Петър Канев       ВОЕННА МУЗИКА

Пеещият дебелак, чиито текстове изучават в колежите

Чух, че най-новият албум на английската група “Кюър" бил слаб, заспал и скучен, пълен с монотонни меланхолични песни. А фронтменът на групата бил надебелял като свиня. Вярно ли е това и този албум заслужава ли си да бъде купен?
Редник Пламен Бориславов от поделението във Враца

Коментира Петък Ранев:

Илюзия е да се смята музиката на Блякпулската група “Кюър” за веселяшка и повърхностна, каквито на пръв поглед изглеждат някои техни хитове. Меланхолията и монотонността са най-характерните и най-силните качества на повечето им албуми. В това отношение албумът “Кървави цветя” от 2000 г. не прави изключение. Фронтменът Робърт Смит е силно привлечен от френския екзистенциализъм и модернизма още от зората на пънк рок-кариерата си. “Чужденецът” на Камю, творбите на Бодлер, Селинджър и др. са вплетени в текстовете му. За мото на последния албум служат стихове на А. Тенисън. Музиката звучи по-улегнала и успокоена, което може да значи и по-зряла. Същото важи и за новото в други ню-уейв и алтернативни групи от 80-те и 90-те – R.E.M., Джеймс, Ник Кейв, дори Пърл Джем. Различава се от предишните предимно с липсата на хитови поп-парчета. “Вяра” и “Порнография” са далеч по-монотонни и по-мрачни албуми от последния. Повечето песни от класическия “Разпадане” (“Desintegration”) са не по-малко меланхолични от най-новите. Албумът има и цялостна “екзистенциална” концепция послание за тези, които искат да чуят: “Светът нито е вълшебен, нито не е, нито справедлив, нито не е. Едни умират, други оцеляват, но трагично е за всички. Да живееш с някого в спомени и мечти, не е достатъчно, искаш повече. Мила майка до теб, свят баща над теб, но ти искаш повече, искаш всичко: друг свят, в който слънцето винаги грее и птиците винаги пеят, в който никога нищо не умира...” Вечни теми като се почне от Платон и християнството и се стигне до Толкин и К.С. Луис. На тези, които намират албума за досаден, приспивен или тежък, препоръчвам да слушат Кюър само по радиото или пък сборните им поп-хитове.
Що се отнася до слуха, че р. Смит, изведнъж от слаб и строен идол е станал дебела свиня, това също е илюзия. Не случайно още от младини са му викали “Дебелия Боб”, а и той сам го признава в ранните си текстове “Аз съм прасенцето в огледалото”, “вися като свиня на стълбите, окачена в пурпурна груви*-риза.” Така че пълничкият Боб е станал просто от дебел още по-дебел с течение на годините. Това не пречи стиховете му да се изучават в някои колежи като модерна английска поезия. Абе тия англичани все си падат по ексцентризма.


Мухозоли 2003