ВАСИЛ ПРАСКОВ

 

BOYLOVE - ЕТИКА НА ДРУГОСТТА 

Съдържание

Глава 1. Основни етически моменти в
дискурса boylove
Глава 2. Boylove, в светлината на приложната етика

 

        Успоредно, с разгръщащият се процес на глобализация, обхващащ все по-различни и нови публични сфери в световен мащаб, се засилва тенденцията на конструиране и манифестиране на групови идентичности на национална, професионална или сексуална основа. Но доколкото идентичността предполага възможност за свободен избор и изява, регламентирани от и влияещи на обществото, възникват множество въпроси относно етическите аспекти на нейната легитимация. Така в рамките на една група и в пространството около нея се формира корпус от дискусионни теми, които да рационализират личния екзистенциален опит и първични рефлексии, стъпвайки върху определени морални норми и принципи.
        Пример за подобен тип външно и вътрешно еманципиране на маргинална група с претенция за ясно очертани граници, е явлението boylove. За разлика от други сексуални малцинства, чието многообразие от поведенчески модели свободно функционира в рамките на закона, bl общността е принудена да подложи на детайлна етическа “дисекция” основанията на своето съществуване. Но, въпреки че може да се предпостави, че основният мотив за появата на bl дискурса е обществената санкция и натиск, трябва да се подчертае, че интерпретацията на разглежданото явление “отвътре” е много по-сложна и поднасяща неочаквани решения, изследователска процедура, която започва и завършва с твърдението за неговия чисто етически произход. За първи път терминът “boylove” се използва през 1928г. в Англия от Едуард Пери Уорън в неговата книга “Defense of Uranian Love”, една от главите, на която е озаглавена “The boy-lover” и постепенно се налага като термин, обозначаващ сексуалното влечение на мъже към момчета в предпубертетната възраст. Но от 1997г. той се натоварва с качествено нови значения, бележещи връхната точка в усилието на група съмишленици да се разграничи от негативния социален образ на педофилията. В отличие от хомосексуализма, например, който позволява, в границите на широко “заявяваната” и разпознавана идентичност, свободно да се проиграват най-различни културни кодове и ценностни нагласи, то boylove настоява да бъде единствената морална алтернатива в рамките на педосексуалността. Фиксирането и проследяването на конституирането на тази алтернатива, и функционирането й в дискусионното поле на приложната етика, е обект на изследване в настоящия текст.


 

ОСНОВНИ ЕТИЧЕСКИ
МОМЕНТИ В
ДИСКУРСА BOYLOVE


МАНИФЕСТИТЕ

Първият опит да се отграничи и обговори феномена boylove в един отделен, нов, самодостатъчен дискурс е написаният през 1997 година в Германия – “The Boylove Manifesto” от jay_h* . Този манифест се превръща в основата на всички по-късни усилия да се мисли (и говори за) boylove, вече не в качеството му на понятие, дисциплинирано малко или много от дискурса за педофилията и просто указващо сексуалните предпочитания на възрастните към момчета в предпубертетната и ранната пубертетна възраст, а като за нещо съвършено ново, концептуално отстранено от всички предхождащи го нагласи за рамкиране на проблема. Текстът на jay_h скоро e преведен на английски и на другите основни европейски езици, което, заедно с бързото разпространение по интернет, спомага за ентусиазираното му и повсеместно приемане от бойлъвърската общност, като документ, най-пълно експониращ и детерминиращ нейните интереси и настроения, въпреки че авторът ясно указва, че манифестът няма друга претенция, освен да изрази неговата лична позиция. Нещо повече, на “The Boylove Manifesto” започва да се гледа като на “безусловно приета декларация, канонизирана от своите читатели” (“Бойлав. Принципы сосуществования. “ сп. Boylove magazine).
        Jay_h определя boylove като “особен тип отношения, възникващи между човешките същества от мъжки пол” и веднага добавя, че гледната точка на “феминистките” не може да представлява част от неговия документ. Това разграничение ясно изразява претенцията за скъсване с представата за bl общността, като част от цялостния (натоварен с негативни смисли) образ на педофилите и концептуалното й ситуиране в езика, като нещо друго, специфично и автономно. Авторът указва, че именно по тази причина бойлъвърът не е “педофил”, защото неговият опит не може да се приравнява с този на ”жените, обичащи момчета” или на “мъжете, обичащи малки момиченца”. Важно е да се отбележи, че в много от по-късните текстове, осъзнаващи се като част от бойлъвърския дискурс, за някои сексуално ориентирани към момчета мъже,0 също се говори като за “педофили”, но посоката на отграничаване спрямо тях вече е чисто етическа. “Педофилът – boylover” се превръща в антигероя на бойлъвърския разказ и става нарицателно понятие за човек, който, чрез своите действия, изпада от категорията бойлъвър и се принизява до задоволяващ сексуалните си потребности с малки момченца човек – насилникът и прелъстителят съвпадащ в повечето случай с негатива си, познат ни от криминалната хроника в масмедиите.
        В манифестът на jay_h се настоява, че понятието boylove не съвпада с назоваването на сексуалното влечение на мъжа към момчето. Отношения, основаващи се изцяло или предимно на сексуалният контакт между възрастния и по-малкия му партньор, не могат да се припознават за тема на бойлъвърската проблематика – те по-скоро остават в рамките на педофилията, мислена именно като територия, доминирана и изпълнена от чисто сексуалното. В една boylove връзка, ако изобщо е налице, сексуалната близост “играе същата роля, както във всички останали взаимоотношения между две човешки същества”. Бойлъвърът се стреми към “близко приятелство” с момчетата, което, нито непременно включва, нито на всяка цена, изключва “сексуалната близост”. Той е, по правило, привлечен от “момчешкото” в момчето, а еротичните му предпочитания “остават на заден план”. Бойлъвърът е длъжен да предпазва детето от негативни явления, емоционални или физически травми, както и никога да не прибягва до “заплахи, агресивност или жестокост” (определения отново окачествени като “запазена марка” на “педофила”) в отношението си към него. В повечето случаи, привързаността му към неговия young friend (или съкратено yf – основно понятие в бойлъвърския дискурс, отнасящо се до малкия партньор в една връзка) е споделена. Възрастният гледа на момчето като на равнопоставен субект, отнася се с него сериозно и с уважение. Снема се напрежението, характерно за обичайните отношения между деца и възрастни, съпътствани нерядко от “унижаване на достойнството, конфронтация и ограничения“. Според jay_h, именно, в една boylove връзка, момчето може най-пълно да се изяви като личност, защото на него се гледа като на “завършено единство на душа и тяло“, а не като на “нещо, намиращо се в процес на развитие, на някакъв етап по пътя към зрелостта“. С други думи, то може да разбира значението на своето съгласие, за подобни интимни отношения, защото е “пълноценно човешко същество”. Това е важен ключ за разбирането на главните интерпретативни схеми на бойлъвърската етика, настояваща, че, в своята основа, връзката бойлъвър – yf е като всяка друга, а спецификата й е по-скоро вторична, но не по-малко важна, предвид стратегиите за легитимацията на феномена boylove като цяло в общественото съзнание.
        Момчето е личност, имаща право да изказва пред партньора си пълноценно своето мнение, без страх, че възрастният ще го възприеме за “детско” или “незряло”. Бойлъвърът, от своя страна, не бива да прилага спрямо него стереотипи и модели на поведение, съвпадащи с обичайната представа за отношенията “учител – ученик” , “баща – син “ и т. н. Напротив, той би трябвало да се стреми по никакъв начин да не излезе извън емоционалните топоси на споделеността, поощряваща и развиваща детската индивидуалност. При цялата, непрекъснато извеждана пред скоби атмосфера на “равнопоставеност” в boylove връзката мъжът винаги трябва да осъзнава своята отговорност и да има предвид “неравенството в силите, което непрестанно, дори и невидимо, присъства във всички отношения между възрастните и децата“. Тази отговорност нормира и присъствието/намесата на бойлъвъра в живота на момчето.
        Особен момент в boylove етиката е зачитането на сексуалните права на детето – от една страна, то свободно трябва да изявява своята сексуалност, без страх от санкции или репресивно негативно отношение, т. е., ако желае да каже “да” на възможността за осъществяване на интимен контакт с възрастния, а от друга – трябва да е напълно свободно да каже “не”, ако това не съответства на неговите потребности и желания. Jay_h пише “бойлъвърът трябва да задава въпроси и внимателно да изслушва отговорите на своя yf “и така да формира такъв тип близост с него, който най-пълно да зачита свободната му воля и да не противоречи на личните му нужди. Той най-често без натиск или принуда довежда до/изправя момчето пред неговия избор и удържа заедността, независимо от приемането или отхвърлянето на интимната близост, защото сексуалният момент не би трябвало да детерминира развитието на bl връзката. Така или иначе, отстояването на “правата на децата“ се разгръща в искане за нови сексуални стандарти, които да получат обществена подкрепа, след внимателен дебат включващ в себе си не само “предубедени експерти”, но и представители на bl общността, както и момчетата. Настоява се и за даването на сексуална свобода на последните две категории. Атакуват се традиционните медицински, психологически и религиозни представи, “априори насочени против детската сексуалност”. Фигурата на експерта придобива карикатурните измерения на човек, натоварен, по силата на социалната си роля, да говори от името на дадена общност или група, която никой не е попитал за мнението й по жизненоважните за самата нея проблеми. Момчето е пълноценна личност, с насилствено отнета социална валидност на гледната точка и оттук, с репресирана сексуалност, промяната на общественият му (а и чисто юридически статус) се превръща във важен проблем за легитимацията на boylove.
        За Jay_h “сюжетът” на бойлъвърския дискурс може да търпи развитие главно в интернет (поради недопускането на бойлъвъри свободно да изразяват гледната си точка в средствата за масова информация) – разглеждан като “форум за обсъждането на сексуалната етика, морала и нормите на поведение “ на bl общността.
        На 6 ноември 1998г. е написан Манифестът на Асоциацията на руските бойлъвъри, придобил по-късно популярност в руското интернет пространство като “Кодекс чести Бойлавера”. Той носи подписите на SB и Atreyu 2000 и се превръща в концептуална основа за дейността на, може би, най-консервативната група в рамките на bl общността, обособила се около сървъра www. bl.ru и издаваща online – списанието “Boylove magazine”. Появата на този текст е обусловена от “липсата на програмен документ, съответстващ на руската действителност и на манталитета на хората, живеещи в постсъветското пространство”. Авторите на манифеста подчертават връзката му с тезите на jay_h, но от друга страна поставят под съмнение нуждата от безусловното им приемане.
        На първо място се подчертава, че този “кодекс на честта” изразява предимно гледната точка на бойлъвърите, а не на момчетата. С цел по-голяма обективност и коректност, те са изключени, но “не изцяло”, от обговарянето на феномена boylove. Гледната точка на момчетата, сексуално привлечени от мъже, според SB и Atreyu 2000, би следвало да е предмет на по-различен дискурс, обусловен от понятието андрофилия. Манифестът на руското “мальчиколюбие” (термин употребяван в текста наравно с boylove) цели също така да бъде припознат за нещо като морален кодекс на бойлъвъра по отношение на връзката му с неговия yf. Заострени са тезите за отговорностите, падащи върху него в контекста на една интимна връзка. Вече открито се говори, че “любовта към момчето категорично не е педофилия”, като последната се разглежда като термин, съвпадащ единствено със сексуалния интерес към момчетата, неговата реализация и степени на девиантност.
        Ролята на бойлъвъра в интимното приятелство е “подобна на тази на бащата или на по-големия брат”. Но също така, тъй като отношенията в една bl връзка, са като “между обичащи се хора” в даден момент, те нерядко водят до сексуална близост. Тук следва уточнението, че момчето не бива да има такъв тип близост с мъжа, когото обича, без да осъзнава всички последици от такова действие за себе си – обществени, морални или конкретно – сексуални. От своя страна, бойлъвърът не трябва да пречи на своя yf в неговото хетеросексуално развитие, ако малкият му партньор не притежава вродена хомосексуална ориентация. Момчето в никакъв случай не бива да се превръща и в обект на сексуалните прищевки на мъжа.
        SB и Atreyu 2000, подобно на Jay_h, извеждат на преден план искането на bl общността, за преосмислянето на социалния статус на детето. То трябва да има право на собствена индивидуалност и на свобода на действията, съобразена с “всички произтичащи от това последствия и степени на отговорност”. В руския манифест отново, но в значително по-умерен тон, се прокрадва идеята за момчето като завършена личност, на която трябва да бъде делегирано правото да се разпорежда само със собствената си съдба, включително без страх от санкции да акумулира емоционален (а ако пожелае и сексуален опит) – територия, изконно считана от обществото или за табу, или за приоритет на въэрастните.
        Манифестът на Jay_h и “Кодексът на честта на Бойлъвъра” са двата най-разпространени и влиятелни документа сред bl общността, изразяващи най-пълно нейните настроения и искания, и представляващи първия по-теоретичен опит за детерминирането на основните етични принципи и проблеми на дискурса boylove в процеса му на съзнателно отграничаване от този за педофилията, разглеждана като негов антипод, “а-морален негатив” и заплаха, както за обществената му легитимация, така и за собствените му основания.

        *Повечето от авторите на цитираните източници използват псевдоними. Към настоящия текст съзнателно не е приложена библиография, включваща в по-голямата си част линкове към забранени за посещение, от българското законодателство, интернет сайтове.

 

ЗНАЦИТЕ НА ДРУГОСТТА

        След разпространяването на манифеста на Jay_h, boylove общността трескаво започва да търси отличителните знаци на своята различност – постепенно се утвърждават нейният символ (създаден през 1997 от художникът Kalos) и празнуването на Международния ден на бойлъвъра (IBLD) на 21 юни.
        Емблемата на bl движението представлява два сини триъгьлника – по-големият от които символизира мъжа или юношата в една връзка, а по-малкият – обичаното момче. По-големият триъгълник, не просто съдържа в себе си по-малкия, а е съединен с него в една непрекъсната линия, явно указваща неразривното любовно единство и взаимозависимост между бойлъвъра и неговия yf.
        На 29 юни 1998 година Bit предлага в bl интернет-форумите Boychat и SafeHaven да се определи един ден, в който да се отбелязва празникът на bl общността. Първоначално се достига до идеята празниците да са два – в дните на пълното лятно и зимно слънцестоене, но след продължителни дискусии е решено да се празнува в първите съботи след тези дни. От 2002 IBLD се отбелязва единствено на 21 юни. Бойлъвърите от Русия празнуват и на 1 юни, който е определен за RBLD – Russian Boylove Day. На IBLD се палят сини свещи. Представлява интерес предложението, публикувано на специалния сайт, посветен на празника – www.ibld.net, за поставянето на подобни свещи на публични места, със съпътстващи ги бележки съдържащи “разяснения” от типа: “Аз съм бойлъвър Аз не съм насилник или маниак, използващ малки момченца за задоволяване на своята похот, въпреки че средствата за масова информация ви заставят да мислите именно така. Аз обичам момчетата като самия живот. И никога, за нищо на света, не бих им причинил вреда или болка; никога не бих ги заставил да вършат нещо против волята им”. Любопитни са и предписанията за отбелязването на Международния ден на Бойлъвъра, които откриваме на същия сайт – тези представители на bl общността имащи актуална връзка с момче, ”любовта и щастието, на които не е било жестоко прекъснато и разрушено в името на социалното приличие”, могат да прекарат този ден заедно със своя yf и с него “да се насладят на взаимното си приятелство и близост”. Тези бойлъвъри, чиито малки партньори вече са пораснали и са се превърнали в мъже, биха могли да бъдат на този ден с тях, и с техните семейства .
        Със знаците на отграничаването си от педофилията/обществената представа за нея, bl движението подчертава още веднъж различната си етическа парадигма и амбициите си за полагане началото на ред процедури, имащи за крайна цел признаването му от страна на обществото, за нещо повече от крайно маргинално сексуалномалцинство.



BOYLOVE ИЛИ ПЕДОФИЛИЯ ?

        Конституирането на дискурса boylove поставя пред bl общността задачата да изгради нов собствен етос, който да работи по посока еманципирането на bl проблематиката на фона на опитите, от страна на социума, да я обвърже неразривно с обговарянето на педофилията. Постепенно bl етиката се превръща в най-важното основание, в скрития двигател и патоса на това еманципиране. Общото място на boylove с педофилията – сексуалното влечение към момчета основно в предпубертетната възраст – се “деконструира” с помощта на поредица от етични кодове, целящи да го маргинализират и неутрализират в процеса на един концептуален дебат. На преден план излиза дискурсът на/за разликата (който в същността си е етичен), превърнал се в основополагащ за отстояването на самото съществуване на bl движението, опитващо да наложи разпознаването на собственото си лице, притиснато еквивалентно от обществения негативизъм и от собствената си сянка – педосексуалността.
        Обикновено в повечето bl книги, сайтове, публикации, след отговора на съответния автор, на въпроса “що е boylove”, се преминава към изясняването на разликата между това явление и педофилията. В началото на статията “Бойлав. Определения и терминология”, публикувана в руското онлайн списание “ BoyLove Magazine”, например, направо се преминава към диференцирането на bl сюжета от различни термини, имащи претенцията да го доминират, но само с косвено значение за него и то предимно по посока разграничаването му от тях. Обяснява се значението на понятия като хомосексуализъм (полово влечение към лица от собствения пол), ефебофилия (влечение към юноши), педофилия (поставена неслучайно на трето място в списъка – обозначена като сексуално влечение към деца, както момчета така и момичета в допубертетната въэраст) и педерастия (определена като термин, указващ главно на аналния секс между възрастните мъже и момчетата). Всички тези определения са разгледани като присъщи за епистемологичното поле на сексологията, като изрично е подчертано, че те не бива да се отнасят към boylove, защото последното явление “няма никакво отношение” с тази област. От друга страна са посочени понятията, съотносими в определена степен с bl темата :

        В статията се внушава, че, ако по някакъв начин се съчетаят горепосочените понятия в “едно цяло”, би се получило това, “което наричаме “boylove”. Подчертава се английският произход на тази дума, която, само на пръв поглед, е еквивалентна на думата “педерастия”, тъй като в английския език под “love” се подразбират изключително платонически чувства, а в гръцкия – “erao” обозначава предимно действие. По този начин с термина “boylove” се набляга на “изначално платоническия характер на любовното чувство към момчетата”.
        За приравняването на това явление към педерастията и “даже” (!) към педофилията са изтъкнати две основни причини. Първо – сравнително неотдавнашната поява на понятието boylove и неинформираността на обществото, както за неговото истинско значение, така и за значенията на думите, с които то се бърка и второ – обяснимото желание на доста “педерасти и педофили” да смекчат отношението на социума към себе си, чрез пропагандните си претенции, че са бойлъвъри без, разбира се, да споделят етичните нагласи на bl общността.
        Любопитно е да се разгледа редактираната от Puzzled (след публикуването на манифеста на jay_h) версия на “Boylove code of ethics”, открит от автора в книгата “Sexual Experience Between Men and Boys” от Паркър Росман, публикувана през 1979 година, или с други думи по времето, когато на boylove не се е гледало, толкова като на отделен етически или социален феномен, колкото на неотделима част от дискурса за педофилията/педосексуалността. Този етичен bl кодекс, за разлика от по-концептуалния и с по-общ характер, руски “Кодекс чести Бойлавера”, се състои от конкретни предписания и изисквания към личния морал на хората, принадлежащи към bl общността. Той е пример за това, как след 1997 година bl етиката се опитва да работи на едно съвсем ежедневно ниво, с претенцията да бъде основен маркиращ знаков код за самоиндетификацията на съвременният бойлъвър.
Ето и някой от по-важните етически постановки в този текст:

        В текста на Росмън-Puzzled откриваме основните етични моменти характерни за boylove дискурса – равнопоставени отношения в bl връзката, основаващи се на свободния избор на момчето да не изневерява на своите желания и природа, на правото му да расте и се развива като пълноценна личност, гарантирано му и от почти утопичното на практика изискване за въздържание от сексуална близост по чисто юридически причини. Прави впечатление поредицата от етични процедури, които да “оправдаят” достигането до интимна близост между бойлъвъра и неговия yf, включващи, далеч не само коректното добиване на съгласие от страна на по-малкия партньор, а и пълното осъзнаване от страна на момчето на всички последици от акта на консумацията на това съгласие. Изобщо, в бойлъвърския дискурс, проблематизирането на секса е изтласкано на заден план, като може би най-наситената с противоречия за външният изследовател, но същевременно и далеч не толкова важна тема за легитимацията на явлението boylove. На практика може да се говори за сексуална bl етика, която ще бъде предмет на една от следващите глави в настоящия текст. Но самото тематизиране на половата близост, не е толкова централно/знаково за работите на авторите от bl общността, както например за опитващия се да обрисува етичните постановки на класическата “позитивна” педосексуална връзка в програмния текст “Два различни свята”, поместен на сайта на Датската педофилска асоциация. В него са противопоставени вече, не “педофила” и “бойлъвъра”, а открито се прокарва тенденцията за реабилитацията на думата “педофил”, чийто негатив е “child abuser”-а – сексуалният насилник на деца. Другият различен момент от текстовете, положени в традицията на bl дискурса е, че се говори за свободни полови контакти с малолетни от двата пола.
        На света на “сексуалното насилие”, пълен със страх, самота и емоционална студенина, където желанията на възрастния са закон, е противопоставен света на свободната, “радостна”, интимна педофилска връзка, където удоволствието е споделено, изборът за физическа близост е изцяло в ръцете на детето, което във всеки един момент може да я прекрати. Истинският педофил се интересува от него, като личност, от неговия свят и култура, съобразява се изцяло с неговото ниво на психосоциално и сексуално развитие, и не го подтиква към сексуални практики, които биха били в разрез с характеристиките на това ниво. Обратно – прелъстителят, насилникът – родственик или ‘’човекът, дебнещ от храстите край детските площадки” гледа на малолетния единствено като на сексуален обект призван да удовлетвори половия му нагон. Показателно е, че във въпросния текст никъде не е използвана думата любов, но е маркирана възможността, ако “партньорството” в една връзка продължи, то да прерасне в “приятелство”. Етосът на педофилията е обусловен от/работещ в дискурса за сексуалните контакти между възрастните и децата. Основните етически аспекти на един такъв дискурс са явно неприложими за разбирането на явлението “boylove”. За представителите на bl общността, “child-abuser”-ът или “child-molester”-ът са само най-радикалното лице на педофилията, разчетена изцяло като тема обречена да “говори”, не толкова разказа на любовта, колкото сюжетите на сексуалното.
        Steve-d, в текста си “Boylove 101”, защитавайки уместността на употребата на термина “педофилия”, спрямо хората, притежаващи сексуални наклонности към момчета в предпубертетната възраст, определя себе си като “pedophile boylover”, за разлика от мнозинството бойлъвъри, “които не са педофили”, но настоява, че тези определения са съ-съществуващи и доста често означават едни и същи неща. Авторът твърди, че тезата за предимно сексуалния интерес на педофилите към децата, без съпътсващи го чувства на любов и привързаност, е дълбоко погрешна, защото те са “човешки същества като всички други и за тях децата представляват такава ценност, каквато са за хетеросексуалните, още повече, че някои педофили са и родители”. Самоконтролът сред хората, осъзнаващи се като педосексуални, е силно повишен по етични съображения и нерядко те живеят в пълно полово въздържание, не само поради натиска на общественото мнение. Макар и с известни уговорки, Steve-d подчертава разликите между педофилията и boylove – явление, което за него очевидно представлява дискурсивен корпус съзнателно маргинализиращ тематизирането и особено разчитането на самия себе си, през призмата на сексуалното привличане към децата (в случая – момчетата).
        Дейвид Ригъл – един от най-популярните съвременни bl идеолози –оправдава отказа от използването на понятия като “педофилия и педерастия” в контекста на boylove, с тезата, че в очите на обществото те са “толкова изхабени и изопачени от неправилна употреба, че са изгубили оригиналните си значения”. Той предлага, като коректен изходен термин, в своята книга “Understanding loved boys and boylovers” (2000 г.), “педосексуален”, като маркиращ единствено сексуалното привличане на възрастните индивиди към децата. Стъпвайки на тази база, според него, може да се видят основните разлики между bl етиката и неприемливото за бойлъвърите поведение на “child molesters” – сексуално насилие над момчета, склоняване към полов контакт на всяка цена, включително и с помощта на пари или други материални облаги и т.н. В този план Ригъл разделя “педосексуалното поведение” на отговорно и безотговорно (“responsble” и “irresponsible”) – съответно на boylove и неговата другост, във всичките й негативни прояви, дискредитиращи допълнително педосексуалността като цяло пред обществото. Авторът предлага и нов термин, който би могъл, ако не да замени, то поне да бъде употребяван преимущественно и успоредно с yf – loved boy, означаващ “момче в предпубертетната или пубертетната възраст, желаещо дълбока и интимна връзка с по-възрастен мъж от същия пол, с когото не са в родствени отношения, включваща или не сексуално привличане”. Опитът за налагането на понятието loved boy още веднъж подчертава тенденцията за отделянето на boylove в автономен дискурс със собствени правила и език, които в бъдеще биха били добра основа според представителите на bl движението, то да бъде припознато за равнопоставена страна в евентуален обществен дебат, който би могъл поне частично да го легитимира социално и юридически.
        Ригъл и групата негови съмишленици, борещи се за “декриминализирането на основаващата се на взаимно съгласие сексуална близост между двама души, независимо от възрастта им”, обединени около т.нар. SafeHaven Foundation и сайта www. safet.net, определят своите морални правила като етика на “responsible boylove”. Като цяло те представляват предписания за правилното поведение на бойлъвъра, спрямо неговият loved boy в рамките на bl връзката и, освен добре познатите мотиви за приоритета на интересите на момчето пред желанията на възрастния, за пълното съобразяване с предпочитанията му и зачитането на неговото свободно мнение, съдържат редица постановки, легитимиращи една такава връзка като част от явлението boylove. Отговорният бойлъвър трябва да дава добър пример на своя yf, с личното си поведение, но и да оставя пространство за “момчешкото любопитство, естествена склонност към приключения и експериментиране”. Той следва да обича своя малък приятел безусловно, независимо дали последният отговаря (или не) на чувствата му, по начина, по който възрастният би искал. Бойлъвърът трябва да помни, че освен bl връзката съществува и “неговия собствен живот”. Той трябва да балансира между двете така, че това да носи полза, както нему, така и на съответния loved boy. Не на последно място възрастният е длъжен да се съобрази с факта, че той може да има желаната от него пълнота в отношенията си с момчето, само “няколко години” и когато този период изтече, бойлъвърът следва безпрепятсвено да позволи на своя доскорошен yf, ако пожелае, да напусне орбитата на неговото влияние и да промени формата на техните отношения. Но все пак, “при идеалното развитие на една връзка, любовта, грижата и вниманието, с което бойлъвърът обгражда своя loved boy, постепенно преминава във взаимна любов, грижа и внимание между по-възрастния мъж и неговия по-млад приятел”. Етиката на boylove, във всичките й модификации, се различава от повечето опити за създаване на някакъв морален хоризонт, в дискурса за педофилията, с инвенцията за цялостното ангажиране с личността на момчето, на което се гледа, не толкова (или не само) като на пълноправен сексуален партньор, свободно приел или инициирал възможността за интимна близост, а (и) като на young friend/loved boy, който възрастният мъж може да натовари с континуум от емоционални смисли и да превърне в обект на своята преимущественно платонична любов в редица случаи за цял живот.

 

FEMALE CHILDLOVE

        Манифестът на jay_h, както и редица последвали го текстове, опитващи се да отграничат boylove от концептуалната рамка на дискурса за педофилията, ясно указват, че една от основните разлики между двете се състои в това, че bl общността съзнателно изключва от сферата на интереса си/не се стреми да изразява гледната точка на жените, изпитващи сексуално влечение към момчета в предпубертетната и пубертетната възраст. Въпреки това заслужава внимание разглеждането на проблема доколко (и дали) основните етични кодове, експонирани от “мъжкото” говорене, конституиращо самото явление boylove като такова, рефлектират върху еманципирането на дискурса на жените бойлъвъри или става дума за два съвсем различни феномена, чиято съвсем некохерентна “другост” обуславя коректността на претенцията на bl движението да маргинализира езиковите маркери на педосексуалността в разказа за себе си (което представителките на идеята за female childlove по една или друга причина така и не успяват/не желаят да направят).
        Трябва да се отбележи, че текстовете, задаващи, концептуалната рамка на гореспоменатата идея, на практика не отграничават сексуалното влечение на жените към момчета от по-разпространеното явление – подобен интерес към малки момичета. На практика в интернет пространството съществува само един сайт, проблематизиращ и двата феномена в рамките на дискурса “female childlove” (за разлика от множеството оф– и онлайн статии, книги и най-разнообразни материали, посветени на педосексуалната любов между жени и момиченца). На тази база е почти невъзможно да се говори за някакъв “женски еквивалент” на boylove, а по-скоро за едно “успоредно говорене” на представителките на другия пол, ненапускащо територията на този корпус от представи, които bl авторите биха обозначили с термина “педофилия”.
        Прави впечатление фактът, че проблематизирането на сексуалния интерес на жените към момчета почти не съществува в своя изчистен, “филтриран” вариант, както в дискурса на мъжете бойлъвъри. Представителките на female childlove възприемат момчето, основно в качеството му на “дете”, отличаващо се, по своите психологически и най-вече физиологически характеристики, от възрастния мъж и в този аспект представляващ за тях силен сексуален и емоционален “дразнител”, наравно с момиченцата (дори за определящите се като “чисти” лесбийки, в отделни случаи). В този план за “жени бойлъвъри” може да се говори единствено, ако приемем употребата на термина boylove, не толкова като обозначаващ амбицията на дадена общност да се отграничи през втората половина на деветдесетте години на миналия век основно по етични причини от популярните негативни представи за педофилията, а в “по-старото” му качество, на указващ единствено различията в сексуалните предпочитания в рамките на самата педосексуалност.
        Според Joy S. и Sally, обичайната обществена нагласа, за отношението на жената към детето, се изчерпва със спецификите на образа на “майката” – отглеждане, възпитание и грижи за малкото същество и любов, изчистена от всякакви еротични характеристики. Но от друга страна, именно “инцестната майка се превръща в архетип за female childlovers”. Инцестът се разглежда като “най-естествената, нормална и здравословна връзка” между жената, дарила живот и нейните син/дъщеря. Педосексуалните жени, които не са майки, би трябвало да се “учат от този опит”, за да пресъздадат подобен тип връзка в собствената си практика, като най-полезна и уместна по отношение на техните малки партньори. Сексуалното влечение на децата към майката или изпълняващата, според предписанията на female childlove, роля на “майка” почти не се проблематизира, а се предполага в изключително голяма степен в дискурса на жените бойлъвъри, които се позовават за защитата на тази теза изключително на Фройд.
        В етичен план идеологията на female childlove не се отличава особено от етиката на педофилията: “ние смятаме, че еротичните и сексуални контакти между жените и децата, основани на свободно изразената воля на партньорите, без манипулация или доминиране от страна на по-възрастния, могат да бъдат чудесни”. И един по-особен момент, свързан, както с проиграването на образа на майката в рефлексиите върху половият акт, така и по любопитен начин със сексуалната етика на boylove, която ще разгледаме в следващата подглава – “жените, които обичат децата еротично и романтично, по-често “дават” отколкото “вземат” “. Всяка форма на принуда или насилие върху детето, при осъществяването на интимен контакт, се определя за недопустима. Възрастните трябва да бъдат “мотивирани в дух на любов и отдаденост”, при осъществяването на подобни отношения, но все пак за разлика от етиката на boylove при една педосексуална връзка, в традицията на female childlove, акцентът пада предимно върху секса. Последният се припознава, не толкова за възможно следствие от една дълбоко емоционална привързаност между жената и детето, колкото за маркиращ тип отношения, които при наличие на “взаимно съгласие” безпроблемно биха могли да съвпаднат с етоса на female childlove.
        Дискурсът на педосексуалните жени някак “естествено” включва в себе си автобиографични разкази, в които центърът е сексуалната игра между момчето и неговата майка (или съответната изпълнителка на тази роля), както и текстове с откровено порнографско съдържание. Подобен тип материали, често включващи в себе си детайлно описание на полов акт между възрастен и дете, нерядко се определят за “скандални” и “неморални” в традицията на bl етиката и най-малкото не биха били публикувани в нито една книга, печатно издание или сайт, определящи себе си като част от “продукцията” на boylove общността. Обикновено, основно в bl сайтовете, съществува практика да бъдат публикувани текстове с автобиографично съдържание, но те следват логиката на класическия тип автобиография, като по-специфичното в тях са обичайните за “bl биографичният модел” пунктове – “какъв бях като дете”, “кога разбрах, че имам влечение към момчета”, “как реших, че съм различен от педофилите, за които пишат вестниците и всички ги мразят”, което естествено резултира в “как най-накрая реших кой съм, а именно бойлъвър”. Жанрът на bl автобиографичното писане, разбира се, включва в себе си разкази за реални връзки с loved boys, но най-често те са издържани в изповедно-емоционален тон, без излишно вглеждане в преживяните моменти на евентуална физическа близост и далеч не биха представлявали интерес за любителите на детската порнография. Young friend-ът обичайно се представя в качеството му на пълноценна личност, абсолютно равнопоставена с тази на възрастния (съответно споделяща или не неговите чувства). Може дори да се каже, че мнозинството от автобиографичните текстове са дискурсивно дисциплинирани от етичните предписания на boylove.
        Обратно – в материалите с идентично биографично съдържание, припознаващи себе си като част от традицията на female childlove, на момчетата се гледа предимно като на деца, нуждаещи се в достатъчно силна степен от фигурата на майката/бавачката/учителката, а проявите на любовно чувство от страна на жените, почти изцяло съвпадат с централните еротични моменти в разказа. Личността на детето остава на заден план, то е експонирано от авторите по-скоро като сексуален обект желаещ свободно и педантично да сподели страстта на възрастните. Така например, Joy S., в автобиографичния текст “Нежни утрини”, подробно описва интимните си отношения със своя 7-годишен син, в които тя участва солидарно с неговата “друга майка” – нейната приятелка лесбийка, с която заедно отглеждат момчето. Подобен тип сексуален опит е концептуално подкрепен от материала “Каква е връзката между лесбийките и фалоса”, опитващ се да защити тезата за естествената съвместимост между женските хомосексуални наклонности и педосексуалната любов към малки момченца, намираща своя най-завършен вид във фигурата на лесбийката-майка. Тя “изпитва удоволствие от факта, че има дете с фалос”, също така “гордост от това” и, “чрез докосване, целувка или под друга форма на интимен контакт по време на цялото детство”, се стреми да изразява чувствата към сина си, който “не е по-маловажен за нея, отколкото ако би имала дъщеря”. “Неговият член винаги присъства в неразривната, жива връзка помежду им, в любовта и секса между тях”.
        В текста, със заглавие “Мания”, публикуван също в сайта, защитаващ идеите на female childlove, авторката споделя, че е обладана от идеята да прави орален секс с момчета между 10 и 13 години, признавайки, че не толкова е привлечена от личността им, колкото от “смученето на нетърпеливия малък пенис, дразненето му с език, водещо до оргазъм и сладкия вкус на момчешката сперма”. Друга жена, използваща псевдонима “Е” пише, че обича да наблюдава сина и дъщеря си, докато те, по нейно убеждение, играят без дрехи в къщи, а един привърженик от мъжки пол на практиката на female childlove, в “Коледна история”, ентусиазирано описва участието си в семейна оргия, от времето когато “още е вярвал в Дядо Коледа”: “Помня как мама държеше ръката ми, докато чичо, леля и нейният приятел започнаха да ме ближат между краката. Дори баща ми взе участие.”
        Етичните аспекти в дискурса за женската педосексуалност се изчерпват единствено със зачитането на свободната воля на детето дали да встъпи или не в интимен контакт с жената childlover. Сексуалните отношения най-често се инициират от майката, или, влизащата в нейната роля, фигура със сходни функции – бавачка, учителка и т.н. Платоничните моменти в една female childlove връзка са почти изцяло маргинализирани. Сексът се превръща в движещ мотив, основа и функция на близостта между жената и момчето. Личността на детето, неговите желания и нагласи рядко се проблематизират (в разказа на майката, обичаща да наблюдава децата си голи, тя ги скланя към това, чрез обещания за подаръци), то се представя като същество приемащо с готовност “здравословната, сексуална грижа”, легитимирана от и самата тя легитимираща процесите на половото възпитание, отглеждането и изразяването на любовта към дъщерята/сина. Явлението female childlove поставя в центъра си една своеобразна етика на инцеста, задаващ матрицата на интимните отношения между жената и момчето. Привържениците на boylove идеята са по принцип доста резервирани към всяка форма на инцест, като последният се мисли предимно в качеството му на феномен, доближаващ се, дори при наличие на “взаимно съгласие”, до регистрите на емоционалната принуда и натискът върху детето да волеизяви подобно съгласие. Но основната разлика между bl етиката и дискурса female childlove се състои в привилегироването на секса като базисен тип отношение, модел за педосексуалната връзка, безвъпросно съвпадащ с/олицетворяващ самата нея. Такъв вид дискурс представлява, притежаваща своите специфики, радикална вариация на опита да се създадат универсални, работещи етични кодове в рамките на темата за педофилията. Процедура, от която boylove движението иска изначално да се разграничи.

 


СЕКСУАЛНАТА ЕТИКА НА BOYLOVE

        Boylove етиката задава нуждата от конкретни предписания и правила за поведение и в контекста на една bl връзка, която би могла евентуално да включва и сексуална близост между бойлъвъра и неговия yf.
        Според Mike Black, “основният консенсус в bl общността е, че, докато сексуалните отношения се основават на взаимно съгласие, в тях няма нищо лошо”. Но поради възможността, възрастният да окаже емоционален натиск върху своя loved boy, дори по косвен път, и по този начин да доведе отношенията си с него до ситуация, в която то не може да му откаже интимен контакт, било от чувство за благодарност към вниманието и любовта, на които малкият партньор се стреми да отвърне или поради авторитета, завоюван от бойлъвъра пред него в следствие, на който yf-ът му има пълно доверие, Black предлага хората,определящи се като бойлъвъри да “игнорират желанието си за сексуална активност, докато последната не бъде инициирана от момчето”. Ако подобно нещо се случи, без странично влияние, то това би било сигурен критерий, че детето "наистина иска това, което иска”.
        Дейвид Ригъл твърди, че основните сексуални практики в bl връзката са галенето на ерогенните зони и мастурбирането на момчето от страна на възрастния, с цел довеждането му до оргазъм, както и отново едностранно извършвания орален секс. Според него, смисълът на физическата близост е в доставянето на приятни усещания на детето, съзерцанието на това е “всичко, от което възрастния партньор има нужда или може да желае”. Бронгерсма пише, че “най-голямото удоволствие за бойлъвърите е в наблюдението на удоволствието, което изпитват техните приятели, особено наблюдаването на тялото им по време на оргазъм”, а Ярод Бенямин допуска: “понякога педофилите (както в случая авторът нарича бойлъвърите – б.м.) чувстват, че доставят на своите партньори такива усещания, каквито те са искали да получат, като са били на тяхната възраст”. Автори, като Пат Калифия, Сен-Ор, Елингтън, Риивс и др., изказват мнението, че бойлъвърите оказват възможно най-голямото внимание на сексуалните изживявания на партньорите си, в сравнение с другите хора.
        Взаимната мастурбация и орален секс често се появяват след сравнително дълга интимна връзка и то обикновено в резултат от естествената нагласа на момчето да изследва възможностите на своето тяло, което един ден ще наподобява това на мъжа или от желание да достави на възрастния си партньор същото удоволствие, което получава по идентичен начин. Би могло да се достигне и до възможността за анален секс, но е “необичайно”, тази по-нетипична за етоса на boylove практика да бъде инициирана от бойлъвъра, който “обича и уважава своя yf”. Не рядко той се сблъсква с този проблем, когато неговия loved boy, воден от интереса си да експериментира, настоява да опита “какво е това”. Мъжът обикновено отказва, защото “последното нещо, което иска“ е да причини болка или дискомфортни усещания на момчето, но ако то “настоява”, бойлъвърът “би следвало да спре при първите знаци на подобен дискомфорт”. При такава ситуация, както и в цялостното си сексуално поведение, възрастният партньор би трябвало да се води от етичния принцип, че задаването на формата и интензитета на интимните му отношения с неговия yf, изцяло са в ръцете на последния, в зависимост от свободно изявените от него потребности и желания.


BOYLOVE И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ДЕТСКАТА ПОРНОГРАФИЯ

        В дискурса на bl общността можем да открием две основни тези по проблема за детската порнография. Първата, чиито основни привърженици, са групата на руските бойлъвъри, ситуирана около интернет сървъра www.bl.ru, се противопотавя на всяка форма на експониране на голото детско тяло за комерсиални цели и в частност на порнографията, като особено неморален инструмент за задоволяването на сексуалните интереси на педофилите, нерядко свързана, ако не с открито насилие над момчетата, то с тяхното духовно и физическо развращаване. Другата теза (имаща значително по-малък брой, особено – явни привърженици) гласи, че трябва да се прави принципна разлика между фотоматериалите и видеофилмите, заснети против волята на децата, на цената на издевателства и побой, или чрез упояването им с наркотични вещества, и порнография, с тяхното доброволно участие. Според поддържниците на това мнение, момчетата, като личности умеещи да осъзнават последиците от свободния си избор и своите отговорности, биха могли, ако пожелаят да участват в създаването на подобна продукция (притежаваща, независимо от качествата и недостатъците си, “превантивна функция” спрямо сексуалните престъпления над малолетни).
        Двете гледни точки към проблема за детската порнография намират своето отражение в спора на SB, защитаващ тезата на групата bl.ru и руски психолог, пожелал пълна анонимност, привърженик на противоположното мнение. Конкретната причина за разразилата се дискусия е изявеното недоволство от страна на психолога (наречен за удобство просто “госта”), че политиката на сървъра www.bl.ru изключва публикуването, на сайтовете включени в него, на линкове с еротично или порнографско съдържание. “Гостът” твърди, че ако на педосексуалните се отнеме възможността, от страна на обществото, както за реална връзка, така и за “жизнено необходимото разтоварване на психическа енергия, в следствие на съэерцаването на голото детско тяло”, то “възбудата може да се окаже по-силна от императива на обществената забрана и да се роди нов Чикатило”, както и хората, изпитващи сексуален интерес към деца, да се разболеят психически и физически. След като в рамките на boylove се допуска с условието за задължителната липса на принуда и достигането до интимна близост между бойлъвъра и неговия yf, то и трети лица могат да наблюдават, под формата на еротика или порнография, проявите на тази близост, щом момчето е дало съгласието си за това и спрямо него не е проявен натиск в тази посока. Голямото търсене на детска порнография е главно от страна на хиляди хора, които не са нито “изроди”, нито “маниаци”, нито “извратени”, а просто, искащи да намерят баланса между личното си поведение и обществените нагласи и, за да не влязат в по-голяма колизия с тях, те намират един “сурогатен” вариант за задоволяване на свойте потребности. Публичното им заклеймяване, възмущението, нерядко изказвано по адрес на подобни хора, е нищо повече от “зариване на главата в пясъка”. Ако обществото е по-толерантно към връзките между бойлъвъри и момчета, основани, не на натиск или принуда, а на взаимна любов и равнопоставени отношения, то дебатът за порнографията ще се маргинализира, тьй като при наличие на условия за действителното реализиране на емоционалните и евентуално на половите потребности на педосексуалните, интересът към нея драстично ще намалее, което ще доведе до голям спад в търсенето на подобни материали и проблемът “ще се разреши от само себе си”. И още, според психолога (на базата на това, че е “видял много порногалерии в интернет”), съществува абсолютно необоснования мит, че детската порнография се снима в атмосфера на страх, заплахи и насилие, “гостът” внимателно е изучавал погледа на фотомоделите и е стигнал до извода, че в него много често “се чете” усещане за комфорт и удоволствие, а “очите на децата не умеят да лъжат”.
        SB се опитва да обори тезите на своя опонент, твърдейки, че подобен начин на мислене е характерен за хората, не правещи разлика между boylove и педофилията. Според него, позицията, че свободния достъп до детска порнография би намалила престъпленията на сексуална почва, е незащитима – напротив, тя може да мотивира педофилите към тях. От етична гледна точка, по отношение на децата, е недопустимо да се прави разлика между еротични и порнографски материали. Такова разделение е работещо само в света на възрастните. Натискът върху момчето е еднакъв, независимо дали го снимат “с или без бельо”, а последствията за психиката и ценностната му система са непредсказуеми. SB се позовава и на личния си опит – в миналото той е бил свидетел на заснемането на порнографски материали с малолетни и, въз основа на това, се е превърнал в краен противник на детската порнография. “Очите на децата могат да бъдат заставени да лъжат” и, в 90 % от случаите, те биват (“даже и, просто така, между другото”) изнасилвани по време на снимките. А дори отделни момчета да нямат такава съдба, то те все пак ще запомнят “похотливия поглед на фотографа и неговите уж случайни докосвания на тялото им”, а сексуалната експлоатация, дори на едно от тях, не може да служи за оправдание, че по този начин връстниците му са по-защитени от “неродилите се чикатиловци”.
        Педосексуалните би трябвало да осъзнаят, че “щастието да получиш оргазъм насаме” пред порноснимките, е твърде съмнително и бъдещето на нито едно дете не бива да бъде принасяно като жертва в негово име. На подобен опит, SB противопоставя опита от пълноценното емоционално общуване между момчето и бойлъвъра: “Истинското щастие е щастието от общуването. Ако опитате да общувате с едно постоянно момче, да се вълнувате от неговите проблеми, да наблюдавате как то расте пред очите ви, да му помагате при нужда, това носи несравнимо по-голямо удовлетворение, отколкото веднъж да спиш с някого и после да забравиш за него... Сексът ли? Добре – в крайна сметка, дори и да спите заедно, това трябва да бъде дълбоко личен опит. И не просто личен, а взаимносъгласуван. И то не “по договор”, а по “искрена душевна и духовна необходимост”. Това трябва да е Тайнство. Висша степен на взаимно доверие, ако щете. И не бива да се превръща в нещо, което би могло да бъде обект за наблюдение от другите”. Идеолозите на групата bl.ru. в редица статии, остро критикуват безсилието на руските власти да се справят с проблема за детската порнография в Русия (може би най-големият разпространител на подобни материали, главно чрез интернет, в света). На създаден, специално за целта от тях, отделен сайт са публикувани снимките на най-известните фотографи педофили, занимаващи се с този бизнес, както и съвети към родителите, как да предпазят децата си от попадане в техните ръце.
        По принцип bl обществото в интернет няма ясно изразена единна позиция за или против еротичните материали, но някои, главно лични страници на бойлъвъри, както и не толкова “програмните” онлайн издания, включват в себе си снимки на момчета по бански, частично разсъблечени и т.н., като сравнително по-рядко те са снимани голи или в режисирано еротични пози. Още по-любопитно е, че, от своя страна, видеофилмите и фотоматериалите, с откровено порнографски характер, често ползват като модели същите тези момчета и в тази връзка може да се каже, че хората, осъзнаващи се като част от boylove общността, публикуват, на собствените си сайтове, единствено снимки с еротично съдържание, като гледат на тях на възможният предел за “о-значаване” на педосексуалният интерес към малки момченца, мотивирано “автоцензуриран”, както във връзка с юридическите забрани, така и съобразно bl етиката, непозволяваща дори косвеното ангажиране на bl обществото със създателите и разспространителите на детска порнография. Много от интернет bl сайтовете поместват специални емблеми в долния край на главната си страница с надпис “boylovers against child pornography”. Но за редица педосексуални, независимо дали се осъзнават като “бойлъвъри” или не, остава открит въпросът доколко е редно тя да се “консумира” и по този начин, макар и непряко да й се придава, макар и частична, легитимация...
        Въпросът за сексуалните взаимоотношения между мъжът и момчето, и проблемът за детската порнография са двете особено травматични места в хоризонта на bl етиката. И докато първият намира своето разрешение в опита за морална регламентация на “процедурите”, предхождащи достигането на физическа близост и регламентирането /полагането на граници в самия процес на осъществяване на последната, то тематизирането на порнографията задава основните модели на индетификационни техники на boylove пред обществото и обуславя полагането на този сюжет в легитимационните регистри, прокарващи разделителната черта между дискурсивните практики на bl общността и обговарянето на педофилията.




BOYLOVE И ХРИСТИЯНСТВОТО

         “Аз чувствам, че ако един мъж и едно момче, се обичат истински и силно, и изпитват дълбока, емоционална привързаност помежду си, то тогава няма нищо лошо в секса, като начин да изразят любовта си един към друг. Още мисля, че мъжът е длъжен да даде религиозно възпитание на момчето и да го води по пътя на християнските добродетели. Чувствам също така, че няма нищо лошо в гледането на снимки и получаването на сексуално удоволствие от тях, защото знам в сърцето си, че когато срещна подходящото момче, ще го обичам истински и ще се грижа за него, както знам, че никога не бих оставил вярата си в Бога...” Подобни мнения са рядкост в интернет форума www.christianbl.org., създаден от интерконфесионалната група на християните бойлъвъри Paraklesis, начело с Джон Бах и Марк Дистефано. Политиката на тази ясно обособена “фракция” в bl движението (притежаваща дори отделна емблема, представляваща съединените триъгълници на kalos с християнски кръст в средата) е да се “синтезира”, на пръв поглед, твърде устойчивата опозиция вяра /църква(и) – педосексуалност, чрез проповядването на сексуално въздържание и на висок личен морал на християните, с подобна ориентация, особено по отношение на момчетата, с които те, по един или друг начин, влизат в професионален (в качеството си на учители в неделни училища, лидери на младежки религиозни движения или скаутски организации, свещеници и т.н.) или личен контакт. Отклонилите се от подобен път биват призовавани към прекратяване на сексуалната активност и покаяние. На изцяло платоничните bl връзки/приятелства се гледа по-благосклонно и в отделни случаи, когато не съществува опасност за “престъпване на границите”, те дори биват поощрявани в качеството им на максимално допустимия начин за сближаване между възрастния мъж и малкото момче. Но като цяло “християните бойлъвъри би следвало да имат по-консервативни разбирания по въпроса за сексуалните взаимоотношения от нерелигиозните бойлъвъри”, въпреки основната парадигма в bl етиката, че те са приемливи, ако са основани на свободно изразена воля от страна на мъжа и момчето, което разбира (и е достатъчно зряло, за да подели отговорността за) случващото се с него.
        Особен момент в дискурса на Paraklesis е въпросът за промяната на сексуалната ориентация в следствие и в хоризонта на личния религиозен опит, защото от една страна “за Бог всичко е възможно”, но от друга, ако се тръгне фанатизирано и неразумно по този път, резултатите за вярващия са “отчуждение от ближните, невъзможност да обича и дори трайни душевни увреждания”. Поради това “много християни чувстват, че Бог очевидно не желае да промени сексуалната им ориентация”, за да се достигне до смисъла на библейското, че “силата Му ще се прояви в нашата слабост”.
        Paraklesis подържа тезата, че педосексуалната ориентация като всяка друга “не е резултат от личен избор и не се знае със сигурност какво я предизвиква”, тъй като много бойлъвъри са живели в нормална семейна среда, имали са щастливо детство и т.н., докато много жертви на сексуално и/или домашно насилие като малки, както и хора имали сексуален опит като деца с връстници/възрастни от същия пол са израснали като напълно хетеросексуални индивиди. Цитира се мнението на “повечето сексолози”, които предполагат, че хомо– и хетеро–сексуалната нагласа у даден човек се получава в резултат на сложното съчетаване на “генетични, физиологични и други комплексни фактори и характеристики, отнасящи се до отделната личност”. В този смисъл групата Paraklesis проповядва, че “бойлъвърите са призвани да се възрадват в това, което Бог им е дал и да се стремят да го използват за добро”. В някои случаи, устояването на изкушението за осъществяване на физическа близост представлява “трудна борба” и на педосексуални, с подобен проблем, се предлага да не се обвързват с “конкретни деца”, но “за много бойлъвъри, съумяващи да контролират своето поведение, специалните приятелства с техните yf’s са животворни и източник на радост и утеха за двете страни”.
        Основният мотив в етиката на християните бойлъвъри, на базата на приемането на boylove, по-скоро за “положителна или неутрална характеристика”, отколкото за “болест, грях или нещо нечисто” е полагането на отказа/въздържането от сексуална активност с момчета за основен морален критерий, позволяващ удържането на синтеза на религиозния хоризонт и личната педосексуална ориентация.



BOYLOVE
В СВЕТЛИНАТА НА ПРИЛОЖНАТА ЕТИКА

***
        Създаването на автономна етическа система в рамките на boylove общността е обусловено, както от стремежа на bl движението да се отграничи от дискурсивните практики на/за педофилията, така и от опита да се легитимира самото то като равноправен партньор в евентуален бъдещ обществен дебат относно регламентирането и декриминализирането на интимните връзки между възрастните и децата и в частност между мъжете и момчетата в допубертетната и пубертетна възраст. За целите на една такава дискусия – която в крайна сметка е важен мотивационен код към осмислянето на цялостния патос на експонираните в bl дискурса морално ситуационни консткрукти, е необходимо да се разгледа явлението boylove в светлината на приложната етика, а конкретните следствия от етичните предписания, проигравани в границите на bl обществото, да бъдат припознати за неин предмет.
        Приложната етика, като клон на съвременната етика, занимаващ се с тематизирането, изследването и анализа на специфични и дискусионни за общественото съзнание, от морална гледна точка, въпроси, като правото на аборт, евтаназията, правата на животните и т.н. е подходящото концептуално поле за сблъсъка и обговарянето на гледните точки на представителите на bl общността и техните противници. Наличието на две ясно определени противоположни позиции по определен етичен казус, зад които стоят представители на дадени по-маргинални или обществено утвърдени групи, е необходимо условие за полагането на един проблем, като проблем на приложната етика. Искането за легализиране на доброволните сексуални контакти между бойлъвърите и техните yf’s до голяма степен обуславя рамката на моралната колизия между bl движението и неговите опоненти. Аргументите “за” и “против” допускането на легитимни социално и юридически възможности за интимно партньорство между момчета и мъже могат да послужат за база на един по-цялостен анализ на моралните предписания на boylove, чрез принципите на приложната етика.




BOYLOVE И ПРИНЦИПЪТ НА ЛИЧНАТА ПОЛЗА

         Принципът на личната полза (personal benefit) очертава полето на изследване, в рамките на приложната етика, доколко дадено действие има благотворно въздействие и е в интерес на въвлечените в кръга на неговите следствия, както в по-краткосрочна, така и в далечна перспектива. Проблемът дали и в каква степен на момчето не вреди, а дори напротив – за личностното му развитие е “полезно” доброволното и свободно волеизявено съ-участие в една равноправна bl връзка, най-често включваща и сексуална близост между партньорите, би могъл да се превърне в тема за анализ на позициите във (все още най-често) задочния спор между bl общината и привържениците на движението за борба с “child sexual abuse”(csa), в лицето на различни неправителствени групи, борещи се срещу педофилията в интернет, детската порнография и “сексуалните престъпления срещу деца”, като “Family Research Council”, “National Assocation for the Research and Therapy of Homosexuality”, “Advocates Against Child Porn on the Web”, “Cyber Angels Internet Safety Organization “ и т.н.
        На първо място идеолозите на тези и други подобни организации по същество не правят разлика между boylove и педофилия, напротив – за тях bl движението е просто група от педофили, изпитващи сексуално влечение към малки момчета, консолидирана по този признак, с цел активното използване на интернет за своите противозаконни цели. Заставащите зад идеята за “child sexual abuse” защитават тезата, че всеки интимен контакт между възрастен и дете представлява акт на насилие и по същността си е престъпление, независимо дали от формална гледна точка е осъществен без или с явна принуда. Например сексуалните взаимоотношения между бойлъвърите и техните loved boys не се характеризират като нищо друго, освен “насилствено и последователно посегателство” върху момчето, извършено от възрастен мъж, към когото то “е изпитвало привързаност и на който е имало доверие”, с възможни “трайни отрицателни последствия за психиката “ на “жертвата”. В тях се включва и възможността за детерминиране на сексуалността на детето в хомосексуална посока и дори възможността, след време – като възрастен, той да придобие и съответно евентуално прояви педофилски наклонности. Освен това, половите контакти с възрастни могат да доведат до отчуждението на момчето от естествената му социална среда – семейството, училището, приятелите, да постави нерушима стена от мълчание и несподелимост на личния му опит между него и най-близките му хора, което да доведе до психически деформации и непредвидени последици, съобразно ранната му възраст. Твърдението на бойлъвърите, че доброволните сексуални контакти, с техните yf’s, са не само възможни, но и безспорно оправдани от етична гледна точка, е една илюзия на педофили, на които по всякакъв начин би следвало да се отнеме възможността да контактуват и да се сприятеляват с деца, тъй като момчетата, особено в допубертетния период от своето развитие, не могат да извършат коректно свободния си избор по такъв важен проблем като половата близост, защото не са изградени като личности и нямат знанието и опита как би трябвало да защитават своите интереси. Затова те трябва да бъдат предпазени от ситуации, в които естественото им любопитство към света на възрастните, склонността им към експериментиране и свойствената за възрастта им незрялост биха били предпоставка за нарушаване на техните права. “Бойлъвърите се различават от педофилите само по степента на агресивност и хитрост, но те са същите – съблазнители на деца, болни хора”. Когато те се сближават със своите yf”s, заблуждавайки ги, че биха се задоволили единствено с тяхното приятелство, те повече или по-малко съзнателно ги правят зависими от себе си, чрез “емоционални и психологически прийоми, които могат да доведат дори към, предложен от самите момчета, сексуален контакт”. Преимуществено така може да бъде обяснена “инициативността”, в това отношение, на децата, развързваща ръцете на бойлъвърите да се чувстват свободни от морална отговорност, при осъществяването на “престъпната си дейност”.
        Основният патос на bl етиката е, че съществува фундаментална разлика между педофилията и boylove, и безвъпросното и лековато “съвпадане” на тези две твърде различни понятия се извършва, за да се създаде изкуствено негативен публичен образ на “обикновения бойлъвър”, който може да бъде “член на вашето семейство, колега, с когото работите от дълго време, вашия съсед, човекът, с когото току що сте се разминали на улицата”, а не полуанонимното чудовище от криминалната хроника в медиите.
        За бойлъвърите, техните loved boys са пълноправни човешки същества, завършени личности (те ги обичат и уважават именно като такива), притежаващи потенциала на “възрастните” да извършват пълнокръвно своя свободен избор, чиято “правилност” е обусловена от коректността на другия партньор в една интимна връзка. В този план, отговорността на последния спрямо момчето е огромна, а нейното понасяне и осъзнаване е главната разлика между него и “педофила”. Опасението, че, основаната на взаимна привързаност и любов, сексуална близост би довела до бъдещи отклонения в “естественото хетеросексуално развитие” на детето, е мит, защото според най-новите научни изследвания, човешката сексуалност е или вродена, или се детерминира под въздействието на различни фактори обикновено в доста ранна възраст (преди осмата година от живота, т.е. когато момчетата все още не са в полето на интереса за повечето бойлъвъри, предпочитащи за сериозна връзка обикновено yf’s от 9 до 13-14 г.). С други думи, ако някой loved boy прояви хомосексуални или дори педосексуални наклонности като юноша или млад мъж, то на това не следва да се гледа като на логичен резултат от предишните му полови контакти, а такъв тип поведение е по-скоро вродено или “пред-определено”. Относно модела на “мълчаливата жертва”, отделена от стена от самота и насилие от света на връстниците си, поради своите сексуални взаимоотношения с възрастен човек, то в една boylove връзка това просто не може да се случи, защото момчето, освен, че нерядко само инициира платоническото приятелство между него и бойлъвъра да премине във физическа взаимност, също така винаги може да отклони предложението за подобна близост, без да се страхува, че по такъв начин би изгубило любовта и вниманието, на които се е радвало. Или казано накратко - то изцяло запазва привилегията да определя ритъма в своите лични отношения, както с мъжа към когото изпитва привързаност, така и с останалите си близки хора – родители, приятели, съученици, и в никакъв случай не може да се каже, че се откъсва от своята “естествена среда”. Формалното запазване в тайна на самия факт на съществуването на една boylove връзка е напълно съзнателен и свободен акт от страна на момчето, обусловен от отрицателните обществени нагласи и реалната опасност от юридическо преследване – последици еднакво нежелани от двамата партньори.
        Според бойлъвърите, “гласът” на техните loved boys умишлено не “се чува” на фона на широко тиражираните и притежаващи, привилегирован статут в публичното пространство, мнения на “експертите”, говорещи от тяхно име – психолози, лекари, учени, учители, адвокати и т.н., който под прикритието на защитата на правата на детето, яростно се противопоставят на всяка форма на педосексуални взаимоотношения, като нерядко с намесата си при евентуалното “разкриване” на подобни връзки нанасят доста по-непоправими щети върху психиката на момчето, от тези, които те предполагат, че биха последвали от “натиска упражняван от педофилите върху беззащитните им жертви”.
        Борейки се с “обществената дезинформираност”, някои интернет сайтове, ангажирани с проблемите на педосексуалността, публикуват интервюта с деца и юноши, намиращи се в интимни отношения с по-възрастни партньори. Жанрът на интервюто е предпочетен съвсем целенасочено – да бъде непосредствено почувстван и разбран личния опит на момчетата, говорещи за положителните си преживявания в една bl връзка.
        Например 16-годишният Давид от Дания разказва за отношенията си с Кристиян (37 г.). Седмица след запознанството им в кафене с видеоигри, Кристиян му признава, че е “педофил” (действието се развива около 10 години преди обособяването на привържениците на boylove идеята в отделно движение, но естеството на връзката между двамата изцяло отговаря на основните bl критерии за етично поведение в подобна ситуация). Платоничното приятелство между двамата се задържа около две години – време, през което те доста често са заедно, в дома на Кристиян, тайно от родителите и приятели на момчето. Първият им сексуален контакт е, когато Давид вече е навършил 13 и става възможен след като той доброволно взема решение, че иска да това да се случи. “Оттогава ние започнахме да го правим редовно. Кристиян за нищо не ме е насилвал. Да съжалявам за това ли? – Няма начин. Беше ми хубаво и приятно... “. Мъжът никога не е практикувал анален секс със своя yf, обичайните сексуални практики в тяхната връзка са били взаимната мастурбация и оралната стимулация, предимно извършвана от страна на Кристиян на Давид. Момчето винаги е имало (и се е възползвало нерядко) от възможността да откаже интимен контакт на партньора си – за известен период от време сексуалните им взаимоотношения са били по-интензивни, но особено когато Давид е станал на 15 години те постепенно са намалили честотата си. За тийнейджъра, който по времето на интервюто вече е имал връзки с няколко момичета и се смята за напълно хетеросексуален, Кристиян винаги ще остане най-добрият му приятел, който го “разбира много повече от собствената му майка”. Момчето смята, че приятелството и близостта между тях са най-важните неща във връзката им, мъжът му е помагал да се справи с доста житейски ситуации, без да се държи с него, нито като някакъв “втори баща”, нито като “негов връстник”, а говорейки му като “равен с равен”. Той може, когато се е връщал уморен от работа, да го е молил да отиде за покупки или “да сложи чайника на котлона”, но не го е използвал или притискал никога да върши нищо против собствената си воля. Кристиян никога не е играл спрямо него и ролята на някакъв ментор. Напротив – двамата са се “учили един от друг” – мъжът е помагал на детето в училище (макар да звучи твърде парадоксално, Давид дори е изнесъл доклад за педофилията пред съучениците си пред възхитения поглед на своята учителката, впечатлена от неговата информираност и зряло отношение към проблема), научил го е на много практични неща, включително как да използва компютър, от своя страна момчето е споделяло с него интересите си – обсъждали са любимите му учебни предмети, споделяли са страстта към компютърните игри... И така Давид е стигнал до извода, че “много хора смятат, че това, което се е случило между мен и Кристиян, е нарушение на едно от най-важните правила на обществото, но аз не обръщам на това никакво внимание, доста хора казват също, че мястото на такива като него е в затвора, но те нямат никакво понятие за нещата, за които говорят”.
        В книгата си “Момчетата за връзките си с мъже”, д-р Тео Санфорд публикува интервю с 10-годишния Тийс от Холандия, намиращ се от деветгодишна възраст в интимни отношения с бойлъвъра Жооп. В текста момчето използва еднакво изразите “правя любов” и “правя секс с него”, за да обозначи отношенията си с възрастния си партньор. За него между двете “няма разлика”, но то е “нещо само между тях двамата” и преживява тежко факта, че майка му е забранила да прекарва нощите си вън от дома – при Жооп, подозирайки характера на тяхната връзка. Въпреки подигравките от страна на брат му (наричащ го “малък гей” ), сестра му и неговите приятели, Тийс иска да продължи своята интимна връзка : “Ние обичаме да бъдем заедно и аз мисля, че това е чудесно... секса и всичко останало”. Началото на интимните им отношения датира почти от началото на тяхното запознанство и досега това, което момчето нарича “секс” се изчерпва предимно с взаимна мастурбация преди сън. На въпроса: “Можеш ли да кажеш, когато го правите заедно, кой започва пръв?” детето отговаря: “И двамата. Понякога аз, да, предимно аз. Но често започва и той.” Когато не са насаме, Тийс обикновено иска да “правят секс”, като отива при него и му казва “искам нещо да ти кажа”, след което двамата се оттеглят в съседната стая. Момчето отрича естеството на своята връзка пред майка си, защото не иска да бъде “държан надалеч” от Жооп. Той знае, че, за майка му, неговите сексуални отношения са “нещо мръсно” и че тя мисли мъжът, който прави любов с него за “ненормален”, но, за Тийс, това е “ужасно глупаво” и е “негова лична работа какво прави”. Детето настоява, че сексът с приятеля му дава единствено положителни емоции: “Това е същото като мъж да си легне с жена – абсолютно същото и е нещо много хубаво. И това, което те чувстват, го чувствам и аз”.
        14-годишният Давид от Венецуела публикува текст на сайта си, в който пише: “...уморен съм от усилията на всички да ме предпазват. Всъщност така те спират моето развитие. Те се страхуват да ме оставят да бъда свободен”. Момчето има връзка с бойлъвър на име Скот (срещнал го е на 12) и иска да живее заедно с него, а не при родителите си – ревностни католици, които му дали консервативно, религиозно възпитание. Давид харесва момичета, но заявява, че обича своя приятел и не иска да го крие. Той не смята, че нещо, дори законът, може да бъде пречка за него “да има свои собствени чувства и свободно да ги изразява”. Според момчето “не е работа на никого какво правят или не” със Скот, когато са заедно, но приятелят му може да влезе в затвора, само заради “факта, че го обича”. Обществото третира случващото се между тях двамата като сексуално насилие над малолетен, но Давид пита: “Коя е жертвата? Аз искам да бъда с него. Аз го обичам. Някой чувал ли е за взаимно съгласие... Толкова много организации говорят от мое име. Те си въобразяват, че знаят със сигурност кое е за мое добро и кое не. Но никой не е поискал моето мнение. ..Моля ви спрете да ме защитавате!”
        Противниците на boylove – разглеждан предимно като част от проблема за педофилията – основно илюстрират тезите си чрез конкретни истории като тази за детството на Стефан (фамилията по етични причини не се съобщава), публикувана в шведския вестник “Aftonbladet” през 1992 година. Порасналото някогашно момче разказва за тежкия живот, който е бил принуден да води от 7 до 17 годишна възраст, в журналистически материал под заглавието “Педофилите съсипаха живота ми”. Още в началното училище Стефан попаднал в компания на по-големи деца и първоначално извършвал дребни кражби с тях. В тази среда се запознал с 40-годишният Магнус и започнал често да посещава дома му. Мъжът правел впечатление на възрастен, на когото може да се има доверие, държал се винаги любезно и с подчертано внимание към момчето – давал му често цигари, бонбони и дребни подаръци. Постепенно Стефан бил приучен да пуши хашиш. Един ден когато бил в безпомощно състояние от наркотика, свалили всичките му дрехи и с кинокамера заснели порнофилм с него. После му внушили, че идеята била негова и, ако сподели нещо с родителите си, ще им бъде разказано за всичките му “пакости”. Скоро след заснемането на порнофилма Магнус изчезнал, но компанията на Стефан го запознала с други двама педофила, които, до такава степен спечелили доверието на майка му и баща му, че го пуснали да прекара ваканцията с тях. Далеч от дома той постепенно бил принуден от своите покровители да участва в оргии с други мъже и да проституира, като пак му било внушавано, че за всичко е виновен самият той. Безразборният секс и наркотиците влошили здравословното му състояние и след ваканцията неговите родители се опитали да го отделят от лошата му среда. Но Стефан започнал да проституира и в родния си Стокхолм, бягайки от дома си. Това се превърнало в негов начин на живот. Когато навършил 10 години, един мъж успял да го убеди да се премести да живее у него. В дома си непознатия “добър чичко” се изменил напълно – пребил момчето и го завързал гол на едно легло. В това положение, Стефан прекарал, без храна, няколко дни, като мъжът често го изнасилвал. Накрая детето било продадено на група немци, които нелегално го извели с кораб от Швеция и той прекарал три години в публичен дом за педофили в Германия. Там изкарвали момчетата от 5 до 18 годишна възраст, под номера, чисто голи, в специални клетки – клиентите ги оглеждали и ангажирали за през нощта. Едва на 13, Стефан успял да се измъкне от публичния дом с помощта на негов посетител, започнал да броди из Европа и след известно време се добрал до Стокхолм, където, чак на 17 (след като направил опит за самоубийство), успял да се измъкне от кошмара на детската проституция и сексуалното насилие. Подобни истории въпреки, че настройват общественото мнение срещу “педофилите”, също така, в рамките на евентуален публичен дебат, биха послужили и като силен аргумент в полза на очевидните разлики в етичен план между bl общността и “насилниците на деца”.
        Не така, например, стои въпросът с твърдението на анонимен автор, анонсиращ себе си като християнин-бойлъвър, че според него той е нямало да получи сексуални отклонения, ако като 12–13 годишен не е имал интимен контакт с възрастен мъж, осъществен “нежно и без всякакво насилие или принуда”: “Ако по същото време ми се беше случило нещо, за което бих си спомнял с отвращение, ако бях изнасилен или с мен се бяха отнесли грубо, аз нямаше да стана това, което съм”. В момента, този човек, който е детски лекар, има разбито семейство и “живее на границата на отчаянието”, стреми се да не търси възможност за реално осъществяване на сексуалните си фантазии, като единственото “забранено удоволствие”, което си позволява е “по-дълго да преглежда на определени места” някои момчета – негови пациенти.
        Дъг Пиник – вокалистът на известната християнска ъндърграунд рок-група Kings’X, говорейки в интервю за своите хомосексуални наклонности, казва, че, за да стане гей, има две причини – липсата на баща (израснал е само с майка си) и най-вече близостта си с човек, който вече в “зряла възраст” би определил като “завършен педофил”: “Мъжът, който ме склони към сексуална връзка в моето детство беше прекрасен човек, той беше моят герой и ме обичаше до смърт... аз доброволно приемах нашите отношения, защото само той държеше на мен.” Пиник не храни лоши чувства към него, дори изпитва благодарност за грижите и вниманието, на които е бил обект като момче, но определя живота си в момента като труден баланс между своята религиозност и сексуалността си. Той никога не би участвал в гей-парад, но не би и живял, прикривайки и отхвърляйки истинската си същност.
        Изследването на всички положителни и отрицателни страни на една boylove връзка, включваща в себе си сексуален елемент, за момчетата, съобразно принципа на личната полза, е сложен процес, който неминуемо трябва да премине през задълбочен анализ на научните теории и хипотези за възрастта, в която се формира човешката сексуалност и влиянието, което биха оказали интимните отношения на педосексуална основа при нейното изграждане. Същевременно би следвало да се разглежда конкретната ситуация във всеки отделен случай, за да се конструира общо интерпретативно поле за различните варианти на въздействие на сексуалните контакти (непротиворечащи на bl етиката), както върху децата, така и върху възрастните, имали подобен опит в миналото. Подобен анализ, трябва да бъде съобразен с възможен бъдещ обществен дебат, тематизиращ социалната легитимация на явлението boylove, освободен от идеологически аргументи и наслоения.

 


BOYLOVE И ПРИНЦИПЪТ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ПОЛЗА

        Принципът на обществената полза (social benefit), в рамките на приложната етика маркира проблематиката, свързана с въпроса доколко дадено действие е полезно за обществото като цяло. В този смисъл представлява интерес изследването на социалното значение, което би имало евентуалното декриминализиране и частичното или пълното юридическо легитимиране на boylove връзките.
        BL общността постулира процеса на добиване на постепенен успех в тази перспектива за една от основните си цели, а тезите на boylove етиката се разглеждат като силен аргумент в подобна насока. Снижаването на границата на “възрастта на съгласие” за сексуалните контакти, която да обхваща и годините преди пубертета, е в по-малка или по-голяма степен важен мотивационен код за разбирането на усилията полагани от bl идеолозите максимално да се разграничат от дискурса за педофилията и производните му негативни обществени нагласи. Експонирането на разликата в публичното пространство между доброволната, основаваща се на споделена емоционална привързаност, интимна връзка между бойлъвъра и неговия loved boy и сексуалното насилие, експлоатация или скланянето към секс на деца с цел удовлетворяване на половия нагон от страна на възрастните, е базата на която би било възможно инициирането на по-мащабна дискусия относно легализирането на подобен тип bl педосексуални взаимоотношения. Освен дебатирането върху личната полза и вреда от тях, върху момчетата в предпубертетната възраст, немалко място в такова обсъждане би се отделило и на положителните и отрицателните страни за обществото, които биха последвали от евентуалното декриминализиране на boylove връзките.
        Позицията на бойлъвърите по този проблем е, че с узаконяването на възможността те да реализират своята потребност от открито общуване с техните yf’s, без страх от санкции и преследване, ще намали драстично ръста на сексуалното насилие над децата, защото педосексуалните биха могли открито да встъпят в boylove връзка по взаимно съгласие. Сред тях би могла да се води “просветителска работа”, да им бъде “подадена ръка” още в юношеска възраст или в ранните им младежки години, когато те обикновено напълно осъзнават своите сексуални наклонности и това често ги води до преживяването на дълбока личностна криза. Да им бъде разяснено, че “да харесваш момчета е сексуалност като всяка друга и това не ги превръща автоматично в престъпници, или хора презрени и отхвърлени от обществото” и по този начин да се снеме напрежението от невъзможността за осъществяване на техните желания. Защото целия проблем може да се сведе до начина, по който се реализира дадена потребност – от общуване, връзка или интимност. Насилието винаги е насилие – няма основна разлика в това дали е проявено спрямо деца или възрастни хора. То винаги е “отвратително” и следва да бъде осъждано и преследвано с цялата строгост на закона, докато едни педосексуални взаимоотношения, съобразени с принципите на boylove нямат нищо общо със сексуалното малтретиране или експлоатация. Евентуално узаконената bl връзка ще бъде изцяло съобразена със свободната воля, интересите и желанията на момчето и ще е единствената възможност, в рамките на закона, за хората, които най-често осъзнават себе си като “педофили” да поемат по често нелекия път на социалната адаптация. На приспособяването, както към драматизма на темата “какво съм аз”, така им към “обществото, което ме приема за пълноправен свой член, защото съм като всички останали”. Възможностите за адаптация на педосексуалните към обществените очаквания към тях, които не биха се изразявали в подтискане и репресиране на личността им, в принудително “лечение” на тяхната сексуалност, чрез “съмнителни и нерядко жестоки медицински методи”, биха довели и до ограничаването на такива отрицателни явления като продуцирането и разпространението на детска порнография, проституцията сред малолетните и бума на секс туризма в слабо икономически развитите страни в Азия, Латинска Америка и Източна Европа.
        Противниците на boylove, разбира се, рядко допускат и най-малката възможност за свалянето на “възрастта на съгласие” за полови контакти между възрастни и деца, така че тя да обхване и предпубертетния период от тяхното развитие. Напротив – консервативните кръгове в редица държави се борят за нейното вдигане до 16 –18 години. Bl идеологията, етиката и конкретните й предписания се разглеждат от тях само като “благообразна маска върху лицето на педофилията”, по-опасна поради скриването на престъпната същност на основанията си и от открития сексуален тормоз над малолетни (или в най-добрия случай съвпадаща с него). На тази база искането за публична и юридическа легитимация на boylove се разглежда, не само като нещо “нелепо и същевременно крайно опасно”, а и като основа за безпрепятственото и безнаказано процъфтяване на детската порнография, проституция, сексуална експлоатация и т.н.
        На фона на двете непримирими позиции спрямо декриминализира-нето на половите контакти, с лица в предпубертетната възраст, представлява интерес разглеждането на холандското законодателство, в частта му регламентираща долната граница на “възрастта на съгласие”, като един от възможните варианти за задаване на посока на правно мислене, което поне частично би могло да удовлетвори искането на bl общината за постигане на някаква форма на социална адаптация за нейните членове.
        В Нидерландия са разрешени от закона сексуалните контакти, както с момчета, така и с момичета, навършили 12 години, ако те са извършени със съгласието на последните. За лицата до 16 годишна възраст, обаче, съществуват правни техники, защитаващи техните интереси, в случай, че подобно съгласие е получено, чрез насилие, натиск, злоупотреба с обществено положение и т.н. На първо място, право да сезират съдебните институции има самото лице, жертва на сексуално посегателство, дори в случаите когато една педосексуална връзка е започнала по взаимно разбирателство, но с течение на времето момчето (момичето) иска нейното прекратяване, без да среща разбиране от другата страна. В този смисъл, на непълнолетните се делегира основната отговорност, по възможност, сами да направят своя избор в ситуацията на интимна връзка с по-възрастен човек.
        Съдебните институции могат да постановят разследване на конкретни случаи, ако бъдат сезирани и от родителите на лицето, намиращо се в педосексуални взаимоотношения, както и от специалния Съвет за защита на децата (обикновено изпълняващ функцията на “буфер” между тях и непълнолетните, когато те са на противоположни позиции за естеството на една полова връзка, като социалните работници се опитват да изгладят противоречията между страните в семейния конфликт и едва когато проблемите, възникнали от непримиримостта на гледните точки, нараснат, въпросът се отнася до съда). Правната идея за защита интересите на децата, при тези две допълнителни възможности, разширяващи полето на контрол върху евентуалните интимни отношения на лицата навършили 12 години, се отнася най-вече до случаите, когато те, по някаква причина, са възпрепятствани да предявят правата си. Ако момче, в ранната пубертетна възраст, например, има boylove връзка, базирана на емоционална привързаност и взаимно съгласие, то неговото волеизявление ще има решаващо значение, в рамките на едно постановено съдебно разследване, дори ако родителите му искат да го разделят с неговия възрастен партньор.
        Целейки по-пълната протекция на свободния избор в личния живот на непълнолетните, холандският закон забранява на полицията и на други организации и лица, освен изрично посочените в него, да сезират съда – съседи, учители, лекари и пр. – те имат единствено правото да уведомят родителите на детето за наличието на педосексуална връзка или, ако е налице инцест, направо Съвета за защита на децата. От друга страна, дори и при наличието на “взаимно съгласие”, не всяка форма на сексуални взаимоотношения е позволена. Проникването в тялото, докато непълнолетният партньор няма 16 навършени години, се наказва с до 8 години затвор или с парична глоба. Строго забранени са инцестните връзки, сексуалните контакти с осиновени деца, както и тези за скланянето, към които би могъл да бъде употребен авторитета на социалното положение – между учители, възпитатели, бавачки и т.н. и техните възпитаници, между непълнолетни домашни помощници от двата пола и работодателите им, между лекари и пациенти и изобщо, във всички случаи, в които е налице социална субординация (респективно перспектива да се злоупотреби с нея).
        Спрямо холандското законодателство, регламентиращо интимните връзки на педосексуалните и техните партньори, имат редица претенции, както и bl общината, така и консервативните, религиозни кръгове в страната. Първата указва на факта, че много бойлъвъри предпочитат да пазят в тайна своите отношения, дори с момчета, навършили 12-годишна възраст, както заради негативния обществен климат към “педофилите” в Нидерландия, така и заради юридическата възможност трета страна да инициира съдебно разследване, въпреки наличието на взаимно съгласие, за да бъде то установено от съда. В процеса на това установяване, обаче, доста често се генерира твърде силен публичен натиск върху партньорите в една boylove връзка, от страна на родителите, социалните работници и т.н., което може на практика да опорочи изхода от съдебното дирене. Проблем за холандските бойлъвъри представлява и фактът, че сексуалните контакти с лица, ненавършили 12 години, са напълно забранени. От своя страна, консервативните политически организации в Нидерландия, с подкрепата на църквата, са подели широка кампания за премахване на юридическата подкрепа за интимни връзки между възрастни и непълнолетни до 16 години, защото, според тях, това не е нищо друго, освен узаконена възможност за “разпространение на педофилията”, водеща до моралния упадък на цялото общество.
        Въпреки всичко, холандското законодателство в момента е до голяма степен пример за опита да бъдат поне частично правно регламентирани претенциите на педосексуалните общности в страната (подкрепени и от някои либерални кръгове), за юридическа и публична легитимация на техните искания. Отношението на boylove общността към подобна непълна “подкрепа”, на стремежа й към излизане на обществената сцена е нееднозначно. Колкото и отделни текстове на нидерландските закони да се дават за пример за модерно, либерално и толерантно отношение към стремежа на бойлъвърите да имат декриминализирани легални връзки с момчета по взаимно съгласие, поне след определена възраст, се набляга на факта, че на практика “между духът на постановленията и реалният живот съществува голяма разлика”, и положението в Холандия, относно социалната адаптация на бойлъвърите, е по-скоро идентично с това на техните съобщници в държавите с по-консервативно законодателство.

        ***
        Анализът на етическите аспекти на явлението boylove, в настоящия текст, е предпоставено от убедеността, че тематизирането и обговарянето на специфичната bl проблематика, в по-тесните експертни среди и в публичното пространство, е въпрос на по-близко или далечно бъдеще.


РЕЧНИК НА НАЙ-ИЗПОЛЗВАНИТЕ ТЕРМИНИ И СЪКРАЩЕНИЯ, УПОТРЕБЯВАНИ В ДИСКУРСА BOYLOVE

 

Васил Прасков 2003 ( илюстрациите не са на Васил. - Някойзнае ли кой е художника ? :)