази дата) и публикува две книги с поезия. Васил Прасков завършва философия в СУ и също е издал две стихосбирки. Иво Цанов е изкарал втори курс на ВМЕИ и е напуснал следването. Карето поети от групата “Рамбо 13” изреждат лудите си идеи пред “24 часа”.

- Текст за кабаре ли сте написали?
Л.Л. – Събрахме се няколко човека с противоположни възгледи. Ние сме група за екстремистки литературни практики и групов радикализъм.
В.П. – Това е най-радикалният текст в българската литература.

НИЕ СМЕ ПЪРВАТА ЛИТЕРАТУРНА РОКГРУПА

Както в една рокгрупа идват едни, а други си отиват, така и при нас шапката е отворена.
Л.Л. – Направихме едно шествие между СУ и Студентския дом. После стреляхме с газови и изгорихме стихосбирки на съвременни поети.
- Това не е ли буря в чаша вода? Ако остане само текстът в сп. “Театър”, няма да стигнете скандалите на сюрреалистите.
Л.Л. – Защо да повтаряме някого? Имало е сюрреалисти – защо сега някой трябва да играе като тях? Ние показваме метод, по който играем. Който иска да се забавлява, да играе заедно с нас.
В.П. – За нас са еднакво противни както старите, така и младите в българската литература.

МЛАДИТЕ ПИСАТЕЛИ СА ПЕНСИОНЕРИ, ЖИВИ ТРУПОВЕ

Новите заместници на Радичков и Стефан Цанев прекалено бързо надигнаха глава и ние трябва да им се изсмеем.
Л.Л. – Най-противно е верноподаничеството особено когато се пишат декларации в подкрепа на проправителствени актове. Иронията на историята показва колко струва това и

ДАЛИ Е ДЪЛГ НА ПИСАТЕЛЯ ДА РЪКОПЛЯСКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

- Какво е отношението ви към политиката?
В.П. – Аз отскоро съм в Сдружението на българските писатели, но категорично се разграничавам от декларацията им за НАТО и срещу политиката на сръбското правителство. Това е пълен кич и анахронизъм. Една искрена славянска кауза не би търпяла западно вмешателство в своите граници.
Д.К. – В българския театър не може да е явление пиесата на Елин Рахнев “Боб”. Омръзна ни да джуркаме тази вечна българска манджа. Смешно е човек, написал само една пиеса, да се занимава с репертоарната политика на институция като Народния театър.

ЕЛИН РАХНЕВ СТАВА САМО ЗА ПЕДАГОГ

- да оправя говорните грешки на актьорите.

- Срещу какво протестирате с текста си?
Л.Л. – Той е пълна пародия на диалога в обществото. Там се отправят послания, които имат неадекватни реакции. Води се диалог между глухонеми, в който всеки търси отговор, но никой не го получава.

НИКОЙ НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ТОВА, КОЕТО КАЗВА

Хората, които искаха навремето закриването на АЕЦ, сега защитават националните интереси чрез АЕЦ. Много често се преобръща хастарът на очевидни факти и те се тълкуват по сюрреалистичен начин. Само и само да се изкарат в угода на властта. Убиват се мирни хора, излиза гигант срещу слаба държава и това наричат “път към цивилизацията”
В.П. – Атакуваме не Стамболов, а превръщането му в икона, полагането му като нов пантеон в центъра на София.

АТАКУВАМЕ ГЕОРГИ МАРКОВ, БЛАГА ДИМИТРОВА, РАДОЙ РАЛИН,

защото ги превърнаха в идоли на демокрацията. А те са пълна скръб.
Л.Л. – Правенето на кумири е начин на манипулиране на общественото мислене. У нас действат едни и същи механизми преди и сега, само се сменят имената.
- Всичко ли отхвърляте?
Д.К. – Ами не сме видели досега позитивната българска идея.
Л.Л. – Ние сме за днес, не за утре и за вчера. Не можем да спрем това, което е станало в Белене. Искаме да спрем това Белене, което става днес.
- Защо не изиграете пиесата, която сте написали?

В.П. – Прекалено иронично сме настроени към това, което сме написали. Ако някой режиксьор поиска текста, ще му го пробутаме. Сега работим върху

САПУНЕНА ОПЕРА ЗА ЖИВОТА НА ИВАН ВАЗОВ

Използваме неизвестни моменти от неговата смърт.
Д.К. – Всеки българин трябва да разбере, че “Под игото” е написано за него. Вазов се е борил със собствената си душа и може би е имал предвид “Под егото” .
Обстоятелствата обаче са го принудили да пише не за себе си, а за обществените битки. Искаме да изгоним гласа на отрицанието от “Бай Ганьо” и да го върнем чист и добродетелен на българското общество..

към Вазов в редицата на Фибоначи

*Заглавието е на автора на интервюто и не е цитат от реплика на участниците