Лъчезар Лозанов  
Менюто:
Иракска дроб-сърма в Ганковото кафене


     С нападението си над Ирак щатската администрация зачерта представите ни за цивилизованост в развоя на човешката история. Светът вече е различен - трите кита, върху които се крепеше от времето на Великата френска революция: "братство", "равенство", "свобода" (макар и в специфична трактовка), вече са кенефна хартия. Неравностойната позиция не е Ирак. Неравностойната позиция на политико-икономически сервитьор всъщност зае и съставът на един от луксозните файтони в света - Западна Европа. И колкото и да не му се ще, на българския политически чорбаджилък все повече ще му се налага за в бъдеще да избира между европейския бей и американския султанат. И ще се диви, че те не живеят в прегърнато положение по екзотичните правила на Ориента. .Хиперсилата Америка все по-безцеремонно ще поръчва с: "Ало, гарсон..." И въпреки "различията" в риториката, лъскавите ни европейски събратя, ще тичат да я обслужват. Защото си спестиха военните разходи в името на индустриалния напредък и пропуснаха чеховото правило, че когато една пушка виси на стената в гостната, в края на пиесата винаги трябва да гръмне.
     Тънките нишки на логиката показват, че легитимността на подобни решения, с които френските юристи разпалено се защитаваха по време на косовската операция, винаги могат да се обърнат и срещу самите тях. За България изборът не е морален, а търговски - и това е очевадно за всеки, неизкушен от съвременната мазна риторика на политическия и вестникарски маймунарник, който забавлява публиката. Едва ли има по ясна ситуация в световния калабалък, в която по-категорично да личи, че моралът е резултативна величина, "Орбит" дъвка за икономически ченета с порцеланова захапка. Не си правим илюзия, че деятелите на литературно-интелектуалското лигавене, инкубирани сред оборските миазми на политическата риторика, ще пропуснат случая да се инфектират от посегателството върху "цивилизационния избор". Това не е особено интересно.
     По-важното е да осъзнаем, че черно-бялото боядисване на бозавите ни представи на "добро" и "лошо" отдавна не вършат работа. Диалектиката в техния преход, светкавичните им превръщания - не само, а едновременната им двузначност, разглеждана от различни регионални и времеви позиции доказва съвършено виртуалния характер на епохата, в която пребиваваме. Не че Садам не е диктатор и убиец (сякаш има много начини да прекрояваш света) - просто това, че е омазан с катран не ни помага да схванем "благородния" криминален патос на Буш. Отдавна литературата, посветена не да изследва, а да боядисва фактите от гледна точка на добро и лошо е скопена и обречена.
     Когато си въобразиш, че можеш да инжектираш история вътре в организма на националния суверенитет, резултатът е летален. Вместо да постигнеш имунна устойчивост, най-често заразата е историко-политически спин. Историята на шахин-шаха (Реза Пахлави май беше), който като диктатор десетки години европеизираше брадясала Персия (добър или лош беше, а?), се срути за десетина дни под напора на лумпенизирани фундаменталисти. Историята на всеки народ, е естествена нишка на собствените му лутания, пропадания и триумфи - това е вътрешната му логика на развитие. Наливането на горещ чай отвън, почти винаги причинява изгаряния, които карат парения да духа тиквите върху плета отдалече и дълго време, докато историята го задминава.
     Няма да вадим зловещите факти на самата война - тя тече пред очите ни и всеки който има неприятният тумор, наречен съвест, може сам да си ги извлече от сменящите се картинки. Ако успее, разбира се, да ги разопакова от манипулативното тралалалкане на информационния бизнес, който смазва зъбчатите колела в технологичната военна машина.
     Но въпреки всеобщото лицемерие, много неща се знаеха още преди първия изстрел. Публикуваме диалог, който можеше да ни накара да се вгледаме в черното и бялото преди още хиляди деца, жени, старци и мъже, да са превърнати в хумосно-биологична каша. Дъвката Белене става една голяма и световна дъвка, в която не изглеждаме чак толкова лошо. Поне до следващия Ньойски договор в територията на морала. Една често пренебрегвана държава, която в момента много прилича на Ганковото кафене и е населена единствено с илюзиите на "Многострадална Геновева".

 
    Знаете ли всичко за войната в Ирак ?
     (По Daniel Quinn)*


  ВЪПРОС: Коя страна има най-големите петролни резерви в света?
ОТГОВОР: Саудитска Арабия.

  ВЪПРОС: Коя страна е на второ място в света по петролни резерви?
ОТГОВОР: Ирак.

  ВЪПРОС: Откога Ирак има биологично и химическо оръжие?
ОТГОВОР: От началото на 80-те.

  ВЪПРОС: Разработвал ли Ирак химично и биологично оръжие?
ОТГОВОР: Не, материалите и технологиите са му доставени от САЩ и Великобритания.

  ВЪПРОС: Колко души изби Садам Хюсеин с отровен газ в кюрдското село Халабджа през 1988?
ОТГОВОР: 5 000.

  ВЪПРОС: Тогава колко западни страни осъдиха тази варварщина?
ОТГОВОР: 0.

  ВЪПРОС: Колко галона химически отровни вещества използва САЩ във Виетнам?
ОТГОВОР: 17 милиона.

  ВЪПРОС: Съществува ли някакво доказателство за връзка на Ирак със атаките на 11 септември?
ОТГОВОР: Не.

  ВЪПРОС: Колко цивилни иракци загиват във войната през 1991?
ОТГОВОР: 35 000.

  ВЪПРОС: Колко американци загинаха в преки сражения с иракски военни?
ОТГОВОР: 0.

  ВЪПРОС: Колко отстъпващи иракски войници бяха заровени живи в пясъка от специално приготвени за това американски танкове?
ОТГОВОР: 6 000.

  ВЪПРОС: Колко тона обеднен уран бяха изсипани върху Ирак?
ОТГОВОР: 40.

  ВЪПРОС: Според ООН с колко се увеличиха случаите на рак между 1991 и 1994 в Ирак?
ОТГОВОР: 700%.

  ВЪПРОС: Според САЩ, каква част от военната мощ на Ирак бе унищожена през 1991?
ОТГОВОР: 80%.

  ВЪПРОС: Съществува ли някакво реално доказателство за това, че Ирак има намерение да използва въоръжението си за нещо друго, освен за собствена защита?
ОТГОВОР: Не.

  ВЪПРОС: Представлява ли Ирак по-голяма заплаха за световния мир отколкото преди 10 години?
ОТГОВОР: Не.

  ВЪПРОС: Колко цивилни иракци, според Пентагона, ще умрат в предстоящите военни действия?
ОТГОВОР: 10 000.

  ВЪПРОС: Каква част от тези жертви ще са деца?
ОТГОВОР: 50%.

  ВЪПРОС: От колко години САЩ бомбардира Ирак?
ОТГОВОР: 11.

  ВЪПРОС: Колко килограма експлозиви са хвърлени върху Ирак в периода декември 1998 - септември 1999?
ОТГОВОР: 10 милиона.

  ВЪПРОС: От кога ООН наложи ембарго върху Ирак (резолюция 661)?
ОТГОВОР: От 12 години.

  ВЪПРОС: Каква е детската смъртност в Ирак през 1989?
ОТГОВОР: 38 на хиляда.

  ВЪПРОС: Каква е детската смъртност в Ирак през 1999?
ОТГОВОР: 131 на хиляда (увеличение от 345% спрямо 1989).

  ВЪПРОС: Според ООН, колко иракци са умрели към 1999 в резултат на ембаргото?
ОТГОВОР: 1.5 милиона.

  ВЪПРОС: Според ООН, колко деца са умрели в Ирак от 1997 до 1999 в резултат на ембаргото?
ОТГОВОР: 750 000.

  ВЪПРОС: Кой през декември на 1998 каза: "Ирак всъщност е разоръжен до нива без прецеденти в световната история " ?
ОТГОВОР: Scott Ritter, шеф на инспекторите тогава.

  ВЪПРОС: Каква част от иракския капацитет за производство на оръжие за масово унищожение е елиминиран според декларация на инспекторите от 1998?
ОТГОВОР: 90%.

  ВЪПРОС: Колко резолюции на ООН от 1992 насам е погазил Израел?
ОТГОВОР: Повече от 65.

  ВЪПРОС: На колко резолюции за Израел на ООН в периода 1972-1990 САЩ са наложили вето ?
ОТГОВОР: Повече от 30.

  ВЪПРОС: Колко ядрени бойни глави има Израел?
ОТГОВОР: Повече от 400.

  ВЪПРОС: Колко ядрени бойни глави има Ирак?
ОТГОВОР: 0.

  ВЪПРОС: Кой е един от официалните претексти, България да участва във войната срещу Ирак?
ОТГОВОР: Връщането на дълга който Ирак има към България.

  ВЪПРОС: Кой каза "Нашият живот започва да си отива, в деня, в който запазим мълчание за неща, които наистина имат значение?".
ОТГОВОР: Dr. Martin Luther King, Jr.
     
* Daniel Quinn е световно известен антиглобалист и еколог, автор е на книгата Ishmael (1991) преведена на 20 езика, както и на много други. Повече неща за него тук ( http://www.ishmael.com/origins/DQ/ )

  




   Реплика-отговор на Калин Коев*

     Българските стратегически анализатори са проспали момента

     Драги Марулчо,
     В крайна сметка позицията, която защитаваш си е все тая - "Войната е много лошо нещо, но хайде този път да я преглътнем, щото от нея имаме полза". Тази позиция от морална гледна точка безусловно е цинична, а от прагматична гледна точка е просто невярна. Моята позиция е друга: "Тази война е дълбоко неморална и само тази причина е достатъчна, българите заедно с всички да и се противопоставят, както направиха малки и силно зависими от САЩ страни - например Чили.
     В този конкретен случай опозицията на войната означава и много повече. За първи път, по различни причини, се създават условия за реално противопоставяне на американо-английския световен хегемонизъм, който иска да държи във васално положение целия останал свят. В чисто български план това е поредния фрапантен пример за стратегическо късогледство.
     Тази война, освен много други причини, има една която вероятно е основна. Става дума за войната между долара и еврото. Ето факти:
     През януари 2004 европейската общност ще наброява 450 милиона и ще има бюджет от 9.6 трилиона евро, а САЩ - 250 милионно население и 10.5 трилиона долара бюджет. Само тези данни говорят за една съизмерима икономическа мощ и по-голям потенциал за развитие на Европа, нещо което потвърждават анализите и на множество американски експерти.
     На 6 ноември 2000, Ирак сменя долара с евро в транзакциите с петрол. Този факт, считан за политически жест по онова време, се оказва дълбоко премерен икономически ход. Само от разликата в курса на долара към еврото оттогава досега, Ирак е спечелил 17% върху стойността на всички постъпления. Става дума за милиарди евро. Ами ако всички от ОПЕК сменят своите петро-долари с петро-евро? Това ще е началото на края за икономическата мощ на Америка. Когато Буш си дава сметка за огромната важност на проблема, изведнъж си спомня за напълно забравения от него Ирак и обявява оста на злото: Северна Корея - Афганистан - Ирак. Буш има право, Ирак е открил оръжие за масово унищожение на Америка, но то не се казва Антракс, а петро-евро. Какъв ще е първия поствоенен ход на Буш навярно се досещаш - връщането на петро-долара.
     Ето още една причина, която направи пацифисти, финансистите от Франкфурт.
      Май, 2001. Хавиер Солана, министър на външните работи на Европейската Общност, посещава Москва, където почти убеждава Русия да приеме еврото като транзакционна валута. Какво означава това? Милиарди долари да се превърнат в евро. Русия вече изнася 10% от горивата, които консумира Европа, а бъдещето което се чертае е още по-оптимистично. Когато Солана се връща в Брюксел, енигматично се смее и казва: "Имам приятни изненади" или "Очаквайте промени в света на петрола" или "Ирак вече е в света на еврото, а Либия и Алжир ще го направят скоро".
     "Много вероятно е САЩ да използва различни средства, включително и неикономически, за да предотврати масовото преминаване от долара към еврото."
     Олга Буторина, руски експерт по стратегически проучвания.
     "Отслабването на еврозоната без оглед на средствата ще е една от главните линии във външната политика на САЩ, включително въпрос на живот и смърт, защото е заплашено неговото гео-стратегическо господство ", Михаил Делягин, директор на руския Институт по проблемите на глобализацията. (24.01.2002)
     Януари 2002. Президента на Европейската Общност - Романо Проди, посещава Ню-Йоркската борса, за да обяви официалното влизане в обръщение на еврото, но президентът на борсата внезапно заболява от тежък грип и не присъства на честването. Американската преса мълчи. Войната на Буш с Ирак (разбирай Европа) практически е започнала.
     Не е вярно че Европа се е развивала, за сметка на САЩ защото не е правила военни разходи, а тъкмо обратното. Франция например има, в определени периоди, дори по-големи разходи от САЩ, разбира се относително взето. Притежаването на военна мощ винаги води до повече богатства, за това никой не се отказва доброволно от военнизирането. Не е вярно, че Европа се развива, защото не се въоръжава. Нещо повече, Европа не се развива достатъчно бързо, защото не се въоръжава, и това е просто логиката на всеки капитализъм. Друг е въпросът, че САЩ не дава на Европа да се милитаризира, за да може да я държи в подчинение. Това е основната причина, поради която Германия все още има военни ограничения, наложени след Втората световна война. Така например се знае, че Европа разработва свръх изтребител от няколко години насам, а САЩ се старае всячески да саботира разработката. Има сведения, че между Европа и Русия, вече има неофициални контакти за сътрудничество по разработването на свръхмодерни военни технологии.
     Тези обстоятелства правят от Франция, Германия и Русия естествени съюзници. Антиглобалистките движения от своя страна използват момента да създадат общ фронт срещу САЩ, който е безспорно най-голямата империалистическа и глобална заплаха в момента. След време заплахата може да е Европа или Русия или Китай, но днес е САЩ и той е непосредствения враг. Никога както в последните седмици светът не се организирал така единодушно и ефективно срещу общия враг. На 15 февруари световните антиглобалистки, антивоенни, недържавни и синдикални организации се координираха и излязоха на протест срещу войната. Оценките са различни, но най-малко 20 милиона човеци в този ден се възпротивиха на войната и Америка. Мотивите са различни - религиозни, морални, антиглобалистки, финансови, петролни. В този ден намериха общия си знаменател, който всички отлично знаеха и споделяха, антиамериканизма. Протестите, и при това добре организирани, оттогава продължават непрестанно. Америка е смаяна, тя не е очаквала това.
     Позицията на България и Испания, освен неморална е и глупашка, защото бидейки в системата на еврото, те подкрепят долара. Техните институти за стратегически проучвания или са спали на дълбока сянка, или техните правителства са толкова десни, че са тръгнали на война, която даже не им е изгодна. Моето мнение е, че в крайна сметка, става дума, за някакъв десен политически патос, който съчетан с американския натиск, какъвто без съмнение им е оказан в големи размери, ги довежда до тази безсмислена позиция. Да не забравяме, че Симеон има американско военно образование, синя кръв и лични интереси далеч зад границите на България, че Соломон Паси e основател на най-проамериканския клуб в България, че Хосе Мария Азнар е политически наследник на едни от най-десните франкистки сили в Испания.

*Калин Коев от 10 години живее в Испания