Петър Канев       ВОЕННА МУЗИКА

“Нова генерация” остана отвъд смъртта

Един състав, който промени отношението ми не само към музиката, но и към текста. Това е групата “Нова генерация”. Бихте ли ми разказали нещо повече за покойния Димитър Воев, последователите на групата му, нейните производни или така да се каже “родословното й дърво”.
Ефрейтор Борислав Димитров от Плевен

Коментира Петък Ранев:

“Нова генерация” несъмнено е не просто група, а явление в най-новата българска култура. Песните са силни и магнетични, а поезията на Воев, е разтърсваща и до болка искрена.
Всичко започва през 1985, когато Димитър Воев, Кирил Манчев и Васил Гюров формират полу-на майтап групата “Кале”, наречена или на архитектурния “термин” или на едноименното лепило. Групата е скандална. Докато тече концерта на лятната сцена в Парка на свободата, милицията изключва микрофоните. Текстовете са саркастични и скандални, “антисоциалистически”. Музиката е едно от най-оригиналните и неповторими неща, които могат да се чуят у нас . За съжаление аматьорските й демозаписи можете да намерите единствено от меломани и фенове. Успоредно с “Кале”, Воев прави модернистични музикални експерименти с други двама музиканти – Георги Маринов и т.нар. Чугра. Групата е наречена “Воцек и Чугра”. “Воцек" е едноименна опера на А. Берг. Музиката е свободна импровизация, граничеща на моменти с какафония. Основното в нея е спонтанната идея. Текстовете са сюрреалистични, фройдистко-еротични, достигащи до порнография, сарказъм и скандал. “Воцек и Чугра” имат много т.нар. албуми, но само последният е студиен.
През 1987 К. Манчев и В. Гюров образуват “Ревю” заедно с Милена Славова. Воев дълго време не може да намери музиканти за новата си “уейв”-група, работи с китариста Кристиян Костов и вокелистката Алина Трингова. През 1988 “Балкантон” издава по 20 мин. студиен запис на “Нова Генерация” на Воев и “Ревю” на Гюров – най-добрите песни от периода “Кале” в перфектен запис и изпълнение. През 1989-1991 “Нова генерация” отново мени музиканти, докато се формира окончателния състав – Димитър и Симеон Воеви, Катя (Екатерина Атанасова – клавишни). Симеон е брат на Димитър и идва като китарист от аматьорската група “Абсолютно начинаещи” – съзнателна пародия на “Кале”. Песните от албума “Нова генерация завинаги” стават “класика”.
Следващата 1992 е белязана със знака на смъртта. Пролетният концерт на “Нова генерация” в зала “България” е нещо като прощален. Участват всички бивши и настоящи групи на Д. Воев, снима се и филм (излъчен за първи път на София мюзик филм фест). Албумът “Отвъд смъртта” излиза посмъртно. В началото на септември Димитър Воев почива от рак.
“Нова генерация” е група, която може да се похвали с организиран фенклуб, собствен бюлетин, книжки с поезия и проза, арт-снимки, стихосбирки и верни до гроб фенове.
Епилог: След смъртта на Димитър, Симеон Воев и Катя формират “Арт дженерейшън” с британеца Енди Барет. Вдовицата на Митко – фотографката Нели Воева също свири негови песни. През 1998 Маркос Мюзик издават първият компакт диск на групата по случай 10 години от създаването й.

 

Мухозоли 2003