Петър Канев       ВОЕННА МУЗИКА

ЛИПСАТА НА КАСОВ УСПЕХ НЕ ПРЕЧУПИ ГЕЙБРИЪЛ

“Силно ме увлича рокмузиката. Един от любимите ми певци е англичанинът Питър Гейбриъл, който има страхотни парчета. За самия него знам твърде малко. Ако можете разкажете нещо повече за него...
Из писмото на Велин Тошев от поделението в Стара Загора

Коментира Петък Ранев:

Името Питър Гейбриъл е синононим на сюрреализма в рок-музиката, нещо между С. Дали и А. Бретон на рок-сцената. Чудесен композитор, неподражаем вокал, с изтънчен поетически усет и свръх-причудливи авангардни идеи, Гейбриъл е нещо особено. Никога не става професионален музикант.
Роден в 1950 г. и израстнал в графство Шъри - Южна Англия, той е дете на аристократично семейство с наследствени кралски музиканти. Инатлив чешит е от малък и постоянно създава проблеми на изисканите си родители. Не успяват да се справят със своенравието му - на 9 години захвърля всички аристократични занимания и уроците по пиано. Опитите им да го вкарат в правия път чрез закостенелия колеж в Чартърхауз довеждат чувствителния Гейбриъл до постоянни мрачно-депресивни настроения. Те оставят отпечатък в творчеството на колежанската хипи-група "Дженезис" ("Битие"), където той е лидер. Първоначално Гейбриъл свири на флейта и 12-струнна китара, пише песни и ги изпълнява. По случайно стечение "Дженезис" успяват да запишат два албума в края на 60-те.Това кара 18-годишния Питър да откаже да следва кино-изкуство в Лондон. Фикс-идеята му е да създаде сюрреалистичен рок-театър. Представя си го населен с библейски и митологични видения, примесени с параноичен сарказъм към модерния свят и към устоите не Британската империя. Разходи за костюми и ефекти са огромни и се съчетават с липса на касов успех. Групата има огромни дългове. Единствено в Италия албумите на ранния "Дженезис" стават популярни, вероятно поради ренесансово-бароковото си звучене. През 1974 Гейбриъл се впуска в грандиозен проект за сюрреалистична рок-опера.В нея се разказва за приключенията и гибелта на пуерториканец във фантастично-зловещ Ню Йорк, населен с изроди, лами и чудовища. Албумът "Гибелта на Агнеца на Бродуей" е изключително силен, но финансовият крах е пълен. Изтощеният Питър напуска групата. Освен соловите си албуми , той работи в ред авангардни проекти на музиканти като Брайън Ино, "Кинг Кримсън", Лори Андерсън, Ян Гарбарек, Кейт Буш, Юсун'Дур и др. При постоянните си пътувания, Гейбриъл се запленява от африканските и индианските ритми. Един от най-силните му албуми (1982) е потресаваща метафора за съвременния човек, представен като индианец-изгнанник от последния закрит резерват. Песента "Бико" се превръща в химн на революционните борби в Африка. Наред с пионерството си в т.нар. уърлд и етно-музика, Питър започва да композира и филмова музика. Това са филмите "Пилето" на Алън Паркър по романа на У. Уортън и "Последното изкушение на Христа" на М. Скорсизи по Казандзакис, който го връща към стара любов - библейския мистицизъм. Най-успешният му албум "Така" (1986) е известен най-вече със сюрреалистичните видео-клипове към повечето от песните и с дуета с Кейт Буш. През 1992 следва нов албум с нов дует - с Шиниъд О'Конър - "Нас". Той е посветен на жена му и дъщерите му, които го напускат заради прекалената му ангажираност (постоянни пътувания, музикални и социални проекти, Грийнпис, Амнести интернешънъл, уърлд-мюзик асоциации и т.н.). След 1992 П. Гейбриъл се занимава предимно с филмови и етно проекти ("Филаделфия", "Родени убийци", българска народна песен, изпълнена съвместно с френската уърлд-група "Дийп Форест" и мн.др.). Поредният му албум е от силни инструментални композиции, писани за т.нар. "Милениум шоу" (2000 г.).
Най-прясната новина е събирането на старите "Дженезис" за един единствен концерт на прослувата рок-опера на Питър Гейбриъл "Гибелта на агнеца на Бродуей" (1974) - ноември, 2000 г.


Мухозоли 2003