|
|
Маргьорит Юрсенар
Синя приказка, е първата част от триптих, който никога преди смъртта на Юрсенар, не е видял бял свят. Наред с други забравени произведения, ръкописът остава грижливо затворен в бюрото на Птит Плезанс, къщата на Юрсенар, в Североизточен Харбър, Съединените Щати. На първия лист, с множеството бележки, откроява почеркът и`: "написан през 1930 (времето, в което започва излизането на Нувел Ориентал)"; "с намерението да напиша също и Червената и Бялата приказка"; "като остане за по-късно - този текст може да се появи в някой том, в който присъства и Сикстин и някои други разкази. М. Юрсенар (май, 1950)". Сикстин се появява през 1983 в сборника от есета Големият ваятел - Времето. Въпреки че Синята приказка не е включена, Юрсенар все още желае да напише някой ден и другите две Приказки, запланувани в бележката и` от 1950. Това следва и от почти маниакалната и` нагласа да завършва докрай заплануваните си неща. Въпреки това само Синята приказка вижда бял свят.
Това се оказва кратък разказ, написан в обикновен вид, с намерението да възвърне вкуса към древна традиция, дошла от устното творчество. Малко изненадващ разказ, респектиращ с простите си схеми - волята за забогатяване, верността на хората пред блясъка на парите, трудността при намиране на самото съкровище (тук, сапфирите) - и структурата на задължителните периоди на лишения, като инциденти, морски бури, нападения от корсари, мъртъвци, блуждаения, непреодолимата бедност при такива предприятия, и крайната развръзка на събитията. И човек се запитва на какво всъщност се дължат специфичните за Юрсенар ритуали на самообезобразяването? Още повече, когато атмосферата на тази приказка, като ирония, предполага появата на Ориенталските новели. А самото писане, въпреки някои излишни неща, носи свойствата на онзи стил на Юрсенар от тридесетте години. Всъщност, Синята приказка няма предвид единствено пътуването на европейските търговци до пещерата със сапфирите, а иска и да опише синята (разбирай като bleu - мрачна, както и при Джиан) страна на действителността. А с това се открива и ориенталското вдъхновение на Маргьорит Юрсенар.
Маргьорит Юрсенар, Синя приказка,
Margueruite Yourcenare, Conte bleu
Editions Gallimard, 1993
Търговците, които пристигнаха от Европа, седяха на пристанището, с лице към синьото море, сред виолетовата сянка на вълните, осеяна с късове сиви петна. Слънцето шареше постоянно между корабните въжета, а от клатушкането изглеждаше да отскача като топка в мрежа на големи дупки. Корабът продължаваше да лъкатуши по вълните, за да избегне подводните скали, докато щурманът загрижено потриваше посинялото си чело.
По залез, търговците слязоха по едно павирано с бял мрамор крайбрежие. Синкави жили изпъкваха по повърхността на големите блокове каменна настилка, които някога бяха служили за фасада на замъците. Сенките на търговците, изпънали се след тях по пътя, от вечерната светлина бяха станали много по-големи, по-рехави, не толкова черни като по обедно време, а бледосиният им нюанс караше човек да си мисли за сините кръгове под очите на болен. Сини очертания трептяха върху белия купол на джамиите - изглеждаха като татуировки по интимно място, а, от време на време, някоя туркиня открояваше тялото си сред тях и се изгубваше нежно и глухо в морната синкава обстановка.
Едва показала се, луната започваше да блуждае като вещица над островърхите паметници в гробището. Небето лъщеше в синкавостта си, като люспестата опашка на сирена, а гръцкият търговец виждаше в оголените планини, очертаващи хоризонта, някаква прилика със сините заоблени и гладки гърбове на Кентаврите.
Цялото звездно небе насочваше светлината си към дома на жените. Търговците влязоха в сградата на честта, за да се подслонят за малко от морския вятър, но уплашените жени отказаха да ги приемат, докато мъжете отчаяно блъскаха по стъклените, лъщящи като сабя върху пясък, врати. Студът бе толкова сковаващ, че холандският търговец си загуби петте пръста на левия си крак, а на италианския търговец му отрязаха два пръста на дясната ръка с огънато парче ламарина, взета в тъмнината за обикновен тапицерски стоманено син нож. В този момент от дома излезе висок негър и през сълзи им започна да им обяснява, че дамите всяка вечер отблъсквали любовта му, понеже кожата му все пак не била достатъчно тъмна. Гръцкият търговец го посрещна радушно, като му подари талисман от изсъхнала кръв и земя от гробища, а нубиецът ги покани в голямата стая, с цвят на ултрамарин, като помоли жените да не говорят прекалено силно, за да не плашат камилите му в обора и да не безпокоят змиите, които сучеха от млечното сияние на луната.
Търговците разтвориха ковчежетата си, под любопитното око на прислужниците, сред синкавия ароматен дим, но никоя от дамите не отговори на исканията им, а и принцесите не желаеха техните подаръци. В стаята със златистите тапети, китайка, облечена в портокалова рокля, ги помисли за измамници, понеже пръстените, които и` дадоха, не се забелязваха на фона на жълтата и` кожа. В дъното на коридора седеше жена, която не забелязаха и, когато неволно настъпиха края на полата и`, тя ги прокле в името на синьото небе на татарски, в името на слънцето на турски, и в името на пясъците с езика на пустинята. В една, осеяна с паяжини, стая едва-едва се открояваше облечена в сиво жена. Тя се суетеше наоколо и се опитваше да дойде на себе си. Когато я видяха, облечена в червено, обляна в кръв, с голяма рана на гърдите, мигом се изнизаха от аленочервената стая, макар че жената изглежда не бе разбрала нищо, понеже дори и роклята и` не бе изцапана.
Наложи се да се настанят в гостоприемния квартал и да се опитат да стигнат, по възможно най-добрия начин, до пещерата със сапфирите. По пътя постоянно срещаха носачи на вода, а едно краставо куче дойде да оближе посинялата ръка на италианския търговец с отрязаните пръсти. Тогава забелязаха по стълбата на пещерата млада робиня да носи парчета стъкло в помътняла стъклена купа. Тя остави за малко купата върху някаква неясна колона и изправи ръце в знак на поздрав към челото си, където обикновено се намираше звездата на магьосниците. Косата и` се спускаше отстрани по раменете; светлите и` очи гледаха през две големи сълзи, а устата и` беше мъртвешки синя. Престилката и` на перачка, захабена от постоянно пране, се бе прокъсала на коленете, понеже имаше навик да коленичи за молитва.
Беше глухоняма и не обръщаше особено внимание на езика им. Тя силно заклати глава, когато с огледало се опитаха да и покажат цвета на собствените и очи, стъпките и` в праха по коридора. Гръцкият търговец и` предложи талисманите си, а тя му отказа, като да бе щастлива жена, но с усмивка по-скоро на отчаяна; холандският търговец и` подаде чанта, пълна със скъпоценности, но тя се поклони леко, като повдигна с две ръце избелялата си рокля, и те не разбраха дали в очите им изглеждаше по-скоро богата, отколкото бедна.
Те влязоха в овален двор, формата му бе като вътрешност на ведро, пълно догоре със студената светлина на утринта. Тя повдигна резето на вратата със стръкче трева. С малкия си пръст, младата жена отвори втора врата, която гледаше към поляната и, един по един, те се озоваха на островче, с път, обграден от стръкчета алое. Сенките на търговците се разстилаха, тънки и черни като усойници, изпод подметките им. Единствено от младата жена се разстилаше онзи оттенък, който ги караше да я мислят за призрак.
Отдалече сините хълмове изглеждаха черни, кафяви и сиви в далечината, когато започнеш да се приближаваш към тях, но туренският търговец не губеше кураж и си тананикаше носталгично за страната си. Кастилският търговец бе ухапан на два пъти от скорпион; краката му се бяха подули до коленете и приемаха цвета на зрели патладжани. Макар че той не изпитваше болка, и вървеше със същата уверена и радостна крачка като другите, сякаш бе крепен от две подпори син базалт. А ирландският търговец плачеше, виждаше как се стичаха бледи капчици кръв от петите на младата жена, която продължаваше да върви боса по парченцата порцелан и счупено стъкло.
Трябваше да изпълзят на колене до вътрешността на пещерата, чийто вход за навън бе през тясна спаружена дупка. Но преддверието бе по-просторно, отколкото можеше да се предположи. Когато очите им свикнаха с тъмнината, започнаха да откриват измежду пукнатините на камъните късчета звездно небе. Чисто езеро заемаше центъра на подземието. За да провери дълбочината, италианският търговец хвърли монета, която никой не чу да пада. Но на повърхността се образуваха балончета, сякаш някоя внезапно събудена сирена е вдишала всичкия въздух, който сините и` дробове можеха да поемат. Гръцкият търговец потопи празните си ръце във водата - намокри дланите си, като че във врящата течност на бояджийска кофа, но не успя да хване сапфира, изплувал като съд от флотилия по дълбоките морски води. Младата жена развърза плитки и потопи косата си във водата - сапфирите се хващаха като във копринените бримки на стара мрежа. Тя повика първо холандския търговец, който си напълни обувките, а туренският търговец - шапката. Гръцкият търговец си натъпка чувал, който носеше на гърба си, а кастилският търговец свали от потните си ръце кожените ръкавици и ги провеси на врата си, като отрязани ръце. За ирландския търговец, в езерото нямаше вече сапфири и младата жена свали огърлицата от маниста и му каза със знаци да си я сложи върху гърдите.
Когато излязоха от пещерата, девойката помоли ирландския търговец да и` помогне да преместят голям камък върху отвора. После тя постави някакъв печат с игла и конец от косата си. Пътят за връщане им се стори много по-дълъг от сутринта и кастилският търговец, чиито крака започваха да го болят от отровата, се клатушкаше и проклинаше божията майка. Холандецът бе гладен и се опитваше да изцеди синкави струйки от манерката, но няколко пчели, кацнали на сладникавото гърло, го ужилиха силно по устните и ръцете.
Стигнаха пеша до крепостната стена, която трябваше да заобиколят, за да избегнат караула. Безшумно се отправиха към пристанището на ловците на сирени, все така пусто, понеже отдавна в тази страна не са ловили сирени. Лодката им се клатушкаше вяло по водата, привързана към бронзов крак, единствен останал от величествена някога статуя, издигната в чест на бог, на когото никой не си спомняше името. На брега, младата жена се опита да се откъсне от търговците, като се хвана с две ръце за сърцето, но гъркът я улови през кръста. Вкара я в лодката, като смяташе да я продаде на венецианския принц в негърското пристанище, който харесваше осакатените и наранени жени. Глухонямата се остави да я отведат без съпротива, а сълзите и` падаха по палубата и се превръщаха в морски игли, а мъчителите и` се опитваха да я накарат да плаче още повече.
Съблякоха я напълно и я завързаха за голямата мачта. а тялото и` бе толкова бяло, че служеше като флаг на кораба, плаващ през ясната островна нощ. Като свършиха играта на микадо, търговците слязоха в каютата да поспят. Призори, холандецът се качи на палубата, обхванат от желание да я измъчва. Приближи затворничката, но нея я нямаше; свободните въжета висяха на черната мачта, като поразширена препаска. На мястото, където са стояли малките и` меки ходила, имаше купчина ароматични треви, от които излизаше синкав пушек.
Следващите дни морето бе спокойно, а слънчевите лъчи падаха върху цветната покривка от морски игли, които цвърчаха като нагорещено до бяло желязо, пъхнато в миг във водата. Гангренясалите крака на кастилския търговец бяха посинели като планините, които се мяркаха на хоризонта, а струйки вода се процеждаха през процепите на палубата към морето. Когато страданията му станаха вече нетърпими, извади от ножницата си един широк триъгълен меч и отряза двата си отровени крака. Уморен, той издъхна призори, а преди това бе завещал, като на смъртен враг, сапфирите си на балийския търговец.
В края на седмицата те пуснаха котва в Смирна. Туренският търговец се страхуваше от морето и побърза да слезе, с намерението да продължи пътуването на гърба на някое муле. Попадна на един арменски митар, който му смени сапфирите за десет хиляди жълтици с образа на Свети Йоан. Те изглеждаха напълно кръгли и туренецът веднага отиде да си купи тринадесет мулета. Но когато се върна в Анжер, след седем години пътуване, научи, че монетата със Свети Йоан не върви в неговата страна.
В Рагуза, холандският търговец продаде сапфирите си за стомна бира, предлагана с широко гърло на пристанището, но бързо след това изплю тази измислена гадост, понеже нямаше същия вкус, какъвто в кръчмите в Амстердам. Италианският търговец слезе на пристанището във Венеция и се обяви за дож, но го убиха в деня след церемонията. А пък гръцкият търговец наниза сапфирите си на дълга връвчица и ги закачи на носа на лодката. Искаше му се, при допира им с вълните, да искрят с красивия им син цвят. Но морските зародиши се втечниха и изтекоха като капчици бистра вода в морето, но гръцкият търговец не се отчая и започна да лови риби, които печеше на жар.
На двадесет и осмия ден вечерта бяха нападнати от един корсар. Балийският търговец погълна сапфирите си, за да ги спаси от врага на пиратите, но умря от сърдечен пристъп. Гъркът се хвърли в морето, но бе спасен от делфин, който го отнесе на остров Тинос. Ирландецът бе обхванат от пристъпи на отровата и трябваше да умре в лодката, сред труповете и празните торби. Не си направи труда да извади синята си мънистена огърлица и след тридесет дни клатушкане по течението, лодката влезе в пристанището на Дъблин. Ирландецът слезе на брега да си намери парче хляб.
Валеше. Помътнелите покриви на схлупените къщи приличаха на големи огледала, осъдени да поглъщат лъчите на мъртвата светлина. Локвите изпълваха неравните пътища; мръснокафявото небе бе толкова разкаляно, като че ангелите не смееха да излязат от висините. Улиците бяха пусти; панер от някаква галантерия, пълен с връзки за обувки, стоеше забравен на тротоара, под отворен чадър. Скулптурите на кралете и свещениците, пред входа на катедралата не правеха нищо, за да спрат дъжда, който се изсипваше върху короните и тиарите, а Света Магдалена го приемаше с разтворени ръце.
Отчаяният търговец отиде да седне под портика, до една млада просякиня. Тя бе толкова бедна, че посинялото и` от студа тяло, се показваше през скъсаната и` сива рокля, колената и` се удряха леко едно в друго. Между попуканите си пръсти тя държеше къшей хляб, който търговецът и` поиска в името на милостта Божия. Тя веднага му го подаде.
Търговецът искаше да и` даде някое от своите сини мъниста, понеже нямаше друго в замяна на хляба. Но напразно се опитваше да ги изрови от джобовете си, около врата си или между зърната на броеницата си. И, понеже вече нямаше нищо, което да му напомня цвета на небето и сиянието на морето, където едва не бе умрял, започна да плаче.
Въздъхна дълбоко и, когато здрачът и студената мъгла обгърна и двамата, тя се сгуши в него, за да се стопли. Попита я какво се е случило, докато го е нямало и тя му отговори на селски диалект, че е изоставила децата си. Тогава той отмахна разрошената коса, която покриваше лицето на просякинята. Но то бе толкова мръсно, че дъждът оставаше дълги влажни и бели следи и той с радост забеляза, че беше сляпа, а лявото и` око бе скрито зад черна лента. Затова пък той отново сви глава върху коленете и`, покрити с дрипи и заспа успокоен, понеже лявото и` око, лишено от зрение, все пак бе приказно синьо.
Мухозоли 2003
