  |
|
На ъгъла на която и да е улица
Когато се събуди беше тъмно и въздухът бе пропит с миризма на нафталин. Стори му се странно, защото дърветата наоколо шумяха и полето изглеждаше като начертано, а не като нарисувано, както често го описваха неговите приятели. Повдигна се на лакти и усети под себе си нещо меко, което поддаде под тежестта му, а след това с внезапен тласък го изправи на крака. Докъдето стигаше погледът не се виждаше нищо. “- Странно! - помисли си той - Докъде стига погледът?!”. Това обаче го успокои и го накара да се досеща, че все още сънува. Събуди се - вече окончателно и наистина. Протегна ръка, за да запали лампата, но я бутна на пода. Мързеше го да стане и затова опипом намери пакета с цигарите. Бяха останали няколко и той с досада разбра, че ще трябва да излезе и да си купи. Често му бяха казвали, че за избягване на подобни ситуации е необходимо да се запасява с повече; той го бе сторил, но ето че сега те свършиха.
Докато пушеше се сети за един разговор от предния ден. В него ставаше въпрос за вниманието на читателя. Казваха му, че то не бива да бъде водено за носа, а е необходима провокация с цел той (читателят) да бъде избавен от усета за крайността на разказваното. Когато се осмелеше да попита “- Защо, по дяволите, трябва да има миризма на нафталин?”, отговорът беше, че тези незначителни на пръв поглед детайли провокирали - точно така казваха - провокирали чувството за пространство, защото пространството трябва да има рамки, за да се отграничи. Тогава той се бе опитал да ехидничи и беше казал “Не мислите ли, че се въртите в кръг?”, а те се бяха усмихнали снизходително.
Кои “те”? Главата му тежеше. Ето че сега, когато се събуди, всичко бе пропито от тая гадна миризма на нафталин. Спомни си как навремето един техен съсед бе умрял от алергичен шок. Наистина - от ухапване на оса, но тази мисъл го накара да се раздвижи. Повдигна се на лакти и възглавницата неприятно поддаде, което го накара отново да се отпусне назад. После, с рязко изправяне, скочи и седна на ръба на нощната масичка. Добре, че преди това бе съборил лампата. Обхождайки пода около себе си, нахлузи чехлите и се насочи към гардероба. Едното му крило зееше и той установи източника на миризмата. Отвори другото крило и влезе вътре. В гардероба не миришеше на нафталин. Чуваше се приглушен говор и кискане. Помисли си, че стените са много тънки, но спокойствието на висящите дрехи го накара да се обърне назад и да види в далечината каручка, носеща се по водата на езерото. В него се отразяваха светлините на нощен бар и долиташе женски смях. Стана му чоглаво като се видя в огледалото отсреща само по горнище на пижама и по наръфани от умрялото му онзи ден куче чехли. Протегна ръце напред и напипа пуловера си, метнат върху облегалката на стола. Тук някъде трябваше и да е панталонът, и когато това предположение се увенча с неочакван успех - намери три чифта изгладени панталони - почти бе уверен, че в края на краищата в този сън нещата не се подреждат много зле.
“Какъв сън?!”. Бързешката навлече първия чифт и се приготви да се размине с каруцата.
Когато се събуди беше тъмно и въздухът бе пропит с миризма на нафталин. Този път в това не видя нищо странно, тъй като някак си си припомняше, че знае защо е така. Повдигна се на лакти и усети под себе си нещо меко, което поддаде и го накара да се огледа стреснато. Докъдето стигаше погледът не се виждаше нищо и с внезапен проблясък той се наведе надолу. Там конят му, смазан под тежестта на снаряжението, бавно умираше. Луната обрамчваше с призрачна светлина цялата картина. Усети как го обхваща паника. Опита се да възстанови цялата поредица на събитията, довели го тук. Спомни си, че когато носеше кучето си, за да го погребе, на ъгъла на улицата се сблъска с някакъв човек. Извиниха се учтиво един на друг и, когато онзи отдавна вече бе отминал, той усети, че пакетът с трупа някак странно бе олекнал. Приклекна и го отвори. Вътре имаше само една визитна картичка с непознат текст и с емблема в левия ъгъл - молец, държащ фенерче. “- Всичко е наред, всичко е ОК!”, въртеше се в главата му, но разбираше, че нещо не е наред. Да, разбира се, лампата! Изправи се и я вдигна от пода. Запали и се огледа. Стаята изглеждаше равна. Равна?! Косата му беше мокра. “- Най-сетне! Събудих се!” - почти се усмихна. Тази стая е равна и лепкава. Стреснато погледна нагоре. Над него някакво огромно мустакато лице - НЕГОВОТО ЛИЦЕ - го гледаше с огромно изумление. После една ръка сграбчи пространството и го замачка трескаво. Видя чехлите, видя крачол. “- Стаята е равна!”. Успя да усети, че дланите са потни.09. 02. 2001 г.
Мухозоли 2003
