Петър Канев       ВОЕННА МУЗИКА

Бунтарка, свещенничка и композиторка

Eдна песен от новия албум на Шинейд O'Конър ми хареса страхотно. Готина певица е. Разкажете нещо интересно за нея и за новия и албум.
Ивелин Петков, авторота в авиобаза Каменец


Коментира Петък Ранев:

Животът на Шинейд О'Конър е интригуващ и драматичен като булеверден роман. Когато майка й загива при катастрофа, двете са в една кола, а Шинейд е само на 11 години. Гаджето и я напуска, докато се опитва да му опише шока от загубата на майка си (оттогава се формира и отношението й към мъжете). Прослувутото й бунтарство, отношението й към ирландската католическа църква се определя малко по-късно. На 14 г. Шинейд е изнасилена от католически епископ и той естествено не е подведен под отговорност. Така че феминизмът на О'Конър не е резултат от модни залитания, а част от личната й история (No man's woman).
На 19 години младата ирландка има златна възможност - да запише албум, в който всички текстове и композиции са написани и аранжирани лично от нея (рядко явление за певиците от 80-те). Продуцентът Нийл Хупър й дава съвети как да се подстриже по последна "женствена мода" за поп-имидж . Шинийд в знак на протест си обръсва главата. "Женствеността не произтича от показни знаци, а е въпрос на дух и излъчване" - коментира тя по-късно. По време на записите на първия й албум "Лъвът и кобрата" (1987) О'Конър забременява от барабаниста си - Джон Рейнолдс. Абортът се оказва неуспе
шен и тя решава да се ожени за бащата на сина си. В същото време обаче е увлечена в любовна история с продуцента си, който също е женен. Идва най-големия й успех - албумът "Не желая това, което нямам" (1990) . Но по същото време, поради консервативните ирландски нрави (тогава разводът още не е разрешен), продуцентът й я изоставя. На него е посветена баладата "Последният ден от нешето познанство". Хитът "Нищо не може да се сравни с теб" - тази песен на Принс, О'Конър посвещава на майка си. През 1991 Шинейд е залята от поп-награди, но тя ги отхвърля демонстративно. "Исках да бъда протестна, а не поп-певица" . Вместо с шоубизнес, се захваща с обречена в Ирландия кауза - борба с католическата църква за съденене на духовниците, изнасилили малолетни. Това дело се оказва безнадеждно и Шинейд в знак на протест демонстративно накъсва снимката на папата по време на телевизионно предаване. По случай рожденния ден на Боб Дилън тя е тотатлно освиркана от публиката на концерта за тази демонстрация, което я довежда до нервен срив. О'Конър се връща при мъжа си и три години прекарва на легло в тежка депресия. Отказва да пее. За да отбие договора си с "ЕМI" записва антикомерсиален албум - песни от 40-те (1992), придружен с клип за глухонеми. През 1995 тя се връща към публични изяви - песен към филма "В името на отца", ролята на Емили Бронте в "Брулени хълмове", стихосбирка. Новият й албум "Вселенската майка", е пропит с християнски дух. Следващата й изява е още по-християнска - "Евангелски песни", записани в църква през 1997. Жената, която накъса портрета на папата парадоксално е сериозно запленена от християнската религия и търси начин да стане свещеник. Молбата й към папата да издаде вула за правото на жените да са свещеници е отхвърлена. Шинейд се обръща към клон на англиканската църква, в която отскоро жените могат да стават попове. Така скандалната О'Конър става не само свещеник, но и се оженва за свещенник (баща на малката й дъщеря), след като в Ирландия най-накрая разрешават разводите. "В развитието си на бунтар постепенно разбрах, че най-големият протест срещу съвременното бездуховно консуматорско общество всъщност не е скандалът, провокацията или революцията, а духовността. Посветих гласът си на Бога и може би затова не свърших като Кърт Кобейн" - коментира тя днес.
"Алумът "Вяра и смелост" (2000) е Шинейд О'Конър в най-чист вид, без депресия, модни или политически залитания - коментира авторката му - В крайна сметка разбрах, че щом детството ми е било нещастно, не е късно да го изживея отново щастливо. На Христова възраст аз най-накрая отново съм дете." А албумът наистина е много добър и в него има всичко - от жизнеутвърждаващи поп-песни, през традиционната ирландска музика, намеци за любими поети (Уилям Блейк) до ангелски песнопения. Бунтарстовото не е забревено напълно, а влиза в странна симбиоза със служението Богу. В последното парче от албума за фон на песнопението "Кирие елейсон" служат нежно нашепвани злостни псувни по адрес на Британската империя.

Мухозоли 2003