"ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ [1] и ЕРОТИКА" – сложно многопластово и полисемантично явление, което се характеризира с пълно отъждествяване на интелектуалната дейност и нейните продукти с еротичния й еквивалент като субекта на процеса се идентифицира като последовател на движението "постеротичен консенсус", отдало се на практическо прилагане на формулировката "докато …, мислим за Дерида". Според количеството, качеството, модалността и отношението на/към контакта интелектуалните единици (ИЕ) се подреждат в следните групи [2] .

1.Стандартни – нехайно наобикалят обекта (О), придавайки си вид на дълбоко заинтригувани от абстрактни теми и предмети.

Методи: базират се на стереотипни техники като пиене на кафе, ходене на кръчма, срещи в библиотека, на семинар или културно събитие. Имат ограничена телесна активност. Рецитират много стихове.

2. Брутални – с екстравертна мъжественост и добре развита мускулатура (бивша и настояща). Отнасят се твърде снизходително към традиционните топоси на практикуване. Единствената група, за която не е изцяло приложима бел.2.

Методи: от ясно демонстриран ентусиазъм по отношение на обекта до откровеното му награбване на купон.

3. Смесени – комбинация от 1 и 2; либидото им е съвършено пропорционално на литературната им логорея; убедени, че с постоянство и талант всичко се постига.

Методи: грижливи и всеотдайни към обекта; съчетават опипването му с предоставяне на собствен текст или друго полезно четиво.

4. Рутинни свалячи – имат неограничена територия и времеви резерв за/на действие, както и необходимата настройка за разумна и практична употреба на всеки появил се обект и припознат като еротичен такъв. С отлична физическа подготовка.

Методи: в стратегията им влиза убеждаването на обекта в неговата несравнима индивидуалност, като това се изразява чрез деликатни докосвания и речеви поток с богато минало, в който случайно се подхвърля темата за авторството.

5. Ваденки – високата степен на инфантилност се проявява в интимизация на всевъзможни пространства и дискурси, съпроводена с интелигентни погледи и многозначителни паузи. Добро и трайно залепване при подходящ обект.

Методи: разчитат на драматични и екстраординерни презентации на ежедневието при пускането на пипала и филизи.

6. Маниаци – фиксират се неотклонно върху строго определен обект; изготвят си архив с прецизно изготвено и своевременно реактуализирано досие на О. , което включва набраните с помощта на лични наблюдения и информатори данни за отношенията му с представители на противоположния пол; силна параноя и ревност, която се сублимира в създаване на литературни мистификации.

Методи: дебнене и опити за фрустриране на обекта, подкрепени с нестандартни оферти.

7. Педанти с наклонности - избират и програмират дребнобуржоазния си начин на живот; компилират си стратегически безопасна онтология, етика и социология със твърдо детерминирани роли и функции.

Методи: свободното си от концептуални и морални активности време насочват към бохемстване и демонстриране на наклонности - от софистично обговаряне на крака по модни списания през идеологични размисли и разговори за смисъла на красивото и половото общуване до свинеморфни изживявания (пейки, тоалетни, градинки, алкохолни натравяния).

8. Плахи импровизатори - концентрирани в неограничен семиозис, което изисква реципрочни трайни интереси от страна на обекта в областта на херменевтиката; интелигентно срамежливи, но талантът им е толкова силен, че въпреки това успява да избие.

Методи: създаване на интелектуални и легитимни заедности (игра на шах, карти, обсъждане на любими автори); приобщаване на обекта към професионалните интереси на субекта и развеждането му из града с повод.

9. Просвещаващи релативисти - за тях сексът не е инвариант, което всъщност представлява превод на философията на бардака на епистемологичен език; осъзнават мисията си като освобождаване от предразсъдъци и са крайно чувствителни и обидчиви, когато някой обект отказва да бъде просветен; обикновено смятат, че ако човек го влече да прави секс с нощното си шкафче, не трябва нищо да му пречи.

Методи: изцяло адекватни на силно развития им интелектуализъм, отличаващи се с рационално оползотворяване на времето: телефон/ случайна среща - диалози за сливащи се хоризонти на предразбиране или интеграционни процеси - интимен контакт.

10. Редактори [3] - тривиална група, употребяваща работното място за добиване на еротични облаги.

Редактор(Р): “А, много хубаво. Нямам нищо против”. (определя дата за обсъждане на текста).

2 ден (следващата седмица, на определената дата) - Р: “Съжалявам, много бързам. Ела утре.”

3 ден (утре) - Р: “Толкова съм разсеян, забравих го в къщи, но като и без това си се разкарала, ако искаш да пием кафе.”

4 ден (пак утре)- Р: “Намерих текста и го нося. Ела в кафето да го обсъдим, че в редакцията има много хора.” (накрая Р иска още веднъж да прегледа текста, между другото констатирайки гласно добрия външен вид на О).

5 ден (определена от Р дата) - Р: “Ама аз не ти ли казах, че ще излезе?”.

След което обектът бива отказан от писането завинаги.

[1] Понятието “интелектуалец” е взето в неговия най-общ смисъл, което очевидно го лишава от теоретична чистота.

[2] Тук трябва да се посочи, че представителите на всички групи ползват престижа на призванието за еротичн цели.

[3] Редактор и текст са произволни означения, които могат да бъдат заменени с преподавател в университет/курсова(дипломна) работа, директор на научно ведомство/проект за дисертация и т.н.