в. Литературен форум бр.16 от27.04 – 03.05 1999г.

Шествие с аутодафе

“Папийонката на Георги Лозанов напуска частния му живот и се натоварва с нови, негативни за него смисли”
            Юлиана Методиева, “Културният расизъм на популярната преса”, “Култура”, бр. 14

      15. ІV., 18,30 ч. на стълбите между братята Евлоги и Христо Георгиеви, пред агитка от поети-аутисти, анархисти-марксисти (1 брой), любознателни авангардисти от ХХL и групата артистични девойки застанаха смело маскирани в подполковнически мундир: Лъчезар Лозанов – един изпаднал представител на глемрока и същество, изпълзяло от филм на ранния Люк Бесон, в който малко преди това ужасеният персонал на “Яйцето” беше припознал г-дата Матакиев и Прасков. Половин час по-късно шествието, водено от обкичена със стихове и размахвана над главите на минувачите кръстачка (по-голяма от такава за елха) се понесе бодро към терасата на Студентския дом. В придружаващото я, специално обезопасено от директора Пламен Дойнов помещение, слушателите бяха подготвяни за същинската част със звуците на “Fur Elise”.
      Димитър Матакиев откри дискусия на тема “Какво е изкуството”, в която за малко да се включи активно смутен член на XXL, чиито приготовления бяха прекъснати обаче от миролюбивите възгласи на Лозанов и както винаги автентичните крясъци на Матакиев. Дискусията приключи с нахвърлянето на последния върху безобиден прожекционен апарат, който все пак си го върна, нанасяйки му лека телесна повреда (трета степен). Залата изнедоволства, когато половин бутилка водка отиде на кино за дезинфекциране на кървящата рана. През това време Васил Прасков ръсеше цинизми на кило и подритваше инвентара към/върху присъстващите, оправдавайки се по-късно с голямото си притеснение.
      Особено убедителни ни се сториха обявата на Матакиев, че славянството е в опасност, и призивът му да отидем да се бием в Косово, с оглед на внушителното облекло на фена на Мерилин Менсън и Бердяев – розово шалче, златиста абитуриентска рокля на магьосницата Лари и кокетно бяло гребенче в косата. В отговор девойка славянофилка извади пистолет, с който защитникът на сръбската кауза демонстрира нагледно антинатовските си настроения, стреляйки два пъти в тавана. Публиката леко се стресна от перспективата да бъде изпозастреляна, но за щастие пистолетът се оказа газов. Вследствие на обгазяването представителите на ХХL се изнесоха панически като бежанци от Косово, докато другите, разчувствани (с насълзени очи), излязоха само на терасата, където присъстваха на впечатляващ концерт, редуван с четене на стихове (от Лозанов, Прасков, Иво Цанов, Милена Пейчева, Радина Ралчева – есе, и Чешо Пухов). Прочетените материали, а и няколко забравени грамофонни плочи се изхвърлиха върху главите на минувачите.
      Накрая – отново в стаята – се осъществи единственият предварително планиран концептуален акт – подпалване на стихосбирки на известни български поет(к)и. Зашеметилото ни представление завърши с изпълнение на “Звездният малък принц” (“Мук” в творческата интерпретация на огрения от светлините на кладата Д. Матакиев)
      Оцелелите зрители се разотидоха, а ние за пореден път констатирахме безсмисления си, упорит мазохизъм, изразяващ се в присъствието ни на подобни акции.