Блъскаш се в полираните ръбове на отчаянието, наглостта, акумулирания афект и разбираш - голите тела са тебешир, с който е разчертана яростта на 2 жени, неспособни да припокрият един и същи континент. Континентът, който се стича през дулото на револвер - там, където свършва собствеността, свършва температурата на осъзнаваното пространство, преставаш с роднинството, номадството и националността. Където единствено скоростта на гравитацията прекосява и сплесква съществата, преди безвъзвратно да престанат да бъдат същества и остава самоизтичащата от артериите конвулсивна и неопитомена музика. (Тука Матакиев спраска безжичния микрофон, чиято цена се оказа поне стотина $, като даже не успя да нацели главата на водещата вечерта. А това се оказа двойно фатално за по-нататъшните ни изяви, защото тя пък случайно се тестува като дъщеря на директора на театъра. Кво да правиш - матакиеви лотарии!)