Самотна игра на домино

    Данаил Досев е роден 1961 г. в Ловеч - на 27 август. Споделя: "Пиша от 5 годишен, майка ми ме учеше да чета. Дращех някакви грубовати неща: Ех Петьо, какъв бой водихме днес... Отначало обслужвах амбициите на майка ми - ти си талантлив. По-късно ми стана патерица в борбата с очуждението, компенсира липсата на социални контакти."
   Изкарал 24 СПУ "П. К. Яворов" в София. Става тъкач в ТПК "Руно". Два месеца след казармата става магазинер на склад в ЗИТ София. Сменя десетки работни места - шлосер в Телефонния завод, санитар в операционно отделение на Окръжна болница."Пробваха ме първите два часа - издържах. Лекарите гледаха дали ще припадна. Не припаднах...." Отпрашва две години в Коми - Усогорск като мостостроител и разкройчик. Попада като сценичен работник в "Сълза и смях" - две години влачи декори, маршрутът му е от склада до сцената. След това решил - каменомонтажник. Т.е облицовал сгради с варовик, мушел, гранит, мрамор. След една година забива във "Феросплави" на Кремиковци, после е общ работник в ЦУМ, водещ стоковед на склад пак там, става началник на склад в "Инженеринг" София. Напуснал, за да стане художник. Междувременно е бил и ревизор. Изхранва се като продава картините си на пазара. Живее в реституирана къща, която чака продажба, като единственото му задължение да я опазва и чисти.Има 3 деца - дъщеря му Илона от първия му брак е на 16 години, а от втория - двама сина Никола петокласник и Андрея - 2 клас. Но и с тоя брак не е случил.
Защо пише? Ето отговорът, който си дава: "Колекционирам настроения. Подушвам ги по цвят и си ги събирам. Вътрешен цвят. Това си е игра, самотна игра на домино. Болестно е, но си е мания. Един окуляр - аз така си представям нещата и се смея отстрани на себе си. А поводите да се смея не са оскъдни..."

Абсурдната метафизика
на ежедневието в Данаил Досев