На "Пиротска" муза изгрява
(Розите на Ючбунар и кебапчетата на Зона Б18)
Посетилите на клуб "О Шипка!" на 23-ти срещу 24-ти
май имаха щастлива възможност да се запознаят с една от малко известните и най-обнадеждаващи
съвременни български групи - "Кебапчета и рози". На билета от 2001 г. пише дата
24 май, 1984 г. Може би от тогава групата чака своята изява. Албумът им все още
чака на опашката за звукозапис в студио "Графити", макар че демо-версията му е
тиражирана в интернет, а някои песни вече фигурират в сборни компакт дискове и
в класацията на радио "Тангра" . За групата знам малко, но песните им, ако се
доберете до тях, говорят сами за себе си.
Първоначалният вариант на групата - "Безнадеждност",
с лидер Калоян Рамаданов, свири някъде от 92-ра -93-та година на едно таванче
в родния квартал на музикантите - на улица "Пиротска" срещу църквата "Св. Никола
Нови Софийски". Атмосферата е от времето на Смирненски - в старата македонска
сграда музикантите - особняци са закачили глави на ретро улични фенери и други
старинни аксесоари. Стилът на "Безнадеждност" е изцяло вдъхновен от "Нова Генерация"
(и производни) и "Ревю". Концертите им нямат особен успех, а няколкото студийни
записи нямат никакъв тираж. С течение на времето с различните си формации групата
сменя най-различни имена. По настоящем изглежда едни и същи музиканти формират
две различни групи - "БДЖ" с баскитарист, вокал и фронтмен Калоян Рамаданов и
"Кебапчета и рози", в която вокалът и лицето на групата е Тома Вашаров, а Калоян
тропа по барабаните, и още нещо твърде важно - с екзотично и жизнерадостно присътвие
на нов музикант - кларинетист. Демо-записът на албумите и на двете групи, записан
на тавана, съвсем не звучи като демо-запис, а така изчистено и перфектно, както
рядко звучат и студийни албуми у нас.
Нереализираният албум на "Кебапчета и рози" от 2000
г. започва с жизнерадостна жизнеутвърдителна предкупонна песен, в която двама
другари с пиене и чаши и мезе чакат "своите приятели добри". Налице е и заиграване
с кафето на Боби на "Уикеда" - "Седим си с Жоро и боцкаме мезе". Богатият "богатирски"
глас на Тома Вашаров изпълва музиката с топлота и настроение, напомнящо за топла
камина и отлежала гроздова, преизпълнен с нотки на славянска меланхолия и легендарност,
на нещо приказно-сладостно и добро. Такъв глас съвсем не е характерен за българската
песен, а по-скоро за руската, чешко-словашката и полската; обикновено родните
ни вокали звучат в духа на византийския "ангелогласен" почти фалцетен стил (Кирил
Маричков, ФСБ, Диана Експрес, Стенли, Дони, Мариус, Остава и т.н.) или на мрачния
"прабългарски" бас (Димитър Воев, Васил Гюров), а напоследък е обогатен и с иронични,
по пънкарски абсурдистки нотки ("Уикеда", "Анимационерите"). Вероятно това звучене
се дължи и на факта, че у Томата тече и полска (т.е. твърде славянска) кръв -
една песен от демо-албума е изцяло на полски, а можем да установим и много добро
владеене на руския език (ала пънкарски изпълнения на руските детски песнички "Кузнечик"
и "Африка"). Втората песен е сюрреалистично-приказен апотеоз на Ючбунар и улица
"Пиротска", където на тавана на групата е кацнала "тъмна жена с бели крила", докато
"на Пиротска луна изгрява". Така "Кебапчета и рози" ни се показват и като достойни
наследници на Смирненски, великият им поетичен предшественик от родния им квартал,
само че парите на черното кафе и абсента от старата градска песен в новата градска
песен са достойно заместени от "дъха на тревата". Макар че текстовете са често
иронично-веселяшки и дори наглед стигащи до забавен нонсенс , гласът и маниерът
на пеене на Томата ги прави приказно-легендарни, дори със сладостно-героични отблясъци
и ги превръща от непретенциозни словоизлияния в истински апотеоз на живота: "Блика
радост най-голама" (тъй като "кукувица каза ку-ку, заначи пролет идва тука").
В текстовете преобладават природните, леко сюрреални картини, а подобна пантеистична
образност също не е характерна за съвременната българска поп- и рок-музика и прави
доста приятно и мечтателно впечатление а ла "Хубава си моя горо" на Каравелов.
Жизнеутвърждаващият стил и чувството за душевна пълнота, които извират от песните
на "Кебапчетата и розите" е плътно подсилен и реализиран и от самото инструментално
звучене - прости изчистени мелодии и аранжименти, изпълнени с вдъхновение и страст
и не на последно място приятното и уникално приповдигнато "пеене" на кларнета
в пънк-рок звученето на бандата.
Нови концерти на "Кебапчета и рози" в "О Шипка!"
и другаде тепърва предстоят, така че искрено ви съветвам да ги чуете. Що се отнася
до евентуалното реализиране и тиражиране на описания тук, но за жалост още "несъстоял
се" албум, надявам се да разберем от предстоящото интервю с групата, което се
готвя да взема в най- скоро време.
Мухозоли 2003
