Емилия Винарова е от смесен узбекско-руски произход. Майка й е с дръпнати очи, а баща й, учител по история в Новоросийск е причината за нейното фамилно име. Винарова идва да учи в България в средата на 90-те, не завършва образованието си, но успява за година и няколко месеца да се превърне в първата съпруга на Васил Прасков, като през това време гордо се именува госпожа Праскова - вероятно поради факта, че българският език не й е майчин.
     В.П. както и България бързо и омръзват и тя без да дочака официално развода си заминава при своите родители. Тя живее и до днес в Новоросийск, понастоящем е омъжена, има момиченце на 4 години и съпруг, чиято чернобяла снимка кара Прасков да изпитва силен комплекс за непълноценност.
     Винарова е издала една стихосбирка в Русия "Ягоди, посмъртно" (1999 г.), занимава се с история и хуманитаристика. Превежда от български на руски и обратно. Тя е голям познавач и приятел на българския народ и култура. Пише и публикува на руски, английски, узбекски, български и украйнски.