<назад

от книгата “Първи песни,(Зелен период)”


    никой не е забравен
нищо не е забравено

няма да забравим яростта
на 1996
нали кучко
вкуса на зелеви сърми
от купена евтино
консерва
малко преди да
започне да
се разваля
или малко след като е
започнала да се разваля
нали кучко
няма да забравим вкуса
на устните - като
кекс с кардамон и
лимонтозу
киселееха
кучко
като кадаиф със
захарен сироп
бяха лепкави
като дъха на мъжете
с които се
биех по тротоарите
в яростта
на 1996
бяха тежки
гърдите ти
кучко
като диви стада бяха
косите ти
на кафе миришеха
на кафе и канела
кучко
недоимък мой
немотийо
недостиг мой на
на светлина
няма да забравим
шума на кръвта
в каналите нежни
когато ми каза
че тръгваш
а после не тръгна
там в яростта
на 1996.

 емигрантска песен

Какво по дяволите
Се случи
С моя английски
Беше лек и напевен
Някога
Тук-таме
Понашарен
С готови изрази
Ритмично накъсан
От приятни грешки
И неясно какво произношение…


А ето сега
Се слушам
Какво говоря
Сякаш мятам намокрени
От проливен дъжд
Гранати
В неравноделен ритъм
Разпадат се
На осколки
Ала няма експлозии
Моят английски
Грапави гранати
От кашкавал

Ти ще се завърнеш

 


 като вкус на метал

И така
Погълнах
Фаталната глътка
Ярост
Запулсира
В слепоочията
Избрах си припряно
Форма
И тръгнах да търся
Враг
Ала нямаше враг
А очите
Се отвръщаха
Бързо от мен
Затова се приведох
Най-сетне
Уморен
И извиках
Аз , Евгени Илиев
Трябва да съм
Станал
Много мъдър
Защото вече
Нищичко не
Разбирам
И тогава Бог
Който винаги е милостив
И към най-греховните
Свои чеда

Ми даде чаша водка
Пепелник , запалка
И кутия цигари
А после
Създаде музиката

<назад

 

Мухозоли 2004