Тома Марков, поет: Положително. Не мога без него. Смятам че, както обичам да свиря на инструмент, така обичам и да свирят на мене. И друго не знам какво да кажа, защото не знам дали ще мога да докажа интелигентността си. Мисля че никога не трябва да се отказва, защото го отъждествявам с една гасконска поговорка, която гласи:”Сей обеди в добри дни, за да пожънеш някой и друг обед в лоши”.

Васил Видински, ВБВ, поет, прозаик, председател на кръжок “Малка носовка”: Значи “секс”. – Какъв точно е въпросът?
- Какво е твоето отношение към секса?
- Моето отношение. Естествено положително. Може би трябва да е разнообразен, бавен, дълъг, понякога бърз и да има взаимност.

Марин Бодаков, поет, редактор във в. “Култура”: Колкото повече секс правя, толкова по-девствен се чувствам, но това е мой частен проблем.
Което не значи, че ескалацията на моя сексуален живот напоследък трябва да става публично достояние.

Пламен Тушков, писател: Без живот няма секс. Аре стига с тия глупости, ще ме записваш…Сексът това е животът бе, майка. Сексът е хлябът, духовната храна на човека, трябва да се намери човека, с който да логаритмуваш и тогава животът има смисъл.
Иначе няма смисъл. Няма живот без увлечение. Сексът – това е едно увлечение към живота, едно много свежо увлечение. Абе, аз цял ден мога да ви говоря за секс, ама вие какво сте се хванали да тормозите кротки нимфомани като мен да ви разправят такива неща.

Йордан Ефтимов, преподавател в НБУ, поет: Въпросът е малко некоректно зададен, доколкото интелектуалецът не се занимава с проблема за секса, сам по себе си. Интелектуалецът може да се вълнува примерно от темата за секса и властта, примерно мачизма като начин за експлоатиране на секса не в плана на удоволствието, а по отношение на управляването на хора. Но ако иначе преместим въпроса в някаква друга плоскост – например на модерния творец и секса очевидно е, че сексуалността е изключително важна алегория изобщо за творчеството. Все пак още Бодлер се занимава да възпява фригидната жена, да възпява проститутката, изобщо жената, която е безплодна, която не се занимава с раждане и изпитва чисто удоволствие. Разбира се, това е твърде важно за зората на модерността, за модернизма – именно този акцент върху създаването на самия човек, твореца като произведение на изкуството. Сега вече това не е особено актуално. Минали сме през различни периоди, в които сексът, сексуалността се демократизират. По-скоро може би трябва да повтаряме след италианския писател, автор на доста популярни романи, Моравия, че не е възможно да се напише популярна художествена проза, без в нея да има секс – това се е установило в популярното писане през последните 30-40, може би даже 50 години. Същественият въпрос обаче е дали в прозата човек иска да бъде популярен и ако отговори на този въпрос, тогава вече идва и въпроса за секса. Това е.
Що се отнася до собственото ми творчество, сексуални символи присъстват в първите ми произведения и в първата ми книга. Единствено там и то във връзка с това, че тогава бяха популярни различни психоаналитични течения, на които аз се подиграх в “Метаметафизика”. Подиграх се в своята поезия на психоанализата и нейното третиране на сексуалността, а не на самата сексуалност, която разбира се по това време – бях на 20-22 години – изключително много ме е вълнувала.
Що се отнася до секса в моя живот, мисля, че тук става твърде жълто, въпреки че жълтото не пречи, когато става въпрос за реклама на литература и въобще на културни факти. Често съм се притеснявал от сексуалния си нагон и от това, че понякога е твърде силен. Хубавото е, че в един момент човек се оженва и тогава може да разчита на сигурен секс, а това е наистина нещо много сериозно – да знаеш, че винаги под ръка имаш някой, с който можеш да твориш светове. Като по-млад си мислех, че хората след 60та си годишнина – защото тези между 50 и 60 са твърде активни сексуално, явно за да компенсират липсата на творческа потенция (не всички, разбира се, най-вече хуманитаристите главно културолози) – та си мислех, че след 60 години човек е свободен, защото не изпитва полово желание и влечение. Сега, обаче не съм убеден в това свое становище, защото смятам, че бракът много решително управлява секса и то в посока на неговото балансиране. Сексът в брака става ритмизиран и разбира се, контролиран, което носи някакъв мир и спокойствие в света.

Бисер Минев, преподавател по гръцки език: Този въпрос трябва да се конкретизира. Първо за какъв секс става дума – хетеросексуален или хомосексуален. После: ако става дума за хетеросексуален какви жени харесва човек и дали спи с тях; колко често прави секс, при какви обстоятелства, къде, какви пози предпочита. Много си зависи от позата, въпреки че при всички активни пози, след секс се чувствам все едно съм прекопал цял декар лозе. Имам мускулна треска и като си пипна корема все едно пъхам пръст в гнила ябълка. Така ме болят мускулите и си ги чувствам едновременно и стегнати и отпуснати. Отначало не го усещаш, ама след това е много гадно. Друго си е да четеш Бабиньотис (автор на известен гръцки тълковен и етимологичен речник – бел. Г.П., Г.Г.) – истински оргазъм.

Ралица Чернева, поетеса: Като съм неразположена какво отношение да имам към секса.

Мирослав Димитров, писател: Мисля, че миналият век дотолкова е обезцветил темата за секса, че в момента не ни остава нищо друго освен да правим секс, а не да говорим за него.

Йордан Люцканов, аспирант в СУ “Св. Климент Охридски”, член на “Малка носовка”: Първо ми е любовно, след това ми е влюбено.
-Ще го поясниш ли?
-Не, получих моментно озарение и това е всичко.

о. Николай Петков, поет, свещеник: Добро и полезно е за нас преди да отговорим на този въпрос спомняйки си думите на Еклесиаста и знаейки, че има за всяко нещо време под слънцето, да намерим време според мярата на ума си да разпознаем и да различим любовта от блудството, греха от естеството. Да се говори за секса въобще е меко казано плод на недостатъчно духовен опит, но да се говори за секса като плод на онова благословение, което са имали Авраам и Сара, Исак и Ревека, да се говори за него като за нещо, което определя разполовеното ни естество, като нещо чрез което човек се стреми да придобие своята пълнота и единство е необходимо. Необходимо, защото в постмодерното време, когато всичко е позволено и всичко е нормално нещата изгубват своите същностни предели и вече нищо не е позволено и нищо не е нормално. По тая причина църквата, която е вечно модерна е определила и благословила една йерархия на отношението към секса. Благословеният брак тя определи като норма на човешкото естество, а девствеността и отказът от секса като норма на ангелското естество. Т.нар. свободен секс тя отхвърля като свойствен на неразумните и безсловесни същества, защото ако всички, и разумни, и неразумни се опитват чрез секса да възстановят своето изгубено единство, своята битийна пълнота, то за онези, които се опитват да разсъждават по философски, казаното в Платоновия “Тимей”: “Две неща не могат да бъдат свързани без нещо трето”, означава, че само Бог е онзи, който свързва двете в едно. Той чрез своята неръкотворна и предвечна благодат, както е претворил в Кана Галилейска водата във вино, така и сега може да превърне душевното копнение и желателния порив в икона на своята троична благодат.

Димитър Матакиев, прозаик, бивш студент по философия нашумял предимно с изключването си: Сексът в своите традиционни измерения не ме възбужда. Обърнал съм се към корените си. Започнах да мастурбирам на 6 години. Сега отново се връщам към същата дейност на 26.Тогава обект на моите въжделения беше инспекторката от детската педагогическа стая, която беше от руски произход – и това беше още по-възбуждащо. А сега такъв обект за мене е сестра ми. Узрях за тази работа като лорд Байрон. Винаги съм се празнел, за да пиша. Проблемът на българските творци е, че много рано се задомяват и това ги прави потенциални педераси.Би било много вълнуващо, ако не бяха само потенциални. Какво друго мога да кажа по тази тема? да. Когато една мацка ми кацне на члена, по-скоро тя си мисли, че ми е кацнала на члена, всъщност какво правим? Мастурбираме задружно пред “ХХL”. Аз свършвам на белия лист, а тя с моя идеален образ в главата си. Такъв е моят сексуален живот. Тъкмо затова пиша еротични драматизации за секс телефоните.
По принцип порното като жанр е чиста измишльотина, само че тъкмо защото е измишльотина, разкрива големи възможности за човек с творческо мислене и творческа инвенция. Не можем да живеем като в порно, но всяко слабо произведение може да бъде наречено порно. Това е нарицателно за слаба инвенция. Иначе бих казал, че порното като жанр открива една голяма възможност за истинският творец, защото голямото творческо напрежение, което той по принцип носи в себе си съчетава нещо първично и напрежението между двете създава истинско творчество
Открит съм да водя една порно рубрика в “Литературен вестник”, ако това не скандализира уважаемите господа от редакцията. Съгласен съм да оживя вестника с такава рубрика.
Макар че те са интелектуалци, а позата на интелектуалеца е позата на задната прашка – интелектуалецът е на четири крака, а животът е зад него. Той държи една писалка и описва това, което усеща.