Гергана Попова

 

Мястото на състраданието

То почна, когато ме отведоха от къщи.
И ме поставиха в редицата на мъртвите.
Аз бях съвсем невинен,
но ще ви кажа пак:
не се страхувам да умра
Свикнах да протестирам,
свикнах със студа и жегата,
с нащърбената чаша, порочната тълпа,
с лицето на Исус в супата
и с техните зловещи обедни блюда,
с вагонетките, с шума на колелата,
с боклуците и кокалчетата в храната,
с добрите и лошите неща.
И мястото на състраданието ме чака.
И чувствам, че главата ми гори.
И искам наистина да свършат с мен
според мерките им за добро-
зъб за зъб и око за око.
И все пак истината казах.
И не ме е страх да умра.
Тълкувам думи и знамения –
червената мъгла, зъба почернен.
Стените – гадни. Черни. Като в гето.
И болен дъх зад раменете.
И болен дъх зад раменете.
И болен дъх зад раменете.
И болен дъх докосва раменете.
В параклиса приказки слушам.
Как Христос роден е в кошара.
И като някой скитник прокъсан -
после на кръста разпънат.
И това му отива - нали дърводелец е бил
по професия – всички казват така.
Със своята дясна ръка
татуирах З. Ъ. Л. върху лявата.
После - тези петима мръсници –
без съпротива умряха.
Тронът Му в небето е от злато.
Кивотът със Завета там стои.
И цялата история –
разправят - към този трон върви.
Тук долу от дърво и тел обаче е направен.
А тялото ми в пламъци гори.
И Господ никога не е далеч, когато
към мястото на състраданието се изкачвам.
Главата ми - обръсната, в жици омотана.
И като нощна пеперуда, която
към ясното око на светлината се стреми
Отвъд предела на живота си минавам,
за да се скрия за кратко в смъртта.
И все пак никога не съм излъгал.
Ръката ми убиец - З. Ъ. Л. се казва,
на нея - сватбена халка Д.О.Б.Ъ.Р.
- оковите дългогодишни
потискат непокорна кръв.
И мястото на състраданието ме чака.
И чувствам, че главата ми гори.
И искам наистина да свършат с мен
според мерките им за добро -
зъб за зъб и око за око.
И все пак истината казах.
И не ме е страх да умра.
И мястото на състраданието гори.
И чувствам, че главата ми блести.
И се надявам наистина да свършат с мен.
според теглилките им за добро -
зъб за зъб и око за око.
И повече какво да губя няма.
И не ме е страх да умра.
И мястото на състраданието блести.
И чувствам, че главата ми дими.
И се надявам наистина да свършат с мен
според представите им за добро -
зъб за зъб и око за око
И все пак доказателства няма,
нито мотив: “защо”.
И мястото на състраданието дими.
И чувствам, че главата ми се топи.
И им помагам наистина да свършат с мен
според фалшивите представи за лъжа -
истина за истина и лъжа за лъжа.
И повече какво да губя няма.
И не ме е страх да умра.
И мястото на състраданието се топи
И чувствам, че кръвта кипи
И зная, че наистина прецаквам
купона на тези следствия и данни -
око за око и лъжа за лъжа.
И все пак истината казах.
И не ме е страх да умра.
И мястото на състраданието ме чака
И чувствам, че главата ми гори
И искам наистина да свършат с мен
според своите мерки за вяра -
живот за живот и лъжа за лъжа.
И все пак доказателства няма,
И не ме е страх да кажа лъжа.
И мястото на състраданието ме чака
И чувствам, че главата ми гори.
И искам наистина да свършат с мен
според мерките им за добро -
лъжа за лъжа и око за око
И все пак истината казах.
Страхувам се, че казах и лъжа.