Автобиографично

Смислен отговор защо пиша – нямам. Като пушенето е. Да вярваш в трайността чрез написаното ми се струва слабоумие, подобно да ловиш риба с въдица от аквариум. Риболовци на лъкардии са и Вазов, и Омир. Схващам писането като недодялан начин да се забавляваш. И да събираш по разбираем начин вътрешните си контури в допира с безграничното.
Роден съм през далечната 1953 г. в София. Две висши – българска филология с втора специалност философия (1975 г.) и журналистика (1984 г.) - все в Софийски университет “Климент Охридски”. От Клуба на младите писатели-студенти “Димчо Дебелянов” към Студентския дом - съм запомнил есенните бригади в Христо Милево. Работил съм малко в радиото – (“Предаване за столицата”) и по вестници – повече: като се започне от комбинатски (в ЗММ-София) и се стигне до в. “Българска армия”, където съм от 1992 г. В промеждутъка – бил съм журналист във в. “Надежда” от едноименния столичен квартал, във в. “Бизнесмен”, а по-късно и в.“Застраховател”. Бил съм и даскал по български и литература в селата Нови хан, Гинци (1975-78).
Публикувал съм доста - ако ви е любопитно надникнете в “Хроника на публикациите”.
През 1999 г. създадохме литературната група “Рамбо 13”, чийто манифест “Модулатор” видя бял свят във в. “Литературен форум”. Не мирясахме известно време – в сп. “Театър” излезе колективната ни пиеса “Сърцата на петимата” (бр.9-10 1999г), а сп. “Страница” (бр.4 от 2000 г.) публикува “Вазов в редицата на Фибоначи” (в съавторство с Васил Прасков и Добринка Корчева).
Представите си за модерна поезия съм изложил в “Стихът: пеперудата е свободна” (ЛВ бр.34 от 1999г). През 2000 година почнах работа в литературния вестник “Аудитория” - бях автор на първия брой през май 2000 г. Участвах в създаването на първите 3 броя от едноименното списание, бях сред организаторите на поредицата литературни четения - клуб “Максим” в Театъра на Българската армия. След принципни разногласия – напуснах и отново се върнах във в. “Българска армия” (за повече подробности виж дебата между мен и Кирил Гончев в 4-ти брой на списанието)
Автор съм на три книги. “Скъсай опаковката” 1995, самиздатско изделие в 60-тина броя предимно за приятели. “Звярът” 1999 г., изд. “Графити”, под редакцията на Йордан Ефтимов. “Иго” (2002 г.) ИК “Жанет 45”
Имам 2 деца, които четат литература и свирят на цигулки. Едната все още катери стъпалата на СМУ “Л.Пипков”, а другата завърши Музикалната академия и специализира в САЩ.