ФЕБ
(Превод от руски: Васил Прасков)
ТЕ ЩЕ ДОЙДАТ И ЗА ТЕБ
Беше късна зимна вечер, той се връщаше от работа.
Старият самотен педофил вървеше към празния си апартамент, където никой не го
чакаше. Всичко хубаво в живота му отдавна беше минало, той вече не се надяваше
на нищо. Красивите момчешки личица, карали кръвта му да кипи някога сега предизвикваха
само тъпа болка в душата му и той живееше ден за ден - ей така, по инерция.
Влизайки във входа, мъжът неочаквано чу тихо хлипане,
идващо от килера под стълбите - без съмнение плачеше дете."Кой е там?" - попита
той, взирайки се в тъмнината. Огънчето на запалката му освети две изплашени очи
и едно подпухнало от плач лице. "Излизай", - каза с твърд глас мъжът, издърпвайки
детето за дрехите на светло. В следващата минута дъхът му спря, под стълбите излезе
истински ангел. Десетгодишно момченце, с падащи на къдрици светлоруси коси, с
огромни сини очи на прекрасната си омърляна муцунка. Точно за такова зайче мечтаеше
той през безсънните си нощи - момчето от неговите сънища - момчето което не се
надяваше вече да срещне в живота. "Ти кой си, откъде си? с пресипнал от вълнение
глас попита той - Какво правиш под стълбите?" И тук се случи нещо, което окончателно
разтопи многогодишния лед, сковаващ душата му, ангелът зарева с цяло гърло и зарови
лице в палтото му. Без да задава повече въпроси, той нежно прегърна плачещото
момченце за крехките раменца и го поведе към апартамента си. От вълнение ръцете
му трепереха, и той даже не успя от първия път да пъхне ключа в ключалката. На
прага момчето се спря, изглежда, сякаш чакаше нещо. "Какво става сега, влизай",
-учудено го повика мъжът. Детето престана да плаче, лицето му неочаквано се освети
от странна, неприятна усмивка, то влезе в апартамента и затръшна вратата след
себе си.Продължавайки да се усмихва, то погледна объркания от рязката промяна
в настроението му, мъж. "Погледни ме в очите!" - каза малкият с твърд глас. В
тази заповед имаше такава сила, че мъжът не можа да й се противопостави. Погледите
им се срещнаха, той почувства, че се разтваря в очите на момчето, две дяволски
огънчета, светещи в тях, го лишиха от чувства. Последното, което нещастникът губейки
съзнание,видя беше, че момчето широко отвори входната врата. На прага стояха още
няколко подобни ангелчета, а прекрасни им очи светкаха с жадно нетърпение. Скърцайки
с остри, хищни зъбки, те влязоха в апартамента и скимтейки от удоволствие, блъскайки
се се хвърлиха към падналото на пода тяло.
Когато жертвата престана да се гърчи в конвулсии
и от нея беше изпита и последната капка кръв, красивото ангелоподобно момче изтри
с длан окървавената си уста, доволно се оригна и каза: "Чудесно е, че има педофили,
какво щяхме ние зайците, да правим без тях? Как щяхме да се снабдяваме с кръв?"
Мухозоли 2003
