всички

<назад

* * *
Аз винаги забравям,
че и жените
все нещо ще измислят.
Дори и да съм като
малко дете.

* * *
Нещо такова
още какво,
всичко се случва
тихо лежа

на пейка бяла
в градинката

и вечертта ме докосва.

* * *
Пък аз във шепа
с ключ номер пет
вървя слухтейки
в кое кафене
има тоалетна.

* * *
Тече
девети час
от изгрев трети.
И търся аз
девойче дето.
Петелът е
изобретен преди
разсъмване.

* * *
Прекомерно сам сънувам си
дивана скъсан. Необръснат и
немилван от години петимен
за фас вмирисан.

* * *
Децата сънени
преписват си
домашните.
Малка ракия
тъжен крачол
ще оцелеем
до кофа смет.
В нея Радой си
заран откри
слънчево зайче.
Там дето
стъпи мечка
пукат съчки.

* * *
Захвърленият фас случаен
ще ни свети

* * *
Американският посланик е пухкав и със очила
не е той нито морски ястреб нито Нелсън с обеца
И за руснак той иска силно да мине но не му спори
почитаме руснака тука и със ракия го черпим.

* * *
Небесната глетч е розова вече
по криви клони той се завърна
и в празна стая намери снимка
каче то не си дошъл от война.

* * *
На Благо кравата в ботуша му пика
а той погледна я учуден.

* * *
Преди крачка да направя ще загащя панталона
ще угася цигарата за трамвай ще се огледам

Като змей трещи трамвая в тесни софийски улици
баба го опира със гръб докато си пие чая.

Колко стихове писах по листове на масички
вярно груби и бездарни но ги зарязвах тутакси.

* * *
Да бяха го арестували още с черепа на Йорик
не би се стигнало дотам и сцени нямаше да има

* * *
Как тъжно ми е да ме боцкат мразя
кажи на санитаря че го викам и повече не идвай и
недей - да се разхождаш с мои пациентки.

* * *
Та той не знаеше кого да бий
ляво дясно крило на една и съща птица -
пък аз си виках тука...
И в Звонгород било така - един пострада.

Как бе предвзета Вратца
или типична разправия
между султана на черкези
капитан от Н-ски полк
и воевода и. д.

* * *
Но те си търсят ХХL комфорт
по-дребен смешно е да ги пердаши.

* * *
Нагоре ако пуцаш е провал
та гълъба не можеш ти улучи
гледеца пада земята те гризе
небе горчиво с длани те захлюпя.

Напред да стреляш дору и не би
кого улучи щя та плисна мляко
надоле защо зрънце ли коршун
и щя ли никна стръче я пшеница

И все базуки да порамнеш ов
ще се нашвиряш то е наподрискяш
да си художник рисувач какво
то на гърба си чърти нарисувал.

Така реката лодката отнесе
тиха наесене пролете буйна.

* * *
Поетът стар и гангстерът са регистратори
единият без GSM без карамфил другият
и гледат водораслите на бряг обтяжен
или бутаница във фоайе преди спектакъл.

* * *
Най-после ми хареса каза той но общо взето нямаме
хартия.

<назад

Мухозоли 2003