Лъчезарната лоза
Научният сътрудник Елка Пенкова собственоръчно
откъсна главата на черен петел на пълнолуние на 13-ти петък през август,1996,
призовавайки Дионис да й разкрие повече гробове в елинската гробница от IV век
пр. Хр. на археологическите разкопки на Харманите в Созопол. На другия ден тя
попадна на гроб. Скелетът бе обвит цял от корените и клонките на лоза, която
израстваше от ляво на гръдния кош - мястото на сърцето и бе стиснала в яката
си прегръдка всички големи и малки бели кокалчета, пробила бе черепа и знойно
прорасла през дясното му око. Но не тази е лъчезарната лоза.
Лъчезарната лоза тепърва ще се яви, да, тя предстои
тепърва. Тя ще прорасне в буквите на Светлин Грозданов, ще смачка всяка малка
думичка, ще разнищи прясната хартия, ще пропълзи по стълбите, по жиците на асансьора,
ще обхване кафенето на покрива с гълъбите, гълъбите ще накацат върху лъчезарната
лоза.
Лъчезарната лоза ще проникне в клуба, ще събори
нашите, чашите, масите, бутилките, ще подмени виното, ракиите, ще удуши поетите,
военните и като сладостна змия от грапав пурпур, ще легне в скута на организаторите,
на бизнесмените и ще изстиска в тях последният им комсомолски сок. Ще ферментира
кръвта на артистите, ще превърне дробовете, гъзовете в амфори, о, тя всичко,
всички ще заличи и едва тогава ще започне Театърът, пирът.
Лъчезарната лоза ще стисне в слънчеви прегръдки
последните дихания на бедната душа на Лъчезар, когато се изнизва из носа му,
между космите на мустаците, в левия ъгъл на горната устна. Да, тя сладостно
ще стиска душата му, ще цвърчи, ще шепти нещо на роднините и на кревата му,
ще скърца в подлогите, в облаците, не, тя няма да го пусне, няма да напусне
никога, ще смачка с крака душата му от едро грозде, натежала в спомени, и в
бурета ще подреди кръвта му, от джибрите на тялото му ще изстиска джибровица
във светлия казан - незнайно слънце, не знаем още, много са научили, но някога
ще разберем за себе си, само за себе си, не за Лъчезар. Да, ще паднат портретите,
звънн - ще се счупи стъклото - и разчепатени, извити, прегърнати Че ге Вара
и и Маркс постепенно ще чезнат в листата й под стадо змии. Да, 3,14 лози ще
чертаят златното сечение, додето го унищожат, дивеещи, и ще рухнат църквите,
пирамидите, сградите, числото пи последно ще отпие виното и ще се пръсне на
окръжности, не, няма да има, числа, бройки, пергели, питагорейство вече никога,
часовникът в земята ще удари. И елката на Елка ще зацепи, когато стволът на
Лъчо се сцепи. Тогава.
Лъчезарната лоза ще полази по надписа за Съединение,
за силата, ще обхване министерството, и ЦУМ ще рухне окончателно в целувките
й, министрите ще бягат като листни въшки, но малките калинки на лозата ще сгащят
всички въшки по без гащи, ще изпият сока им, любим за мравките. Ще щръкне в
миг като Титаник синагогата преди да падне в камъните от джамията и всичките
й зидове ще рухнат като песъчинки, о, всички зидове ще рухнат под лозта, на
сепетемри 9-ти, 909-та, зидарите от женския пазар ще писнат, не, няма да има
място, за стени, за зидове под слънцето, червено като вино. Ще бутне тя, ще
бухне и зидарските колички и пергелите, и рибите им по сергиите, и чукове, и
златни сърпове, и знаците - звезди и свастики, ще разнебити дворът на Ронкали,
и ще полегне там - доволно в ложата, положени ще бъдат в нея трупове, да, само
трупоове, покрити от лозята. Тя ненаситна ще обвие Нил, небето, слънцето, ще
пусне сянката, отровата си -върху домовете, белите, и върху обитателите им,
дебелите, о, ще събори всички хамбургери и храма на езичника Макдоналд, и идолът
на свободата кървава, ще опустее Пето авеню по-скоро то прогнозите, ще рухне
улицата на стената, и символите на империята ще потънат в пясък.
И ще покрие дивото, неясното, чудесното изкуството,
изкусното, изкуствено, ще смачка за секунда грапава като монета на трамвайна
релса ще изправи гънките, о, Щастие! - няма вече да има поезия, звуци, картини
и мисли, не няма да има вече нищо. Тогава лъчезарната лоза пак ще надигне клонките
по продължение на всичките небета, погълнала творението, тя - творението, се
пресяга да достигне необятното, неведомото. Да, така растат растенията.
Мухозоли 2003
