Васил Прасков

Смях в залата

     Случва се доста рядко в българските видеотеки да срешнеш филм на немски режисьор. Разбира се и в този случай Вим Вендерс прави приятно изключение с “Париж, Тексас” , “До края на света” и “Хотел за милион долара”, но пък той отдавна си е заслужил клишето “класик” така че това е донейде естествено.
      Наскоро “Александра видео” тиражира “Анатомия” на Стефан Рузовицки с Франка Потенте /новата “антизвезда” на немския алтернатив/ и Рюдигер Фьоглер /едно от емблематичните имена на Вендерс/ - лежерен пастиш от типа на “Писък” /1,2 и 3 /, умело играещ с клишетата на медицинския трилър / от сорта на “Кома”/.Този жанр, обикновено стои разкрачен по средата между събратята си- обикновения психологически трилър и софт хорор, водещ началото си от кинообразите на докторите Калигари , Джекил и Моро, жанр, който отдавна, ама отдавна се е сплул, трансгресирал, калцирал и прочие в пост-ерзац подобия от типа на “Крайни мерки”. Схемата е “до болка” позната – алиениран ,обикновено млад, медицински талант търгува с органите на пациентите си, изпробва върху тях всевъзможни нови лекарства и хирургически новости или просто ги изтезава без упойка. Бягството от подобно прокрустово ложе е обикновено в стилизацията /да си спомним ранния немски експресионизъм/ , забежките към историческата достоверност /обикновено концлагери, поднесени като фактура в стила не на “Лична драма”, а на “Шок”/ и иронията към жанра. Ако към първата група в по-ново време отнесем “Доктор Петио” на Кристиян дьо Шалонж, към втората посредствената, сензационна екранизация на германеца Зузо-Рихтер за живота на култовия /по мерките на медицинския трилър/ доктор Менгеле, то “Анатомия” е чудесен пример за това как може да се направи ненатрапчиво и тихомълком едно концептуално забавление. Нещо като да погребеш жанра си с усмивка на уста.
      “Музата” на Том Тюквер /”Бягай Лола”, “Принцесата и войнът”/ Франка Потенте играе немска зубърка по медицина, която получава стипендия да учи в Хайделберг в тамошната световноизвестна катедра по анатомия. Там тя се сблъсква с карикатурното “Антихипократово общество” занимаващо се главно с вивисекции с цел попълване на университетската колекция от човешки препарати – нещо средно между тайна “масонска” ложа / реплика към Еко, Полански и компания, стръв на която в “Пурпурните реки” Касовиц яко се връзва/.Следва гротескно преследване из моргите и секционните зали, гавра с отвъдокеанските колежански филми на ужасите. Направено е с алтернативен саундтрак и бъзици - цяла галерия клиширани образи от сорта на добрата приятелка –отличничка и нимфоманка, накрая препарирана от гаджето си “антихипократов простак”. Можем да добавим и професор по анатомия садист, отглеждащ в дома си екзотични пеперуди.
      В проекта на Рузовицки намигането е ясно - медицинския хорор-трилър по смехотворен за днешните ни представи начин превръща трупохранилищата, където обикновено цари тишина и умиротвореност в арена на екшън-сцени и “естествен” фон на най-новите младежки хитове в класациите. А за да не може подобно жанрово изкопаемо съвсем да зомбира и да стряска съня на критиците, едновременно лазейки по зрителските нерви, е най-добре бързо да си признае, че бъдещето му /главно/ е в черната комедия.