М

Васил Прасков


МАТРИАРХАТ

В новия си филм “Свещен дим” известната австралийска режисьорка Джейн Кемпиън навлича женски дрехи на Харви Кайтел, слага му яркочервено червило, бодва му гротескна корделка в косата и го кара да се унижава до премала пред Кейт Уинслет чувствена тийнейджърка с рубенсови форми. Авторката превръща самата Кейт с лека ръка във фетиш за виделия какво ли не в живота си неин американски герой, който пък от своя страна е с боядисана коса и властен поглед. Той се появява в живота на Кейт – нает от нейните родители, за да я откъсне от влиянието на съмнителен индийски гуру. В крайна сметка така си изгубва акъла, че за него тя става сторъка екзотична богиня, за която е готов да даде живота си по всяко време на денонощието.
Бившата жена на режисьора на “Титаник” Джеймс Камерън – Катрин Бигълоу пък в “хита” си “Странни дни” принуждава Ралф Файнс да целува прахта под краката на млада пънк певица, докато накрая не попада в обятията на мъжествената си чернокожа бодигардка, която освен че денем работи, а вечер върти къща, нощем се грижи за безопасността му (не в смисъл, че тя купува презервативите както сами се досещате).
Да не говорим за “Романс” на французойката Катрин Брейя, където след многобройни сексуални експерименти с всякакви мъже, млада женица гръмва съпруга си като ненужен персонаж в личния си куклен театър.
Така че жените режисьорки пипат здраво. При тях обикновено мъжът е инфантилния глуповат прелъстител и сексуален обект, призван да яви дълбоката си душевност и същностните си екзистенциални характеристики единствено във връзка и по отношение на женския пол. Защото според тях същият този пол стои обикновено като специфична проблематика в “традиционното” кино на сянка, а напоследък сякаш изпълзява от леговището си с глуповата усмивка на уста.