В.Прасков

всички

   ЛИЦЕМЕРНИ ХРОНИКИ

   ново 20 - 26 ЮНИ
click here
(НАТИСНИ ТУК
БУТНИ НАДПИСА
ЩТРАКНИ ЛИНКА)

Всеки “дневник”, предназначен да стане публично достояние, е най-често образец на лицемерие, позьорство и прочие пичковщини. Новата рубрика на Васил Прасков не е някакво изключение от гореупоменатото правило, а пряко доказателство за неотменната му валидност.

ОТ ПЕТЪК ДО ПЕТЪК

НИСЪК МОРАЛ
16 Май , петък

С Галина и Виктор отиваме на Руския пазар, след като съм му написал съчинението по литература на тема “Нужно ли ни е изкуството?”. Наближава рождения му ден и той иска къси панталони. След петминутно лутане по сергиите най-накрая се спираме пред стоката на симпатична към 35-годишна жена. Тя е подчертано любезна, разпитва Виктор за училище, казва, че има син на 16 години, говори му на малко име, хвали го, че “вече е голямо момче”, и след дълго мерене на най-различни парцали откриваме желания артикул. После се сдобиваме и с нови хилки за тенис на маса. По пътя към нас Виктор се кефи, че продавачката толкова го е харесала. Аз се бъзикам, че сигурно е бойлъвърка, жена ми ме гледа усмъртително, а Вики за момент се замисля.
След като го изпращаме на училище, закъсняваме с половин час за срещата си с отец Николай, наш стар приятел пред “Света Неделя”. Не сме се виждали близо от година и го замъкваме в ресторантчето до бившето кино “Култура”. Петък е и си поръчваме бира, риба и картофи в различни варианти. Ники ни казва, че е подал молба да си смени енорията, защото в селото, в което е забутан, не може да си продава свещите, а владиката му се интересувал предимно от това. Разказва и за последното си опело, където опечалените му заявили след утешителната проповед за възкресението – “нас к’во ни топли, че Христос е възкръснал”.
След това гледаме снимки на дъщеря му, която вече е на година и няколко месеца.
Половин час по-късно бързам да оставя сина си за събота и неделя на тъща ми в “Обеля”. По обратния път в маршрутката налитам на местния отец Иван и попадията му.
Разправям им за проекта на Мюнхенския университет, в който участвам, да се взимат биографични интервюта от православни свещеници. Докато уточняваме какво прави този и онзи, отец Иван вмята, че дъщеря му, която е в 11 клас, е шокирана от ниския морал в училище, по-късно казвам това на Галина, а тя снизходително ме поглежда: “Горкото дете”…
Попската двойка слиза на “Шератон”, аз продължавам към университета, където се чакаме с Цанов и Матакиев, да ходим в интерната за деца с проблеми или нещо от сорта “Мутафчиев” (бившето “Надежда Крупская”). Там отскоро е въдворен Руслан и като нов ученик големите, естествено, го юркат. Едвам го намираме с такси, обсъждаме Шампионската лига с шофьора и спираме на място, което частично отговаря на представите ни за “на края на света”. Там, разбира се, не откриваме “големите”, а попадаме на 11-12 годишни хлапета, които след като търпеливо изслушват лекцията ни, че не трябва да се заяждат с Руслан, защото иначе… и аз не знам какво, учтиво ни искат цигари и Митко се сбогува с кутията си “Средец”, а аз с част от моето “Виктори”. Става ни и жал, и гадно и бързо се навиваме да ритаме футбол с тях, но не сме с маратонки и бързо се опомняме. После ми хрумва да измъкнем Руслан, срещаме се с въэпитателя. Гледайки да съм що-годе убедителен, му казвам, че майка му ни праща, тя е с тежък грип, на антибиотици и прочие и “детето” трябва да се прибере по-рано за събота и неделя. Възпитателят се оказва свестен и дава на Руслан телефона си да му звънне, ако “майка му е много зле”. Час по-късно малкият ни приятел щастливо сере в кафето на “Академията”, от което пред кенефа се образува дълга опашка. Като излиза, ми обяснява, че неговите съученици биха ми направили “пет свирки за кутия цигари”, че пушат и филтрите, и аз не знам защо, но му се доверявам. Вечерта завършва с карти в горепосоченото кафе – Митко се напива, аз греша и докарваме нещата до 2:5 срещу жена ми и Гергана, но Матакиев изтрезнява, аз се стягам и бързо ги изравняваме. Към 11 без нещо с Галина се влачим към метрото, аз и пускам ръка и я питам има ли нисък морал, тя ми отговаря “да”, но зверски ми се допикава от трите бири и сменяме темата.


САМО ЦСКА!
17 май , събота

Бием Ботев и сме шампиони след не знам си колко години. Играем един полусезон като хората, после се свличаме до нивото на Чиликов и компания, но се радваме все едно са ни наебали отзад. Whatever, да живее декаденса. Само ЦСКА.
Иначе съботата минава без редовния ни мач, щото тъпите училища отучват и няма къде да ритаме. Цял ден пробвам новите хилки за тенис с Галина, Виктор, Руслан, Коста, Боровински и накрая Еди. С тях ми върви определено повече и към седем вечерта печеля дори един “турнир”, но на двойки почти неизменно се осирам. Руслан продължава да разказва за интерната – имал си “гадже” – тя живеела до “Надежда Крупская”, била на неговата възраст и пр. Момчетата ходили да мастурбират на тавана, нямало баня, но всеки ден ги карали да си мият зъбите и краката. Смесица между Фелини, някакъв особен вид магически реализъм и пълна дивотия. Сещам се за Кларънс Осбърн: “Никога не се налага ти да прелъстяваш момчето. Ако му дадеш достатъчно време, то само ще те прелъсти.” И коментара на Паркър Росман: “Тези, които попадат в ръцете на полицията, са тези, които забравят за това правило”. Самия Кларънс обаче явно яко се е натискал на малолетните, щото най-накрая го хващат, но това е друга тема.
Към 10 вечерта на кварталната тенис-маса замръкваме аз, жена ми, Боровински и Еди. Аз не виждам абсолютно нищо и дори ретурите ми вече рядко влизат. Духа вятър, до нас чат-пат се полюшват нещо като борове и си е почти като вечер на морето. Накрая Еди мята димка на масата, направена от пластмасово топче за тенис. Всички се кефим, а Галина после коментира, че наистина е много добър по характер. Вкъщи ни чака Сашо да гледаме “Валенсия – Ла Коруня”, обаче аз цял ден пия алергозан и се наливам с бира, така че към полунощ го оставям сам пред телевизора.
Между другото в събота сутринта разбрах, че на съчинението си за изкуството Виктор е получил шестица, а учителката му по литература го е похвалила за личното му мнение и че е избягал от клишетата.

ШИБАНО ВРЕМЕ
18 май, неделя

Сутрешната литургия ме ободрява. Хорът от бивши семинаристи дава всичко от себе си, не е много – но аз определено пея по-зле. Към края на службата една жена застава между мен и Пламен и буквално ме залепва за входната врата. Аз обаче преодолявам някак срама си и заставам най-отпред, почти до олтара, защото за пръв път през живота си изпитвам клаустрофобия. Отец Ангел го няма и с жена ми не оставаме след литургията в църквата, а поемаме с Пламен към нас, защото към 4.00 най-накрая съм се уговорил да ритам. До мача само ям, пера, чистя с прахосмукачка и гледам ММ, което в ранния следобед се оказва твърде мазохистично занятие. Водещият с червена лентичка на блузката (нещо свързано със СПИН-а) употребява думата “култови” по адрес на “Депеш мод” и “Скънк Ананси”, а авторите на новия клип на Ирра и Мага, копиращ визията на Мадона отпреди десетилетие, изтуплено определя като “гениални”. В процеса на къщната работа превключвам на “Столът”, където Мишо Шамара и Ванко 1 изкарват пари за сираците. Шамара скромно отбелязва, че “всички млади хора продават марихуана”, а Ванко подобно на младите интелектуалци от Литвестник се изказва в подкрепа на войната в Ирак, междувременно твърдейки, че “Буш е истинският бос на света” или нещо от сорта. Водещият на “Столът” анонсира “лошото момче” на българския рап като нещо средно между звезда и антигерой , арестуван след снимките на предаването за сводничество.
Както и да е, доживявам до мача в 20-о. С Виктор и Сашо слизаме с маршрутката в подлеза на НДК да видим графитите там. Те странно наподобяват нарисувани с водни боички акули и водни кончета. На изхода на подлеза вече пръска дъжд, но нашите хора са вече пред училището и ние ентусиазирано почваме да ритаме след дълго преобличане. Появява се дори Лъчо – всеобщ любимец на терена, защото стои само на вратата и в това си амплоа освобождава съотборниците си от досадното задължение на гол да се сменят да пазят. Иначе е безспорно най-добрият вратар, който Рамбо 13 притежава. Играем аз, Пацата, Сашо и Вики срещу Митко, Цанов, Лъчо и Руслан, ние повеждаме, ония изравняват, но идва Боровински и нашият отбор великодушно им го преотстъпва. Дъждът неумолимо се усилва и не след дълго противниците ни (с човек повече) са вече напред с материала. Матакиев се кефи, Васил брои стръвно резултата, но най-интересната ситуация на терена се получава, когато поради атмосферните условия те двамата плюс Руслан се озовават сами пред опразнената ни врата, но след удара към нея топката вместо да я посети, кацва на горната греда и отива в аут. Добре че след пет минути, защото от дъжда вече ми люти на очите и нищо не виждам, пращам същата над оградата в съседния двор, че изведнъж да осъзнаем колко сме мокри, и да прекратим купона. Следва преобличане в един вход на Петте кьошета, щото в шибаното 20-о няма кьорав навес.
После водка и ром в едно кафе, за да се съвземем.

ЛОРЪНС АРАБСКИ
19 май, понеделник

След три дена най-после се добирам до Интернет у Пламен. Получил съм писмо от неизвестна студентка с молба за помощ по повод свързана с киното курсова работа. Ако не е бъзик на Борис Минков, ще помогна що не. Оставям й телефона си. Излизам от АБВ-то и почвам да сърфирам по бойлъвърска линия – не съм го правил от няколко месеца и са се натрупали сума ти малоумни книги и статии, които трябва все пак да попрочета за дисертацията ми. Налитам на култов сайт, който представлява “календар за педофили”. Всеки ден от годината се свързва с определени случвания от световната “педоистория”. Например на 19 май 1935-а умира Лорънс Арабски – емблематична фигура за бойлъвърите, няколко дни след като катастрофира с мотоциклета си в Дорсет. Освен като национален герой той бил известен и като голям фен на момченцата, подобно на федмаршал Монтгомъри. Ето част от едно негово стихотворение, посветено на “любимия” - "I gaze at you now, my darling, my brother / the pistol asleep in your young groin, / your lips pulled back in a mighty grin. / My little Hittite, after you there can be no other." На 19 май 1945-а пък се ражда китаристът и основният автор на песните на The Who Пийт Тауншънд, който по-рано тази година бе арестуван за гледане на детска порнография от платен сайт. Той обяснява, че бил сексуално малтретиран като малък и гледал child porn, защото изпитвал отвращение към подобни неща. Полански има цял филм по тази тема, но пък кой знае може би Тауншънд някой детски спомени да са го отвратили толкова, че да бие чикии на тях. Докато се кефя от идеята, подобно календарче да замести сивите исторически сухоежбини тип “На този ден” по Канала или кабеларките, си свалям и няколко “научни труда” и статии по мойта тема.
Вечерта един приятел ми звъни и след като ме пита има ли някой до телефона, ме моли спешно да му намеря “коз”. Баси, за кво ме вземат тия хора.

НА УЧИТЕЛЯ С ЛЮБОВ
20 май, вторник

Сутринта отивам при Боровински в клуба. Сканираме снимки от нашите мачове и обсъждаме живота. Към обед мястото е празно, няма никакви геймъри и прочие. Само шефа му звъни, да му се кара, че не обръща достатъчно внимание на децата, които идват да играят там.
Последните му се оплакали, че Васил не ги посвещава в тънкостите на Counter-Strike-а и т.н.
Направо слънчасвам, докато си чакам тролея, и достигам до Пламен, който бърза за интервю.
Иска да става шофьор на такси и ме пита къде е точно булевард “Димитър Несторов”, което аз, разбира се, не знам. Интернетът му, подаван от “Сан Марино”, днес никакъв го няма, защото както му обяснили - “той може и да си е платил сметката, но другите им клиенти си бавели плащанията и те не можели да се издължат на доставчика си” или нещо от сорта. Ще трябва да се информирам какво е станало на този ден явно от “7 дни”.
Вземам Стефан от детската градина и за кой ли път поемам по стълбите към 11-ия етаж, щото моторът на асансьора ни е изгорял. Към 6 часа идва Галина и ми съобщава, че са й изплатили първия транш от стипендията по проекта, с който кандидатства при едни французи. Парите едвам ще ни стигнат да си сменим PC – подобната пишеща машина с истински компютър и да отидем два пъти на кино, но аз си оправям настроението. Гледам за трети път новия клип на “Рейдиохед” и всички задружно потегляме към тенис-масата. Там играем с двама тинейджъри, фенове на Спенс и Слим, които според тях за разлика от Мишо Шамара били ъндърграунд и некомерсиални. После единият се оказва, че до четвърти клас е бил при същата “госпожа”, при която искаме да дадем през септември Стефан. Даже запалката му се оказа нейна собственост.

БЯЛА СВЕТЛИНА
21 май, сряда

На обяд отивам у Пламен. Докато чакам Интернета да дойде, се опитвам да сложа на компютъра му един харддиск и май почти го счупвам. Най-накрая съм в мрежата, но едва разбирам, че Платон има рожден ден, гръмотевица тресва наблизо и от PC-то направо изкачат искри, а Пламен се кълне, че е видял дори бяла светлина. Компютърът вече не е същият, ние бързо го изключваме, докато не е запалил цялата къща. Пламен е убеден, че това е просто част от супергадния му ден – три часа висял на интервю за работа, после го претупали за 5 минути и му казали, че “ще му се обадят”.
Привечер ту вали, ту спира – с Боровински, Виктор и Галина сме отново на зелената тенис-маса. По едно време правя забивка на Вики, топчето отскача от неговото поле и със зверска сила му попада в носа. Първоначално ми се струва, че съм му извадил окото, защото той се превива на тревата, но след известно време Виктор радостно ми съобщава, че току-що ми е намерил батерията за фотоапарата там. Аз разбира се съм я търсил вкъщи цяла сутрин, а просто съм я забравил на поляната преди няколко дни.
Към десет гледаме “Селтик” – “Порто” и пием ракия на имения ден на Коцето.

УБИВАЙ МЕ НЕЖНО
22 май, четвъртък

В десет и нещо се виждаме с Виктор на “Фантастико” да ходим в Обеля при тъща ми.
На компютъра на моя шурей има сума ти игри. По пътя срещаме негови съученици, които са били на патронния празник на училището му – нещо, от което той, разбира се, се е скатал. С метрото стигаме до Обеля и докато той играе, аз утешавам болната ми тъща за несгодите в живота. За обяд опустошаваме едно пиле на грил, оставям Виктор на предпоследната спирка на метрото, а аз бързам към центъра, където Галина ме чака за лекцията на някакъв френски професор по история. В сградата на Московска 9 щателно ни проверяват за оръжие, а после професорът, ученик на Бурдийо, ни запознава с основната тема на живота си – интелектуалците са се появили не както се е смятало досега - през 18 век, а най-рано малко след средата на 19-и, което естествено е много вълнуващо. Стремейки се да не заспя на стола с апаратче на ухото, наблюдавам с истински интерес аудиторията на въпросната лекция – преподаватели от СУ, амбицирани млади аспиранти и учтиво скучаещи bg сноби. Жена ми ме е подмамила на подобно сборище само срещу твърдото обещание, че после ще ме води на кино, което ни спестява “дискусията” по горепосочената тема. Млада аспирантка учудено пита Галина, “защо си тръгваме преди края на събитието”, явно защото й е доста интересно.
Както и да е, към 7 и 15 вече гледаме един от най-безмислените филми, които съм видял напоследък – “Убивай ме нежно” на Чен Кайге. Режисьорът на “Сбогом, спътнице моя” зверски се е осрал в опита си да направи трилър с “азиатска чувственост” и “англоезични актьори”. След няколко обещаващи сцени, всичко пак се свежда до това, кой какво ще открие в гардероба или кой кого ще прасне по главата с лопата на гробището. Джоузеф Файнс си кълчи фейса като истинско муле, Хедър Греъм играе стилизирана невротичка, най-накрая открила какво е да те наебат здраво, ушите на Йън Харт стърчат като антени на извънземен, а Наташа Макелоун е направо смехотворна като маниачка, влюбена в брат си, защото са се съвокуплявали по гробищните паркове като тийнейджъри. Препратките към Damage на Луи Мал пък бяха върха на режисьорската мизерия. Явно Чен Кайге си е мислил как преобръща и иронизира клишетата на трилъра, как изящно стилизира и обогатява жанра, но си е набил класическа чекия.


КУРВА
23 май, петък

С Руслан и Виктор играем тенис на маса. Не съм ял нищо цяла сутрин и търпя загуба след загуба, докато една жена около четирийсетте минава край масата, Руслан вика на Виктор “курва”, жената обидено се обръща и свирепо се вглежда в него. Руслан съобразява бързо и й вика : “Не ти бе”, но все пак получава едно : “Знаеш ли ако ти дойда...” и т.н.
Вечерта сме на карти в Академията. Пак всичко живо ме бие, просто не ми върви, а и Матакиев не е в кондиция – баба му е умряла и той дори не пие.


РОЖДЕН ДЕН
24 май, събота

Виктор има рожден ден. Брат му е роден на 9 септември, а Вики на 24 май. С Галина от Славейков му купуваме гъзарска тениска от един магазин, в който продавачите изглеждат като водещи от ММ, а пространството периодически се ароматизира през странен отвор прикрит със завеска над главите на клиентите. Страшно ми се повдига, но не след дълго вече се носим към Люлин в проливен дъжд. Преди час сме били в КЕВА в компанията на Пешо Канев и т.н. и сме слушали как от съседните маси млади интелигентни хора обсъждат театрални постановки и прочие глупости, сега ни очаква роднинска вечеринка с пушене в кухнята. Виктор получава от другия си вуйчо ръчен часовник.


ОТ 25 ДО 5 ЮНИ

В неделя ми се преебава компютъра и впоследствие аз съм тотално разсеян по въпроса какво точно ми се е случило в горепосочения период, а още по-малко кога и в кой точно ден.


АБИТУРЕНТИ

Синът ми има тържество в детската градина. Според уверенията на учителките и директорката неговата група ще бъдат “абитуренти”, тьй като през септември тръгват на училище и съответно ще им раздадат дипломи, че могат да пишат и четат. Стефан естествено такива неща не умее, но на кой му пука.
В уречения час влизаме в музикалния салон, който е физкултурен такъв с пиано до вратата. Всички родители са се свили на малки детски столчета, докато големите тапицирани столове с облегалка стоят празни. Аз и жена ми наивно се настаняваме на тях, но незабавно сме изгонени с мотива, че те са за “хората от министерството”. Последните идват в лицето на някаква важна инспекторка при появяването на която сме подканени от директорката да ръкопляскаме. Най-накрая шоуто започва. Има от всичко по малко – дъщерята на учителката танцува кючек, по-големи деца с изцъклен поглед представят спортни танци, а Стефан с микрофон пее рап-парче в стил “купона почва – няма вече следобед да спя”. Разбира се сина ми изглежда най-разхайтен особено на фона на последвалите го народни танци, имитация на Лас Кетчуп и дори Калинка моя, обаче му се налага поне още един месец да спи следобед защото още толкова работи съответното ОДЗ.


ГЪРЦИЯ

Отиваме на купон у Краси, който ще заминава за Гърция да си търси работа. Той е завършил богословие и поради това тьй като няма намерение да става свещеник не може да си намери работа. Сборният пункт е Академията, където собственика се разпищява на част от нашите хора, че не може да плати наема на заведението защото те заемат маса, а не са поръчали нищо и те покорно започват да събират пари за една бира. В групата ни има нови лица – Марто, колега от клуба на Боровински и гаджето му, която слуша Ирейжър. Тя е подстригана толкова късо, че в разгара на купона Стефан Кисьов ме пита дали Марто не е педераст понеже се натиска с “това момче”. Към 1 след полунощ уморени от танци и стабилно наквасени ловим таксита на близкото шосе. С Тинчев сме петима за Люлин, но един таксиметров шофьор смело рискува да ни откара след щедрите ни уверения, че ще си платим глобата на КАТ.


МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ

Доналд Ръмсфелд казва, че “най-вероятно Ирак се е разделил с оръжията си за масово унищожение още преди началото на войната”. Припомням си изявлението на Амелия Личева по телевизията, че със студентите си е обсъдила намерението на американците да “разоръжат” Саддам със сила и те се съгласили, че заради опасността, която той представлява за света това е напълно оправдано.
В рамките на същото предаване други студенти вероятно с различни преподаватели се подиграваха с идиотизма на Буш. Все пак е забавно как Литературен вестник за отрицателно време се превърна в адвокат на републиканската администрация, направо лошо ми става като си помисля какво щеше да пише вътре, ако излизаше по времето на Виетнам.

6 - 12 ЮНИ
ФАСОВЕ И ТЕХНО
6 юни, петък

Вкъщи останахме сами и с жена ми решихме да направим купона за рождения й ден предварително. Поради най-различни причини у нас събитие от такъв род не е имало от няколко години. Предпоследния път ни обвиниха, че от нашия балкон на Нова Година се е стреляло и пр. Беше улучен човек от военните блокове отсреща - сто на сто от неговите разспасали се колеги - мойте любезни съседи. Както и да е.
Към 7 първите гости са налице, всички ще дойдат с изключение на Лъчо, който е в Свищов и Матакиев, който не само, че отказва алкохола, но и фирмата за секстелефони, за която пише "еротични драматизации" се е отказала от неговите услуги, а той като мен не е свикнал да пътува без билет по рейсовете. За разлика от Боровински, който като види контрольор контраатакува с "разкарай се", "я си гледай работата" и прочие любезности.
Към седем и половина се изнасяме към тенис масата да подгреем за купона с малко раздвижване докато се съберат всички. Побеждавам в турнира. Дори Цанов се научава как да прави поносими сервиси, но не след дълго сме изтласкани от масата от един тип, който се прави на добър баща и играе трагично, но с подчертан патос и дълбоки чувства със своето синче. Вземайки впредвид патетиката на момента се връщаме вкъщи, където не след дълго се напълва с народ. Следва много техно, простотии, танци и мощно препиване от страна на всички до 4 след полунощ. На сутринта входа на блока прилича буквално на кочина от изхвърлените през балкона пластмасови бутилки, фасове и боклуци. От цялата компания най-зле са Пламен Стоилков и Пламен Македонеца, а едно момче, което виждах за пръв път излезе с една група да се поразтъпче малко навън и не се върна. На сутринта разбрах, че "паднал", от ръката му "висели меса" и прочие бароково-алкохолни наративи. У Пламен остават да спят Данчо, Мартина и Тинчев. У нас - Сашо и Руслан, който на сутринта дори си е оправил леглото.


БЪЛГАРИЯ - БЕЛГИЯ
7 юни, събота

Както подобава след всяко мощно наливане с алкохол спя само 3-4 часа и ставам към 8 и половина. Галина ще спи до обяд, Сашо преди половин час си е легнал и подкарвам Руслан да изтрезнявам към тенис масата. Там той ме "учи как се играе" и толкова се скапвам от едночасовия "урок", че след него търпя загуба 1:4, като при последната игра петнистозелената маса ми се вижда буквално двойна и буйно разцъфтяла в ярки жълто-червени цветове. В нас си топля вода (поради профилактика на същата) и вече що- годе дошъл на себе си се домъквам с Данчо и Руслан до 20-то за редовния ни футболен мач. Закъсняваме с половин час, а Митко който не е бил на купона с почти двойно повече. Аз оптимистично нося бутилка "Флирт" за след мача, но всички освен мен и Пацата от Русе я гледат с неприкрито отвращение. Пламен дори се изхитрява да я даде да се охлади в хладилника на кафето на Жоро, където обикновено ходим. Подпийнали в жегата, решаваме да се върнем на игрището и да играем с разцъкващите там четирима тинейджъри, които когато сме трезви нерядко побеждаваме. Ние сме петима, но решаваме да разгромим по-малобройния противник. Естествено повеждаме с 6-7 гола, но в крайна сметка ликуват те, защото след един час на терена не знаем къде се намираме, а аз предпочитам да играя зонова защита в сянката на дървото, придремвайки подпрян на училищната ограда. След това поражение Матакиев мъдро заключава, че случилото се въобще не се е случило тьй като той нарочно при броенето на резултата им е "опростил" един гол - "да не се откажат". В тарапаната пропускаме първия половин час на България- Белгия и се шматкам за пръв път през живота си по полупразни, поради важния мач, софийски улици. Освен предимно жени и старци през стъклото на автобуса виждаме и гей двойка с рози в ръце, досущ като в клипа на Дони и Момчил навремето. Нахлувам вкъщи при 0:1 за Белгия, после всичко се оправя - Колина свири дузпа за нас, не дава такава на блелгийците и се докопваме до 2:2. Тва е - националния винаги е вървял, когато в него преобладават бившите цесекари начело с треньора.
Вечерта идва Виктор, който е бил на рожден ден на Жоро. Той ще спи в нас защото тримата с жена ми на сутринта ще се изповядваме и взимаме причастие в св. "Мина". Към полунощ влизаме само в
рreview-то на един сайт с порноанимация, защото Виктор назидателно отбелязва, че преди изповед такива неща не се гледат. Мишките, които се лижат между краката все пак са забавни, но минава дванайсет, а утре ще ставаме рано и след дълги разговори и ритуално настаняване по леглата къщата се умирява.


МАТРИЦАТА
8 юни, неделя

Събуждам се в пет и половина, завивам Виктор и сядам на компютъра. Преди причастие е добре да станеш точно за литургия и да излезеш от къщи. Иначе не можеш да пиеш вода, да пушиш и да ядеш - с други думи изнервяш се и времето тече ужасно бавно. Айде яденето не е проблем, но когато на заклет пушач му се забрани да пие течности... Мда ... изкарвам някяк до 8 и половина, скарвам се с Галина още при ставането й пред учудения поглед на Виктор, който няма идея защо рано сутрин съм в такова свирепо настроение. Стигаме някак до църквата, изповядваме се, причестяваме се и аз като дълбоко вярващ човек ще отбележа факта, че едва тогава за 15 минути не ми се пушеше като за световно. Меко казано странната проповед на отец Серафим ме връща към действителността и не след дълго вече съм захапал първото Виктъри.
Вечерта с Галина гледаме втората част на Матрицата. Първия половин час се чудим защо изобщо е необходимо продължение на един умерено тъп, но все пак леко симпатичен филм. След това се появяват Ламбърт Уилсън и Моника Белучи, които донякъде смекчават досадата, която излъчва Киану Рийвс. После хващам по един канал групата "Смысловыйе галлюцинации" с песен от саундтрака на Брат-2 и съвсем си оправям настроението.


СВИНТИЛА
9 юни, понеделник

Гледам Данчо е качил в сайта Свинтила. Леле баси откачения пич е тоя. Аз се мислех за антикомунист, но явно ако са те репресирали както трябва ставаш колкото и да си религиозен малко или повече маниак на тема политика. Е само понякога. Свинтила не е карикатура, но е ярко доказателство за това как политическото ебава майката на доста свестни хора тръгнали наивно да го пренасищат и натоварват с крайно лични смисли и значения. Спомням си - гледам по телевизията Васил Станилов, който говори за вестника си "Про и Анти". "Про-то" било на Костов, щото без него заглавието на твърдия орган му изглеждало много непозитивно. И свежото беше, че Станилов колкото и да се мъчеше да не каже нещо по-остро за някоя синя икона все пак изплю, че Костов е мизантроп. Най - тъпото е, че от "антикомунизма" към омразата към "комунистите", а оттам към параноята и изкукуригването има само една крачка.


НАЗДРАВЕ!
(10 - 12 юни)

Галина решава да прави рожден ден и за роднините си\ми. Скъсва си гъза от готвене - баници, торти, сандвичи, салати, манджи и прочие. Накрая майка й и брат й не идват защото по-рано същия следобед са им разбили апартамента и те имат задушевен разговор със сътрудниците на съответното обелско РПУ. Откраднат е скъпия (в пряк и преносен смисъл) компютър на Борис, чийто процесор е овърклокнат до космически висоти, а кутията му прилича на пудриера на извънземен. Седмица по-късно ще изпищи и съседка от тъща ми на третия етаж. Но този път децата играещи пред блока са видели крадците - приятели на завърнал се след лечение в Испания двадесетгодишен наркоман, живущ във входа на майката на Галина. Последната като научава who is who, излиза за момент от романтичните представи за християнско смирение и започва да крещи пред мен и Стефан разни странни неща по адрес на наркоманите, но когато минава на клетви започва да се усеща.
Но рождения ден минава лежерно, бързо и безстрастно, по едно време докато част от гостите гледат Али Макбийл, аз, рожденичката, Виктор и Сашо отиваме при свирепите комари на тенис масата. Само докато свърши сериала - един вид щом ще зяпате телевизия - няма да седим при вас. Духайте! Към 9 и нещо се връщаме, Стефан и Вики започват да се бъзикат с някаква игра на компютъра, а сестра ми кротко се напива.


20 - 26 юни
ПЪРВА ГРАДСКА
20 юни, петък

След като съм висял в интернет до три през нощта едва успявам с 40 минути закъснение да оставя Стефан в детската градина под неодобрителния поглед на новата му "госпожа", която не пропуска да го уведоми, че си е "изпуснал закуската". Добре, че малкият си знае - докато баща му спи, трябва да се яде - иначе направо се обядва.
От ОДЗ-то търча направо към маршрутката, защото Галина я изписват от болницата. Тя разбира се ме чака в Първа градска, облечена и изписана от един час в компанията на баба от чието лице стърчат бинтове и пластмасови тръбички. Промърморваме й нещо окуражително за довиждане, на което тя бодро ни отговаря, че се готви всеки ден за смъртта.
Когато миналата неделя приемаха Галина и й срязаха абцеса в гърлото реших, че "Уши, нос и гърло" е една от най-гадните области на медицината. През млада лекарка минаваше конвейр от пищящи бебета, по-големи деца и омърлушени възрастни, а тя ги ръчкаше с всевъзможни игли и инструменти в главата. Няма да забравя една жена към петдесетте, която дойде в отделението с кестен в носа. Докато се чудех как именно последния я е уцелил така падайки от дървото, че е влязъл вътре, Галина ме светна, че може би тя сама го е навряла там защото си е лекувала синузита и просто той е влязъл по-дълбоко от необходимото.
След изписването - направо от болницата отиваме да видим леля ми, която е пристигнала за един месец в София от Кувейт. Заварваме я по средата на сладка беседа със сестра ми й братовчедка й - стара мома на почтена възраст, ексцентрично и с тих патос подивяла от усамотение. Винаги щом я видя обичам тайно да я наблюдавам със скрито възхищение към начина й на изразяване и жестовете й, ярко контрастиращи на фона на поведението на "нормалните хора".
Леля ми разказва за войната, за това как иракска ракета унищожила кувейтско кино, за воя на сирените, предупреждаващи кувейтяните да си седят по къщите и за работниците чужденци, който продължавали да работят по строежите, тьй като никой не ги предупредил какво става, за поляците превзели Ум-Касър и т.н.
След два часа със Сашо и Виктор се натоварваме за вкъщи с огромни торби с йероглифи, пълни с подаръци в един нашарен от външната страна със сперматозоиди 309, който на всичкото отгоре пука задната си гума.
Вечерта играем с Виктор тенис на маса в 137-о. Вратата е отключена, на шестте маси ни прави компания татко с шкембенце и двете му деца. Картината е отвсякъде пасторална - красив залез, уморените слънчеви лъчи прорязват короните на дърветата, а ченгето пазещо училището коси трева.


ЗЛАТНАТА КУПА
21 юни, събота

Сутринта се събуждам рано и влизам в интернет. Намирам сума ти материали за "престъпните експерименти" на Алфред Кинси, може би най-известният американски сексолог след Втората световна война. В изследванията си той е включил описание на оргазми у над 300 деца в предпубертетната възраст, предизвикани предимно чрез орална или мануална стимулация, фиксирани със секундомер и педантично описани от неговите "научни сътрудници и кореспонденти" в голямата си част педофили. Скъсвам се да се смея от описанието на бебе, получило "11 оргазма за 38 минути" или пък за 13 годишно момче у което са наблюдавани 3 такива за една минута. Освен това Кинси бил фен на кастрацията на хора по Рузвелтово време в САЩ, което си било чист мейнстрийм в нацистка Германия и по Скандинавието. Бил фен на Алистър Кроули, когото посетил преди смъртта му и добър познат с Кенет Ангър и с един от най-известните теоретици на педофилията - Рене Жион ( в момента в Америка съществува общество кръстено на негово име, поставящо си за цел да популяризира в публичното пространство идеята за сексуална еманципация на децата, преди да са започнали да учат в първи клас, включително по отношение на половите им контакти с възрастни).
Тия простотии незнам защо ми напомнят за медицинските обсесии на известната психоаналитичка Мари Бонапарт, която била щур фен на идеята за хирургическото лечение на фригидността у жената. За целта няколко пъти чрез операции си местела клитора по-близо до влагалището, но очакваните подобрения в леглото така и не настъпили, може би защото мъжът й бил гей, но това е друга тема. В края на краищата у нея и у сина й изкристализирала идеята поради сложни екзистенциално - психоаналитични причини да се изчукат, но чичко Фройд провалил работата тьй като подобен род ебане му идвало леко вповече.
Солидно подгрял с такива комплицирани житейски казуси и научни достижения, отивам да ритам. Че денят ще е кретенски, подсказва факта, че един приятел пропушва пред очите ми отново след като това го е докарало преди половин година до болница с мотива, че "кво толкова, то е минало много време". Аз с моите две кутии на ден май не съм много по борбата с тютюнопушенето и само мило му се усмихвам.
В 20-то са само Тинчев и Руслан, ритаме два часа само четиримата с Виктор, докарваме резултата до 27:27 и пристигат Матакиев, Пацата и Лъчо. Пламен ни зарязва щото трябвало да отиде на лекар заради разширените си вени, Митко се оправдава, че забравил да си навие часовника, а Цанов явно е на бачкане в завода. Новодошлите плюс Руслан играят срещу нас и естествено ни размазват, защото ние сме окапали от жегата, а и водата по някое време свършва. Боровински още се учи да губи и се вбесява на Руслан и Митко. Мачът свършва поради това без време. След това в кафето се случва кратка схватка между Тинчев и Руслан, която резултира в поредния счупен от нашата компания пластмасов стол - трети за последните три седмици. Момчето което продава там, ядосано пита "кой го направи", Матакиев хладнокръвно му отговаря : "Господинът, който си тръгна", визирайки напусналият ни поради някакъв ангажимент и естествено нищо не подозиращ Лъчо.
Решаваме да играем всички вкупом тенис в 137-о, но този път училищото не е отключено и ни хрумва тъпата идея да прескачаме високата, гарнирана със заострени железа ограда, при което аз просто си разпарям ръката. В даскалото се намира моят любимец Иван - красиво момче, вероятно с българо-ромски произход в съчетание с открито хомосексуални наклонности и маниери характерни за любовниците емигранти на Фасбиндер или за 12 годишния Рейналдо Аренас. Той току що е мастурбирал пред останалите в училишния двор и с нескрито достойнство ги наставлява докато те се опитват да завържат някакъв мач.
Вкъщи вечерта гледам "Изневяра" на Ейдриън Лайн. Кефя се на Даян Лейн, но филмът прилича на пошла имитация на една моя любима лента на Шаброл. Е все пак не беше "Фатално привличане", но любовникът на "изневеряващата" играеше като пълно дърво. След тези бурни страсти с жена ми гледаме и новия Айвъри - "Златната купа" по Хенри Джеймс и там - какво чудо - има дори секс на пода между Джереми Нортъм и Ума Търман. Явно режисьора се е правел на голям пънкар, но пък си беше крайно време, защото половината му творчески достижения са повече от досадни. Много се изкефих, като разбрах, че на някакъв фестивал Абел Ферара скочил да го бие, но май моят човек бил много пиян. Иначе "Златната купа" беше най-доброто, което съм гледал през последния месец, въпреки феминизма на Джеймс и буржоазните нагласи на Айвъри.


СЕМЕЕН ДЕН
22 юни, неделя

Сутринта с Пламен и жена ми сме на литургия. След службата един пич от хора - Вальо, прясно женен за богословка ме хваща на двора и започва да ми проповядва, че трябва като него да се причастявам всяка седмица. Кротко му обяснявам, че това означава всяка седмица да се изповядвам, защото начинът ми на живот е такъв, че за 7 дни вече инкасирам приличен греховен актив и съответно да изтезавам (и крада от времето на) отец Ангел в навечерието на всеки уикенд. Хористът обаче не отстъпва, но след съответните дискурсивни упойки и тъпи шеги, които му пускам, стигаме до извода, че "то е както човек си го усеща". Жена му извинително шепти на Галина за своя Валентин - "оф, мъж какво да го правиш".
Следобяд - филми, тъпото видео явно е преебано и ги гледам чернобели. One Hour Photo с Робин Уйлямс поне почва цветно. Бедният явно е имал нужда от роля в стил Попай и Краля на рибарите - в смисъл - нещо по-така, нещо "по-сериозно" като за фестивала в Сънданс. Самотен фотограф на средна възраст има обсесия по отношение на младо семейство с 9 годишен син - прави винаги копие за себе си от снимките им, мечтае как живее с тях, гледа детето им и е съпричастен с техните проблеми. Изобщо съществува чрез и заради тях щото явно е стар ерген постмастурбатор. Обаче гадния мениджър на супермаркета, в който работи го уволнява и мъжът от семейството, по което си пада почва да изневерява на жена си и животът на героя се срива. В края на филма става ясно, че Робин Уйлямс бил сексуално тормозен от майка си като малък, която на всичкото отгоре правила порноснимки с него и затова се сдобил с две основни доминанти в по-нататъшния си бит - фотографията и страстта си към млади семейства.


КИСЛОРОД
23 юни, понеделник

Отиваме с Виктор и Боровински да си вадим карти от Сан-Марино, но не за да сърфираме или да джиткаме Кънтър, а защото там има тенис-маса на закрито с мрежа. Вики максимално се кефи, аз след половин час вече съм потен като свиня. Жълтото топче от лев и педесе фърчи на всички посоки, на 10 сервиса поне няколко не влизат, но купона тече.
В 7 сме на театър. Галина е взела покани от студентките си, които са й казали, че "са спечелили конкурс в 199 за пиеса". Но разбира се, те нито играят, нито са авторки на текста, както наивно си мисля аз. Става дума за рекламната кампания на новата постановка на Галин Стоев - "Кислород" от Иван Вирипаев с двама млади актьори и Део от БНТ (заявил, че от нещо комерсиално - телевизията, идва в нещо истинско - театъра). Режисьорът ни обяснява, че текстът е много директен и иска артистите му да го изчетат пред публика, за да си изясни как зрителите ще реагират. На поканите пише, че "Кислород" е ни повече ни по-малко нещо като скандал, провокация и т.н.
"Публиката" е умопомрачителна - Кьосев, Янакиев, Господинов, Ефтимов и ко плюс белокоси дедици с естетически възгледи в стил "евъргрийн". Студентките на Галина, както разбрах, са популяризирали пиесата като пишели думичката "кислород" по стените, оградите и дърветата в София, а гражданите си мислели, че става дума за екологична акция. Дори направили концерт пред 199 в чест на Вирипаев, а преди четенето на текста облъчваха зрителите с песньовки от рода на "Чунга-Чанга" и "Чебурашка".
Въпреки всички рекламни напъни пиесата се оказва приятна. Иначе не съм бил на театър от средата на последното десетилетие на миналия век, щото просто не понасям родния вариант на това изкуство - все едно да гледаш само български римейци на чужди филми. Или "Козият рог" 1 и 2 до втръсване.


ЧЕРНО И БЯЛО
24 юни, вторник

Толкова чернобели филми не съм гледал през живота си. Ебати шибаното видео. И Пламен не ще да го оправи след като напоследък, каквото и да тръгне да поправя, или изгаря или става за употреба, но не по предназначение.
Менюто за вторник - "независимата" помия - Падението на Игби и Аз съм Сам с Шон Пен. В "Падението" играят Сюзан Сарандън, Голдблум, младите Клер Дейнс, Райън Филип и двама от братята на Маколи Кълкин - по-големия в главната роля. Филмът е като "Кланът Таненбаум" за олигофрени така, че по-добре не го гледайте. Въздушен черен хумор и хаотичен стил на водене на киноразказа са перлите в короната на въпросното недоразумение.
"Аз съм Сам" е поредният филм, в който Шон Пен прави супер як и умилителен образ, което му донесе и номинация за Оскар. Но човек, който има награда за мъжка роля от трите големи европейски фестивала (Берлин, Венеция, Кан) едва ли може да получи безполовата статуетка от първия път. Бившият мъж на Мадона може би наистина както пише на касетата е сред най-добрите актьори в наши дни (на обложката дори му правят по-голяма свирка), но мен повече ме кефи факта, че в повечето си филми бие горе-долу в една точка. Шон определено е най-популярният руснак в Холивуд.


ПРИЯТЕЛИ
25 - 26 юни

Виждам от рейса един приятел, когото не съм срещал от половин година. С него май сме в странни отношения. Преди около четири години, той живееше също в Люлин, няколко микрорайона по-близо до центъра и чат-пат се засичахме. Иначе ми беше състудент от правото, един от малкото нормални хора от моята група (другия беше голям пич - периодически откачаше и ми обясняваше, че ме познава от казармата, че съм извънземен, изпратен на земята с мисия да му помага и т.н.) Та гореспоменатият приятел преди време се увличаше по Кастанеда и твърдеше, че брат му лети насън. После ми даде книга, която препоръчваше на мъжете да мастурбират, но да не еякулират за да не губят енергия. Особено важен момент в нея беше съвета да си бъркаш в задника и да си масажираш простатата, легнал на открито при слънчево време. Като прочетох въпросната книга моят човек май реши, че се е изложил пред мене и ще го помисля за чекиджия или, че няма да проява разбиране относно мастурбацията и източните религии и дори не си взе обратно томчето с one man позите. Срещнах го отново в народна библиотека минлата есен. Баща ми умираше от рак и след дежурните уводни думи "кой какво прави" вече си бяхме уредили среща за другия ден, за да бъда запознат с някаква книга описваща нов вид терапия, която много помагала при всякакви тежки и дори безнадежни случаи (моя приятел го спасила от проблеми с черния дроб, получени вследствие на заниманията му с културизъм). След като стана ясно, че става дума за уринотерпия си представих как баща ми на смъртния одър пие преварена пикня. Най-малкото ако му го предложех, щеше да ми метне книгата по главата. Оттогава приятелят ми упорито пак не се обажда, колкото и да ми липсва контакта с него, вероятно е решил, че след безсеменната мастурбация, консумацията на урина окончателно ме е впечатлила.
В In the Savage Land, на австралиеца Бил Бенет, който гледах в четвъртък с Галина пък Мартин Донован беше професор по антропология, отишъл да изучава някакво племе, изследвано преди това единствено от Малиновски. Накрая диваците го хванаха през нощта, завързаха го за едно дърво и изпълнявайки някакъв древен ритуал му се изпикаха на гърдите и му се изсраха в устата. Бедният професор се зарази и умря от дизентерия. Явно хигиената при употребата на продуктите на отделителната система е много важна. И те не трябва да се консумират при съмнителни обстоятелства и с ненаучни цели.


следва ....