<
назад
Ето ето ето. Знаехме че така ще стане.
Гении сме и го знаехме
а днес
потвърди се знанието.
Гении сме и нещо отгоре - полегнали сме
защото се уморихме например.
Ето ето ето. Вода например преминава през нас.
Така както се скитат мислите ни.
Така водата през нас пътува в дирене
на своя отвор. Оттам в живителна влага ще се превърне.
Гении сме понеже го разбрахме. От нас живителна влага
излиза. Мокри сивата пръст и сивата пръст почернява
например.
Ето ето ето. Велико е назначението което получаваме.
Още е в силата човещината да получаваш главни задачи
например.
В силата си божественото у нас у нас у нас ех е.
Сега с гениалността заедно
ще тръгнем напред.
Изящните си сълзи преглътнали
да не би свинете да ги стъпчат.
Ето ето ето. Изящните наши сълзи
които събирахме и дочакахме
гениалността да ни споходи.
Сега и да умрем
ще умрем например по начин различен от другите.
Ще останат за поколенията
гениалните ни потоци
талантливото ни спокойствие
мъдрите наши грехове.
Изящните ни сълзи
ще свидетелстват пред децата ни.
А ние знаем вече
какво ще свидетелстват.
Това е смисълът да бъдеш гениален
и е предимство пред някои други например.
………………………………..
На тебе аз казвам:
Има зелени очи любимата ми!
Има изумруд и тяло!
Има любимата ми!
На мен ти отвръщаш:
Кучето пак ухапа телта!
Кучето ухапа телта отново!
За пореден път телта бе ухапана!
На тебе аз казвам:
Множество са червените нишки!
Червените нишки са ни много!
Както гледам, доста са нишките в червено!
На мен ти отвръщаш:
Има големи гърди любимата твоя!
Големи са на твоята гърдите!
Любимата ти е добра домакиня!
На тебе аз казвам:
Страх ме е от статуите в градинката!
Около шадравана има листа!
От маршрутите се боя!
На мен ти отвръщаш:
Бой се от оня, който говори!
И от онзи, който предпочита мълчанието!
То е мъчно за следване!
На тебе аз казвам:
В края на ХХ век Земята безлична и глуха беше и духът Божи се носеше над водите.
Всички човеци се нуждаеха от супервайзери. И супервайзерите слязоха сред човеците,
и видяха тогава живота им като мраморна дантела по вятъра. И морето Океан
заплака и докато плачеше, викаше: "О-оо-оо!"
На мен ти отвръщаш:
Къде го видя това?
Кога успя тези неща да забележиш?
Така ли видя нещата!
На тебе аз казвам:
Това е престижно сега!
Днес въпрос на престиж е!
Драконите имат такова поведение!
На мен ти отвръщаш:
Кажи пак за Земята!
И как е морето Океан!
И колко окаян е човекът!
На тебе аз казвам:
Нима мислиш?
Символи в блестящия ми разум!
И паметта ми най-обемна!
На мен ти отвръщаш:
Любимата ти е голяма гръдла!
А бедрата й са като сови привечер!
Красиво е щафетното бягане!
На тебе аз казвам:
Първо Богу бъди благодарен!
Научи се да благодариш!
Трябва да знаеш как да си благодарен!
На мен ти отвръщаш:
Взех си сухоежбина и като тръгнах, вървях, и докато краката ми ме отнасяха,
разглеждах красотите на света и си мислех, че всичко е по-добро от това, което
ми се иска. Може би и затова се мени.
На тебе аз казвам:
Смирявай се!
После пак ще разговаряме!
Тогава ще си приказваме отлично!
На мен ти отвръщаш:
Смирено между автомобилите ходех!
Смирени шофьори иззад стъклата се взираха!
Вече наистина съм прогледнал окончателно!
На тебе аз казвам:
Преди години, ах, преди години, седях и страдах пред една камина! И размишлявах
дълго - стави нямах. Намъчих се и ето, станах точно туй, което станах!
На мен ти отвръщаш:
Нападнаха ме вкупом разни чувства. Тогава занимавах се с изкуства и бродех
из градините на припек, докато и от това отвикнах!
На тебе аз казвам:
Бъздим като на канап бъздящ бъздей бъздим!
На мен ти отвръщаш:
Нали? Амин!
На тебе аз казвам:
Амин! Амин! Амин!
…………………………….
Кой е тоя който помрачава Провидението
без да разбира нещо?
Тъй аз говорих онова що не разбирах.
За чудни мен дела които не знаех.
Послушай ме виках аз и ще говоря…
Слушал бях за Тебе със слуха на ухото си
сега пък очите ми Те виждат;
затова аз се отричам
и се разкайвам в прах и пепел.
Знаем вече че правилно звучи и че е истина.
Знаем че няма да ни се размине
ужасът
че няма да ни се спести болката.
Че звуците ще продължават да се носят
въпреки това.
Отричам се и се разкайвам в прах и пепел…
Знаем че под боровете
изсъхнали игли на таралежи се натрупват.
Знаем че високосните години съществуват
единствено за вярващите в календара.
Тъй аз говорих онова що не разбирах…
А всички вярват в календара
и всеки поотделно вярва
в песните по тъмно.
Знаем че времето е кратко
както знаем
че ще дойде време
когато ще мятаме ръце
да пипнем
стоящите наоколо
и все по-чужди хора.
Знаем как птиците раздвижват
падналата шума
и виждаме съседите
в прозорците отсреща.
Послушай ме виках аз и ще говоря…
Знаем мекотата
на устните на първата любима.
Познаваме езика й
и тялото й
светещо във мрака.
Знаем тишината
на бебешката стая
и допира на пръстчетата
по лицето.
Знаем че улицата е опасно място
и че с годините ще свикнем
с трагедиите на непознати люде.
За чудни мен дела които не знаех…
Знаем как крачи щъркелът
как изглеждат планините
и древни древни
географски карти.
Знаем зимата и пролетта.
Умеем да видим
в дълбините.
Знаем че то е недостатъчно.
Знаем че още ще опитваме.
Затова аз се отричам и се разкайвам
в прах и пепел…
Мухозоли 2003
