Intro

Ние сме двама (драги) зрители. Ние не разбираме, но обичаме (киното и др. под.). Ние имаме широко отворени очи, но нямаме претенции. Пишем за вас. Не сме на половин щат в киноразпространителска компания, не ни плащат от Киноцентъра, не ни карат да рекламираме. Не сме членове на Съюза на българските филмови дейци. Не ходим на пресконференции, творчески срещи и уъркшопове, но отиваме, ако някой кинаджия иска да общува с публиката. Ние гледаме това, което гледа обикновеният зрител.
Не искаме да сме кинокритици. Не можем да сме като Тодор Андрейков или Александър Грозев. Но сме свободни да изразим какво не ни харесва. Не желаем да се гаврим с никого, но мразим от екрана да се гаврят с нас.
Ние сме вероятно по-тъпи и сигурно по-невъзпитани от читателите, но задължително по-добри от раздавачите на Оскари, Сезари, Глобуси, Палми, Мечки и други сувенири. Хетеросексуални сме, не пишем с терапевтична цел и не демонстрираме комплексите си. Не искаме да ви научим, искаме да не ви отегчим.
Ние сме като две ченгета, добро и лошо, попаднали в киносалон, които виждат какво от филмите е хубаво и какво не съвсем. Ясно е, че повечето не стават, тъй като нормалното състояние на творческото търсене е да не намери нищо. Прочее, който е нормален, нека пръв да хвърли камък по нас.
Ние не сме пилигрими пред Holiwood, Gaumond, Мосфильм или СИФ "Бояна". Част от нас е пристрастена към европейското авторско порно, а друга - към руското нямо кино, така че липсата на обективизъм ни кара да пренебрегнем (засега) тези изкуства. Можете да (не) ни четете - всеки има конституционно право на скука.