<назад

някой път

дори когато не обичам се говори
като пулове за домино подреждаш
пръстите си между чашите
след малко ги измивам
а после независимо от времето
падат щорите заедно с моите дрехи
студено става с водата под халата ти
и докато не знам
какво да правя с тялото си
нощта минава като сляп кон
по калдъръмени улици сляп кон



бекетиада 97

ставаш /средно/ рано
обуваш чехлите си слагаш чая
изкъпваш се овесените ядки вадиш
и пускаш телевизора за новините
в девет, обличаш си халата
скъсваш с Гоя, с баща си
като главата на Кръстителя
портретът му отдясно
на вратата ти те гледа,
но ти не си пророк
и не разбираш
усещаш се като последица
от късното пиянство
очите на едип виена
усещаш че не намираш повод
да дръпнеш шалтера
с капаните за диви зайци
да излезеш да се върнеш
като дете което опипва пътя си
без съпровод



* * *
до стъклената сграда не забрави
неравния бордюр, магазина за дрехи
кафето и галерията на ъгъла
мъжете, които влизат там
които искат да изглеждат силни
да тръгнат на риболов
към северната граница
без диктофон да бракониерстват
и никой католически поет
да не отмерва времето
в шаячните им чували
до босите им стъпала

на двадесет и шест ще се завърне
в лилава тениска с мирис на череши
ще спре обикнала ще види бели просяци
в сивите очи на митничаря


4-ти вдясно

в тази стая опакована
с толкова много електрически уреди
закърнява времето
дърводелци минават нощем
по клавишите на компютъра
и смущават съня на някой
който го няма
сутрин излиза лош вятър
и почти обръща чашите недопито кафе


все пак

спим понякога заедно
запотявам прозорците с дъха си
и е тясно прегризваме
самотата си заедно и макар че
не е мое твоето тяло
ми става тъжно когато
някой ползва като аргумент
семейните ни хроники


погрешни стратегии в билярда

не става дума за упорство
когато без добре да познавам дните ти
хазарта на улиците млякото което сипваш
другаде при разменени роли смътната
реторика на твоите раздели
като при билярдните си опити
неточно лавирам между въпросите
и статистическите разлики наистина
не изглежда само упорство



за друг развой говорят поетесите

не отричам наистина гранитения бар
розовия греди покера с бобени зърна
върху килима бързия ход по недостигащи
за репликите ни улици - тези малки игри
в центъра на София, както мълчанието после
камерния обертон на недостигащи
за свободата ми реплики прозорците
отворени надвечер и слънцето през тях
което хвърля изгорели фасове в стаите
които чужди дрехи не затоплят


по точки

при равен резултат
се разотиваме пресмятам
ударите преброявам твоите
двойно до отрицание
отново си представям
ринга между кафето ми
и твоя чай между
четирите стени на входа


поради липса на екерман


не искам да гледам
как влизаш и затваряш
стаята
и телефонни скитници
люлеят кръвоносните ти съдове
разплискват виното снега
отвън значенията зад щорите
учудените им ръце
отнасят

към осем жив и сам се будиш

Негативна диалектика

I
Първият път виното
върху покривката не е метафора
много студени дни преди Коледа
пуловера ти залян с кафе
не ми се сърдиш и всичко
опровергава срама ми

II
крачките до тази ресторантска тоалетна
очевидно са последния ни общ маршрут
в нишата болката изпреварва
иглата на спринцовката после
настръхват ушите ни по масите в "Яйцето"
което не е параклис не е физкултурен салон
и място за срещи повече



Равновесие

Улицата, която докосваше страха ми
Всяка пролет
Когато минавах покрай разкъсаните ризи
на магнолиите,
Когато зениците на нощта се отваряха
Големи и топли като очите
На бездомно куче приютено в училищния двор

В каналите кафявата вода отнася
разкъсани дантели и корени
Скитници изтупват старите си шапки
Улицата, която докосва страха ми
Всяка пролет е едно различно равновесие.



Равносметка

Когато не вали музикантите
свирят на естрадата при езерото
жените им остаряват бавно
като сцени от трагедия
се изнизват покрай пейките
където играем карти или шах
понякога едно лице втвърдява
погледа ми и аз оставам там
макар че не дочаквам росата
да оближе сухите камъни

<назад