Америка не може да отговори на въпроса защо околния свят не я обича

Англичанинът Тони Джъд
(Toni Judt) е един от широко известните световни философи и писатели. Бил е номиниран за Нобелова награда по литература. Основател е на Института Ремарк (Remarque Institute) в Ню Йоркския университет през 1995 г. Целта на института е да подпомогне сближаването на американците и европейците. Откъс от интервюто, което взе от него кореспондентът на "Известия" Евгений Бай, беше публикувано във вестник "Время МН".

     - Мислите ли, че Америка направи верни изводи от трагедията на 11 септември?

     - Аз бих поставил въпроса така: какви изводи направи Америка и какви трябваше да направи? Ако си спомняте след 11 септември американците се питаха едно: как въобще нещо подобно е могло да се случи? Всичко се съсредоточи единствено върху изясняване на това кой не е успял да види подготвящото се терористично нападение и как да се направи така, че в бъдеще да са невъзможни подобни атаки. И твърде малко някой запита себе си и хората край себе си: каква е причината да се случи всичко това? Впоследствие този въпрос се разми в шумните дебати за мерките по усилване на "домашната безопасност", разговорите за създаването на антитерористичната коалиция, за борбата с така наречената "ос на злото". А без да получи отговор на този най-съществен въпрос, без да се опита да се ориентира в отношенията си с външния свят, Америка няма да може да спре вълната на тероризма.
     САЩ бяха и си остават провинциална страна. Навсякъде извън пределите на Вашингтон и Ню Йорк господства типичната за американеца вяра, че угрозата от тероризма може да се преодолее с усилия на волята, че може със сила да се премахне Садам Хюсеин и другите диктатори, и тогава животът ще се върне в нормалните граници. И нацията ще заживее както и преди - в спокойствие и доволство край семейното огнище.

     - В състояние ли е Америка изобщо да си отговори на този въпрос: защо в началото на новото хилядолетие тя стана мишена за непознати преди това по своя размах терористични атаки?

     - Това е много трудно да се направи. Признавам, че мнозинството граждани на САЩ, включвайки и публичните политици, им е чужда мисълта за създаване на някаква американска империя. И те искрено не разбират защо много други хора се отнасят към американците като към империалисти, които ги експлоатират, заплашват ги с военна си сила, налагат им неприсъщи за тях ценности. Когато на американците им казваш, че голяма част от заобикалящия ги свят се отнася към Америка не като към модел за подражание, а като към проблем, то те те поглеждат удивено и се питат: "Как е възможно?"

     - Но сблъсквайки се с такъв враг като международния тероризъм възможно ли е Америка да стане по-малко самовлюбена и егоцентрична?

     - Изведнъж след септемврийската трагедия самовлюбеността действително се смали. Възможно е, за първи път в своята най-нова история страната почувства такъв чудовищен удар. Привикнала да се гордее със своята демокрация, с водещата си икономика, тя се почувства жертва на някакви дяволски сили. Но колкото повече септемврийските събития се отдалечаваха във времето, в страната се прояви друга форма на самосъзерцание. Като стар човек, който обича да говори за болестите си, американците започнаха твърде често да си говорят сами и да занимават целия свят със своите болежки. В това аз също съзирам своеобразен нарцистизъм.

     - Един ден след 11 септември френският "Монд" изведе като заглавие твърде нехарактерната за европейците фраза: "Сега всички сме американци". Но сега този лозунг е забравен, Франция открито се изказва в ООН против войната в Ирак, а САЩ като че ли се оказват в още по-голяма изолация, отколкото преди.

     - За съжаление е така. Последните месеци прекарах много време в Западна Европа и мога да кажа, че пукнатината между Америка и Западна Европа, не споменавам други части на света, се задълбочи. Възможно е немалка част от вината за това да носи днешната американска администрация, която демонстративно отказва да се вслуша в световното обществено мнение. Към колко международни договора през последните години Америка не се присъедини! Всеки помни Протокола от Киото и проекта за създаване на Международен углавен съд, но това е само върха на айсберга. Не е учудващ фактът, че симпатията и солидарността, проявени от целият свят със САЩ в първите седмици след трагедията, постепенно се изпариха.
     Възможно е главната беда да не е в това, че Америка вижда света по съвсем различен начин от заобикалящия я свят, а в това, че наличието на това различие изобщо не безпокои днешните американски политици. Фактът, че Америка и Западна Европа все по-често се разминават в позициите си трябва да стане тема на много задълбочено изследване във Вашингтон. Но това не се случва. Даже във времето на студената война Америка отделяше сериозно внимание да изучава какво мислят за нея в Съветския съюз. Днешното поколение американски политици, опитващо се да създаде коалиция за борба с тероризма, е абсолютно равнодушно към това, че между страната им и най-близките и съюзници няма устойчив мост, няма надеждно взаимно разбиране.

     - Считате ли, че в американското ръководство няма хора, които да си дават ясна сметка за опасността от антиамериканизма?

     - Естествено има. Това е държавният секретар Колин Пауъл. В Конгреса също има политици, които се занимават професионално с външна политика - сенаторите Байден, Лугар, Хегел. Но повечето от законодателите се влияят предимно от интересите на своите избиратели. Лично аз се отнасям към днешната администрация на САЩ критично. Тя не просто води страната в недвусмислено неправилна посока. Води я към безизходица. Погледнете какво се получава. Неотдавна враг "номер едно" беше Бен Ладен. Но впоследствие той просто потъна в празното пространство и главния враг и източник на всички беди стана Садам Хюсеин. Но войната срещу него в крайна сметка е загубена за Америка, доколкото тя ще роди десетки, стотици нови борци с единствената в света супердържава. Нещо повече, самото деклариране на американското намерение да унищожи иракския лидер притиска Садам в ъгъла и не му оставя друг изход и напълно е възможно той да се реши на някакъв акт, извън всякакви човешки норми. Такава политика на САЩ е съвършено порочна.
     Днешното американско правителство представлява необичайна политическа смес. То изпитва изключително влияние от страна на идеологията на "новите десни". Нито едно от предишните американски правителства не е изпитвало подобен натиск. Роналд Рейгън, например, беше подложен на такъв натиск, но той не се влияеше от идеолозите на християнството. В днешния правителствен екип Дик Чейни и министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд са абсолютно идеологизирани, те проповядват както ултраконсерватизъм, така и християнски консерватизъм, който разделя света около себе си изцяло на сили на доброто и на злото. И Буш ги слуша, защото мисли, че баща му е загубил изборите единствено поради причината, че е загубил поддръжката на крайната дясна част от републиканците.

     - В такъв случай може ли Америка да разчита на победа във войната си против международния тероризъм?

     - За да стане това и е нужно да постигне невъзможното - да се откаже от самия термин "война срещу тероризма" и от споменаването на някаква "ос на злото". Определенията са подходящи за вътрешна употреба, това е стил на говорене за предизборна кампания. Но за борбата, която водят САЩ в момента, това е риторика, която ще ги доведе до поражение. Корените на тероризма са в политическата нестабилност, която изпитват много държави по света и именно тя ги заставя да предоставят убежище на терористите от всички разновидности. А този проблем не може да бъде решен с помощта на военните, това е задача единствено за политици и дипломати. И естествено тя трябва да бъде поставена на реалистична, а не на мистична основа. Англичаните и испанците, които от десетилетия живеят в условията на постоянна терористична заплаха, с труд приемат доводите на американците, че против тях воюват някакви "дяволски сили". Макар да приемат с разбиране, че американците за разлика от европейците, не са свикнали да мислят, че смъртоносната заплаха може да ги очаква и в собствената им къща.
     Но има още един допълнителен проблем. Днешният тероризъм дълбоко се е вкоренил в ислямския фундаментализъм преди всичко защото остава нерешен конфликта между Израел и палестинците. Мюсюлманският свят е убеден, че посредством Израел САЩ внасят в този преобладаващо арабски регион своята идеология и господство. Докато конфликтът в Близкият изток не бъде решен, Америка никога няма да успее да победи в борбата с тероризма.

     - Означава ли, че няма да може да победи Садам Хюсеин?

     - Американското ръководство не си дава сметка, че войната в Ирак, както и в Афганистан е само началото на един много дълъг процес. Малко е да се каже, че военната кампания ще предизвика такъв взрив от гняв в мюсюлманския свят, че това заплашва със сериозни сътресения другите страни, съседни на Ирак. След нея САЩ ще се наложи години наред, а може би десетилетия, да създава в тази страна граждански институции и да възстановява икономиката. При това всички действия на американците в Ирак ще се възприемат в мюсюлманския свят изцяло като външно вмешателство. Резултатът: заплахата от нови терористични нападения над Америка ще нараства, защото за оръжието ще се хващат все нови и нови ислямистки групи.

     - Считате ли, че нови терористични акции срещу Америка са неизбежни?

     - За съжаление, да.Възможно е те да не са плод на някаква глобална стратегия. И да не си поставят за цел да променят политиката на САЩ. Както чудовищната акция на 11 септември, те ще са насочени да причинят колкото се може по-значими щети, болка и страдание. Те ще се чувстват призвани да докажат на тази страна, че в света не я обичат. Размахът на тези акции ще бъде ограничен единствено от техническите възможности на заговорниците. Но предвиждам, че рано или късно в Америка ще бъде осъществено ново нападение с не по-малки последствия от това, което стана на 11 септември.

     - И това ще се случи затова, защото Америка не желае да се променя?

     - Промени има, но парадоксално те вървят в две противоположни посоки. От една страна връзката на Америка с външния свят стана по-здрава. Без това нейните лидери не биха могли да постигнат редица свои външнополитически цели. Сега по американските вестници и телевизия се вижда, че окръжаващия свят предизвиква по-голям интерес за населението на Америка, отколкото преди 11 септември. Но от друга страна Америка направи крачка встрани от останалия свят. Стремейки да запази собствената си безопасност , тя постави около себе си бариери във вид на полицейски постове по аерогарите, постави препятствия по пътя на нежеланите емигранти, въведе известна цензура на пресата и създаде това, което наричаме "общество под катинар". Струва ми се, че тази двойнствена комбинация - да влезе в останалия свят с насилие, за да предотврати нови терористични актове и едновременно да се отдръпне от него - е опасен подход.

     - Кой от тези пътища ще бъде определящият?

     - Изглежда и двата. Америка ще продължава да прави това, което смята, че е необходимо, за да види света по-безопасен (според нейното разбиране, естествено), но същевременно ще се осъществява и известно психологическо отдръпване от него. САЩ по същество са престанали да обясняват на останалите своята глобална позиция (нямам предвид целите на кампанията за отстраняването на Садам Хюсеин), на дело престанаха да слушат какво говорят по неин адрес. Опасявам се, че тази политика е крайно погрешна и подготвя почвата за нови поражения за Америка.